Решение № 158 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10484/2015 г.

Решение № 158 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10484/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, чрез пълномощника му юрисконсулт Петров, срещу решение № 8038 от 01.07.2015 г. по адм. д. № 10361/2010 г. по описа на Върховния административен съд - V отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и на оспорените пунктове от т. 7 и 8 от решение № ТЕ-019 от 25.06.2010 г. на ДКЕВР. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалните си представители старши експерт в дирекция "Правна", Райков и юрисконсулт Ненков, молят решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК, 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, срещу решение № ТЕ-019 от 25.06.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частите му, с които Комисията е определила количествата електрическа енергия, които Дружеството, в качеството му на обществен доставчик, е задължено да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители за второто полугодие на 2010 г. - 3 237 770 MWh и за първото полугодие на 2011 г. - 3 404 881 MWh. За да постанови посочения резултат, решаващият състав е съобразил релевантните за спора обстоятелства, установени въз основа събраните по делото доказателства, в т. ч. и заключението по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, което неоспорено от страните е възприето като обективно и компетентно дадено. Оспорване на цитираната експертиза едва в касационното производство е процесуално недопустимо, предвид нормата на чл. 200, ал. 3 ГПК. Правилен е направеният от тричленния състав на ВАС извод, че атакуваният акт на ДКЕВР е издаден от компетентен орган - с оглед правомощията на комисията по чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ, да определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие, с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители. Сега тази норма е възпроизведена в чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ. Според § 1, т. 48 ДР ЗЕ, "разполагаемост" е способност на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия. Цитираното правомощие е свързано с изпълнение на функциите на Комисията да регулира дейностите по производството, преноса и разпределението на електрическа енергия, посочено в чл. 21, ал. 1 ЗЕ в редакцията му, действаща през процесния период. Според чл. 24, ал. 1, т. 1 и 4 ЗЕ ( ДВ, бр. 74 от 2006 г., преди бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), при изпълнение на правомощието си по чл. 21, ал. 1, т. 17а, Комисията трябва да спазва принципите справедливо разпределение на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия и да осигурява необходимите мерки за снабдяване на потребителите с електрическа енергия. Правилно в мотивите към съдебния акт е прието, че решението на регулаторния орган е взето в предвидената от закона форма и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решение № ТЕ-019 от 25.06.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съдържа визираните от чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресати, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Оспореното решение има мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания за издаване на административния акт, като следва да се има предвид, че такива се съдържат и в съпровождащите го документи (доклад, протоколни решения), обсъдени са прогнозите на енергийните дружества, като са изложени съображения, обосноваващи изводите на Комисията относно начина на определяне на количествата електрическа енергия за разглеждания период, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители и технологичните разходи на електроразпределителните дружества, в т. ч. конкретно за жалбоподателя "ЕВН България Електроснабдяване" АД. Обстоятелството, че в административния акт се съдържат и текстове, които регламентират права и задължения и на други дружества, не се отразява на формата и съдържанието му, в частите, касаещи жалбоподателя. Напротив, така се дава цялостна картина на потребността от електрическа енергия в страната, квотите на разполагаемостта за производство на тази енергия на отделните производители, като се отговаря и на въпроса защо на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, са определени процесните количества електрическа енергия за разполагаемост. Освен това този подход на административния орган е в съответствие с принципите на бързина и процесуална икономия, регламентирани в разпоредбата на чл. 11 АПК. Ето защо доводите на касационния жалбоподател, че решението не съдържа мотиви, както и че неиздаването на самостоятелен административен акт относно квотите на разполагаемостта на дружеството е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, са неоснователни. Решението на ДКЕВР е прието в закрито заседание на Комисията с осем гласа "за", от които седем със стаж в енергетиката, в съответствие с всички изисквания за кворум и мнозинство, въведени с чл. 13 ЗЕ. Според чл. 28, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, отм., считано от 12.06.2015 г., приложим при вземане на процесното решение, заседанията на комисията са открити, заседания при закрити врата или закрити. Във втората алинея на същия текст са уредени хипотезите, при които Комисията разглежда преписките в открити заседания и обявява датите за приемане на решенията по тях. Такива са случаите при постъпили заявления или искания за издаване, изменение, прекратяване или отнемане на лицензии по ЗЕ; утвърждаване на предложените от енергийните предприятия и В и К операторите цени; при взето решение да проведе открито заседание и по други въпроси във връзка с осъществяване на правомощията на Комисията, каквито хипотези в случая не са налице. Разпоредбите на чл. 42 от Правилника и в частност тази на ал. 4 се отнасят до откритите заседания, като в същата алинея изрично е посочено, че се касае до обсъждане на заявление за цени. В тази връзка тезата на касатора, че решението незаконосъобразно е постановено в закрито заседение, е неправилна. Неоснователни са и оплакванията на касатора за нарушения по чл. 14 ЗЕ във връзка с чл. 30 и сл. НРЦЕЕ. Разпоредбата на чл. 14 ЗЕ се отнася до случаите, когато Комисията провежда процедура за обществено обсъждане със заинтересованите лица при изготвянето на общи административни актове, предвидени в този закон и в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, както и по други въпроси от обществена значимост за развитие на енергийния сектор и на В и К сектора, каквито хипотези не са налице. В случая не е била приложима и процедурата по чл. 30 и сл. от отменената Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия, тъй като настоящия спор е извън приложното поле на цитираната наредба. Този спор не се отнася до цените, по които "ЕВН България Електроснабдяване " АД, в рамките на определената му от комисията разполагаемост по чл. 21, ал. 1, т. 17а от Закона за енергетиката, ще продава електрическа енергия на крайните снабдители, а относно количествата електрическа енергия, които този обществен доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители за второто полугодие на 2010 г. и за първото полугодие на 2011 г., т. е. така наречената "разполагаемост" за производство на електрическа енергия. В оспореното решение не се определят цени, а в т. 6 от него, която не е оспорена от жалбоподателя по първоначалното дело, само е