Решение № 140 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10171/2019 г.

Решение № 140 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10171/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Д. Бонева против решение № 337/30.07.2019 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. дело № 349/2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10440/7.05.2019 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретното оплакване е по отношение на изводите за липса на административно нарушение, тъй като не е съставен АУАН. Касаторът твърди, че е съставен акт за установяване на административно нарушение, който е част от производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето. Прилагането на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС не изисква съставянето на акт. Поддържа доводи за неправилно приложение на чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Счита, че приложената принудителна административна мярка съответства на целите по чл. 22 ЗАНН, както и че определеният срок от 14 дни съответства на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 3 АПК. Подробни съображения по касационните основания са изложени в представена по делото писмена защита ст. юрк. Н. Николова. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – БЕСТ КЛИМА ООД, гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител адв. Х. Костадинов оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор и писмена защита. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10440/7.05.2019 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – павилион "Арбанашка закуска", находящ се в гр. Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 32, стопанисван от Бест Клима ООД и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС С обжалваното съдебно решение съдът е отменил оспорения индивидуален административен акт, като е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на процесуалните норми за издаването му, но в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Според съда от представените по делото писмени доказателства не е установено констатирането на административно нарушение от органите по приходите по надлежния ред, чрез съставен АУАН. Прието е, че определеният срок на принудителната административна мярка е в противоречие със закона, тъй като по делото е установено издаването на касови бележки и не са констатирани други нарушения. Посоченото в акта нарушение не е свързано с отчитане на продажбите в търговския обект. Не е установено и разминаване между фактическата касова наличност и отчетената касова наличност. Не са налице констатации, че ФУ не е надлежно регистрирано, поради което неизпълнение на задължението за съхранение на документите на фискалното устройство в обекта – паспорт, свидетелство за регистрация и договор за техническо обслужване, които по принцип се изискват, за да бъде регистрирано устройството, според съда обосновава извод за несъразмерност на определения срок на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС и забрана достъпа до обект от 14 дни. Допълнителни аргументи за незаконосъобразност на оспорения акт съдът е почерпил и от издаването му преди наказателното постановление, което лишава лицето от възможност за преустановяване на принудителната административна мярка, на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Решението е правилно, като краен резултат. По силата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" ЗДДС (ред. преди изм. ДВ бр. 24/16.03.2019 г.) принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. В разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ("Наредба Н-18/13.12.2006 г. ") за лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е предвидено задължение да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД и паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 - извършване на експертиза на ФУ и чл. 50, ал. 6 - приемане за ремонт на ФУ. В конкретния случай по делото е установено, че "Бест Клима" ООД не е изпълнило задължението си за съхраняване на свидетелството за регистрация на ФУ и паспорта на ФУ в търговския обект. Това обстоятелството е констатирано в протокола за извършена проверка от 20.04.2019 г. Неизпълнението на задълженията по чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС. Крайните изводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на определения срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана достъпа до него, следва да бъдат споделени. От съдържанието на заповедта е видно, че продължителността на мярката е мотивирана с вида на обекта, стоките, които се предлагат за продажба и стойността им, които от една страна са изброени бланкетно, без конкретни данни от търговската дейност на задълженото лице и от друга - не съответстват на формалния характер на задълженията по чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., послужили като основание за прилагане на мярката. В мотивите на акта не са коментирани констатациите при проверката за липса на нарушения на реда и начина за издаване на документи за продажбите обекта, както и констатациите за липса на разминаване между отчетената касова наличност в обекта и фактическата наличност. Изцяло бланкетно е изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация по отстраняване на нарушението. Липсата на конкретни мотиви, относно продължителността на мярката, препятства преценката на съда за спазването на материалния закон и съответствието й с целта на закона. Останалите аргументи на съда – за липса на установено по надлежния ред административно нарушение, чрез съставяне на АУАН и допълнителните аргументи за нарушение на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, са неотносими към материалните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба, но те не променят изводите за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. С оглед на изложеното, решението, с което заповедта е отменена е валидно, допустимо и правилно като резултат и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на дружеството – ответник по касация в размер на 400 лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 5.11.2019 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,