Решение № 3219 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5882/2013 г.

Решение № 3219 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5882/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Адриан Адрианов Куцинов с. Прилепци, общ. Кърджали против решение № 37 от 19.03.2013 г., постановено по адм. д. № 157 по описа за 2012 г. на Административен съд - Кърджали. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът - областен управител на област Кърджали не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Адимнистративен съд - Кърджали е отхвърлил като неоснователна жалбата на касационния жалбоподател Куцинов против отказ на областен управител при област Кърджали, обективиран в писмо, с изх. № ДС-07-265-1/07.03.2011 г./ без да се посочва предметът на произнасяне на административния орган/. От мотивите на съдебния става ясно, че оспорващият - Адриан Адрианов Куцинов като собственик на жилищна сграда в с. Прилепци общ. Кърджали, придобита по реда на Наредбата за държавните имоти, с договор за продажба от 28.04.1981 г. от Общински народен съвет - Кърджали, застроена в неурегулиран поземлен имот - държавна собственост с № I, намиращ се в урбанизирана територия на с. Прилепци, общ. Кърджали, ЕКАТТЕ 58342, със застроена и незастроена площ от 817,04 кв. м., със заявление, вх. № ДС-07-265 от 07.02.2011 г., до Областен управител на Област Кърджали, е поискал да закупи посочения имот. Заявителят е приложил копие от договор за закупуване жилищна сграда, три броя скици на неурегулиран поземлен имот, геодезическо заснемане в цифров и графичен вид, удостоверение за идентичност на лица с различни имена и удостоверение от Община Кърджали за търпимост на строеж, неподлежащ на премахване и забрана за ползване, съгласно § 16 от ЗУТ. На искането областният управител е отговорил с оспорения адимнистративен акт - писмо, с изх. № ДС-07-265-1/07.03.2011 г., в който е обективиран отказ да се извърши продажба с мотив за липса на доказателства, че сградата е законно застроена по смисъла на чл. 84, ал. 3, т. 3 от Правилника. В мотивната част на акта се посочва също така и че причина за отказа е липсата и на одобрен подробен устройствен план в селото, доказващ, че сградата е законно изградена. В мотивите си съдът е приел, че оспореният индивидуален адимнистративен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените законови правомощия, при спазване на изискванията за форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е материално законосъобразен, т. е. е съобразен е с приложимия материален закон. Съдът е изложил мотиви, че съобразно нормата на приложимата разпоредба на чл. 84 от ППЗДС. физически и юридически лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху земя - частна държавна собственост, могат да придобият право на собственост върху земята без търг, като подадат молба до областния управител по местонахождението й. Съгласно ал. 3, т. 3 и т. 6 към молбата по ал. 1 заинтересуваните лица по ал. 2 прилагат удостоверение от съответната общинска администрация, че сградата е законно изградена и удостоверение от съответната общинска администрация относно поделяемостта на имота, върху който е изградена сградата. Съгласно удостоверение № 94-А-27/1/ от 07.02.2011 г., на Община Кърджали, издадено на основание § 16 от ЗУТ недвижимият имот собственост на жалбоподателя има статут на търпим строеж, а търпими са строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Това удостоверение обаче, не може да се приеме за удостоверение за законност на строежа по смисъла на чл. 84, ал. 3, т. 3 от ППЗДС, тъй като регламентираната с посочения текст процедура е изключение от общия ред съгласно който държавните имоти се продават след провеждане на търг, поради което е недопустимо разширителното й тълкуване. Според съда отделен е въпросът удостоверените с този документ факти дали са съответни и отговарят на действителното положение, тъй като по делото по безспорен начин се е установило, че за разглеждания имот не са на лице нито одобрена кадастрална карта, нито подробен устройствен план, въз основа на който да се заключи, че строежа е бил допустим и е отговарял на строителните норми към годината му на построяване или е допустим по сега действащите норми на ЗУТ. Все пак липсата на удостоверение за това че строежът е законен, изисквано съобразно нормата на чл. 84, ал. 3, т. 3 от ППЗДС сочи на неоснователност на искането за издаване заповед аз продажба и сключване на договор за продажба на имота. Решението на Адимнистративен съд - Кърджали е неправилно и подлежи на отмяна. Съдът не е обсъдил всички относими за спора обстоятелства относно спазване на административнопроизводствените правила в рамките на административното производство и прилагане на материалния закон, в контекста на конкретния правен спор и спецификата на относимите факти, установени по делото. Нарушавайки съдопроизводствените правила съдът е мотивирал акта си с писмено доказателство, за което е изразено съмнение в неговата истинност, като това съмнение се отнася до материалната му доказателствена сила, без преди това да извърши преценка дали това доказателство е относимо, т. е. дали има значение за решаване на делото. Съгласно чл. 44, ал. 3 от ЗДС продажбата на земя или части от нея на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда се извършва от областния управител без търг по ред, определен в ППЗДС. Нормата е обща и от обективна и субективна