посочено, че процедурата за заявяване на количествата електрическа енергия от обществения доставчик към производителите по т. 1 за покриване на потреблението на крайните снабдители е съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР № П-1 от 24.03.2008 г., изм. с решение № П-3 от 08.06.2009 г. Това е така, защото в чл. 97, ал. 1, т. 9 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.07.2007 г.) изрично е казано, че по регулирани от комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия между обществения доставчик и крайните снабдители за електрическата енергия, определена от комисията в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т. 17а. Предвид съдържанието на жалбата и решението на ДКЕВР, което е предмет на съдебен контрол, опитите на касатора да превърне спора в такъв за неправилно ценообразуване, са ирелевантни за същността му. С оглед изложеното, неотносимо към настоящия спор е и влязлото в сила решение № 10927 от 27.07.2011 г. по адм. д. № 10298/2010 г. по описа на Върховния административен съд - V отделение. Предметът на спора по това дело е протоколно решение № 94 от 25.06.2010 г. на ДКВР, в частта по т. 8 от решението, с която се изменя т. 38 от Указания на ДКЕВР за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроснабдителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница". Освен това следва да се има предвид, че както от съдържанието на оспореното решение, така и от предхождащите го документи се налага извода, че при постановяване на този акт е приложена т. 8 от протоколно решение № 94 от 25.06.2010 г. на ДКВР, което е от същата дата и не представлява влязъл в сила административен акт към момента на постановяване на процесното решение на ДКВР. Последното, в обжалваните части, е постановено и при спазване на процедурните изисквания, установени с приетата от Комисията Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия в съответствие, с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. Според изискванията на чл. 14 от Методиката, разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик, е определена въз основа на получената от Комисията информация от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за ценовия период, данните от електроразпределителните дружества относно количествата електрическа енергия за технологични разходи и информацията от обществения доставчик относно количествата енергия за изтеклия период и такава от електроенергийния системен оператор, за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Квотите са формирани в съответствие с необходимостта от запазване на енергийния баланс в страната, като са съобразени с данните за общото количество произведена енергия в страната за периода, с общото количество, необходимо на крайните снабдители за регулирания пазар, при отчитане на енергията, необходима за технологични разходи, както и със заявените от снабдителите прогнозни количества, необходими за нуждите на потребителите. Отчетено е и участието на пазара на електрическа енергия на отделните предприятия и влиянието на техните индивидуални квоти върху регулираната цена, по която общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители. Следователно решението на административния орган е прието въз основа съвкупната преценка на горепосочените данни, в изпълнение на регулаторните функции на Комисията и правомощието й по чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ (действаща норма в приложимата редакция на закона), според която само ДКЕВР разполага с компетентността да определи разполагаемостта за производство на електрическа енергия, по която всеки производител е длъжен да сключва сделки с крайния снабдител. Правилно съдебният състав е приел, че при постановяване на атакувания акт на Комисията не се установяват и нарушения на Методиката за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия - виж отговора на въпрос втори от експертизата. Не намира правно основание и наведеното с касационната жалба възражение, че разполагаемостта се определя от енергийните дружества, а Комисията ги регулира със задължителни указания, но без да ги променя. Действително ДКЕВР дава задължителни указания на енергийните дружества по силата на закона, но това не отменя правото й да определи разполагаемост съобразно нормативно установените методи и изисквания. Тези негови правомощия не се засягат от разпоредбата на чл. 37, т. 1, б. "а" от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г., относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО. Съгласно този текст регулаторният орган има задължения по определяне или одобряване, в съответствие с прозрачни критерии, на тарифи за пренос или разпределение или техните методики. В случая, предмет на спора е определената разполагаемост за производство на електрическа енергия, които "ЕВН България Електроснабдяване" АД, в качеството му на обществен доставчик, е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители, които количества електрическа енергия, са определени от ДКВР по Методиката за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. Спорът не се отнася до тарифи за пренос или разпределение. Решението на ДКЕВР е в съответствие с принципите по чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 ЗЕ, разполагаемостта за производство на електрическа енергия да се определя така, че да се осигури определено количество на пазара, което да се предостави по регулирани цени на определени групи потребители - на битови потребители и на предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и оборот до 19.5 млн. лв. Целта на разпоредбите е да гарантира необходимите на крайните снабдители количества електрическа енергия за нуждите на битовите потребители и за нуждите на малките и средни предприятия по регулирани цени, както и необходимите на електроразпределителните дружества количества електрическа енергия за покриване на технологичните им разходи, поради което при определяне на разполагаемостта следва да се вземат предвид не само прогнозните количества, посочени от дружествата и конкретно от касатора, но и данните от заявленията на електроснабдителните предприятия относно количествата енергия, които тези предприятия ще предоставят на потребителите по регулирани цени за същия период. Правилно ДКЕВР е определила количествата електрическа енергия, предназначени и необходими за покриване на потреблението на крайните снабдители, съобразно правомощията си на регулатор включително да определи разполагаемост, и в съответствие с принципите, посочени в закона и приетата Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия. В случая са спазени принципите и целите на ЗЕ, налагащи регулиране на дейностите по разпределение и снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, в т. ч. тези по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - за качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия, енергийно развитие при ефективно използване на енергията, и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, нито от такива, за които съдът следи служебно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, неоснователно е исканото от касатора искане за присъждане на разноски. При наличие на предявено в този смисъл искане от ответната страна, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът присъжда в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата 200 лв. разноски за тази инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,