страна обхваща всички случаи, при които собственик на сграда желае да придобие собствеността върху земята, върху която тя е изградена. Такива могат да бъдат случаите, при които лицето е придобило правото на строеж върху земята и само е построило сградата, така и случаите, при които лицето е придобило собствеността върху сградата на първично /оригинерно/ или вторично /деривативно/ правно основание. Настоящият случай е точно такъв - заявителят е приобретател на сградата по силата на договор за покупко-продажба. По делото е безспорно установено, че заявителят Куцинов се легитимира като собственик на процесната сграда - същият представя договор за покупко прадажба на жилищната сграда, сключен на 28.04.1981 г. с Общинския народен съвет - Кърджали по реда на действащата към този момент Наредба за държавните имоти. Договорът е сключен в писмена форма, изискуема съгласно чл. 18 от Закона за собствеността. В случая заявителят не е извършител на строежа, поради което няма как да представи строителните книжа за сградата, за преценка на нейната законност. След като обаче жилищната сграда е била обект на правна сделка, следва да се същата да се приеме за годен обект на правото, а това качество по отношение на сградите, имат единствено законно построените обекти. За това че статутът на сградата като законен обект не следва да бъде оспорван от административния орган говорят две обстоятелства: придобивното основание на заявителя и придобивното основание за държавата преди това. Заявителят е придобил имота на възмездно правно основание чрез покупко-продажба имота, при това именно от държавата, в лицето на компетентния ОбНС - Кърджали. Недопустимо е понастоящем отново представителят на държавата в област Кърджали да оспорва статута на сградата, тъй като неминуемо би се оспорило на първо място съдържанието на АДС № 276/23.12.1977 като официален удостоверителен документ, доказващ правата на държавата като праводател, но би се оспорило и качеството на сградата като годен обект на правната сделка, а по този начин би се оспорил предметът на сделката, т. е. валидността на продажбата, която държавата е извършила. Това би накърнило принципа на законност залегнали в АПК и в Конституцията. Правата за физическото лице, произтичащи от валидно сключения договор следва да бъдат зачетени от всички държавни органи, физически и юридически лица и те имат задължението да приемат правното положение, създадено от този конститутивен по своя характер юридически факт, докато по надлежния ред същият престане да съществува - сделката не бъде развалена, унищожена или не бъде обявена нейната недействителност. От своя страна, видно от съдържанието на АДС № 276/23.12.1977 г. - официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила, докато не бъде отменен по съответния ред, държавата също така е придобила собствеността на годен обект - едноетажна масивна жилищна сграда. Придобивният способ за държавата е конфискация - първично правно основание, поради което годността на предмета на конфискация също така не може да бъде оспорвана. Необходимостта от обсъждане на тези обстоятелства произтича от установяването на друг, относим за спора отрицателен факт - липсата на кадастрална карта и липсата на градоустройствен план за с. Прилепци, който е урбанизирана територия. Предвид липсата на такива планове, нито може да бъде издадено, нито може да бъде представено посоченото в чл. 84 от ППЗДС удостоверение от общинската администрация, че сградата е законно построена. Цитираният документ има удостоверителен характер и отразява вече съществуващи в правния мир факти. За да е законна една сграда, същата следва да е построена въз основа на редовно издадени строителни книжа - одобрен по съответния ред инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж, строителна линия. Последните, без наличие на застроителен ил регулационен план, не могат да бъдат одобрени и издадени. Следователно, посоченото в чл. 84 от ППЗДС удостоверение няма как да бъде представено от заявителя . Това обстоятелство обаче не може да попречи на реализиране на субективните му права, които същият има по силата на законова норма - чл. 44 ЗДС. Субективните права на гражданите, произтичащи от закона да участват в гражданския оборот не могат да бъдат ограничени от подзаконова норма или от бездействието на държавата, респ. общината да регулира територията и да приеме устройствените планове на населените места. Заявителят е собственик на сграда, чийто статут на законно построена, т. е. на годен обект на правото, както по-горе се посочи, не може да се оспори, следователно, същият има право да придобие земята, върху която тази сграда е построена. Като е постановил отказ да признае правото и да извърши продажбата на земята, областният управител е нарушил административнопроизводствените правила, необсъждайки относимите за спора факти и обстоятелства, издал е административния акт в нарушение на материалния закон. Като е приел отказа за законосъобразен административният съд също така е постановил неправилно решение. Предвид изложеното, решението на Адимнистративен съд - Кърджали следва да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора с което отказът на областния управител, обективиран в писмо, с изх. № ДС-07-265-1/07.03.2011 г. бъде отменен, а преписката върната на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на материалния закон. Водим от изложеното Върховният административен съд