Решение № 13816 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1727/2016 г.

Решение № 13816 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1727/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Г. А. С. е подал касационна жалба срещу решение № 466/17.12.2015 г. по адм. дело № 169/2015 г. по описа на Административния съд-П., с което е бил отхвърлен предявения от него срещу Регионалната дирекция по горите-К. иск за сумата 6180 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от отмененото наказателно постановление № 357/17.05.2013 г. на директора на Регионалната дирекция по горите - К.. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго по същество или с връщане на делото за ново разглеждане, като се присъдят направените разноски. Регионална дирекция по горите -К., е поискала решението да бъде оставено в сила и да се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон в частта за отхвърляне на предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на 300 лева за имуществени вреди, съставляващи разход за адвокатско възнаграждение за обжалването на наказателно постановление № 357/17.05.2013 г. на директора на Регионалната дирекция по горите - К. и правилно - в останалата част. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Г. А. С. срещу Регионална дирекция по горите - К., с която са предявени искове, общо за сумата 6180 лева, за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от издаденото от директора на Регионалната дирекция по горите-К. наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно. В исковата молба се твърди, че с наказателно постановление № 357/17.05.2013 г. директорът на Регионалната дирекция по горите - К. наложил на Г. А. С. глоба в размер на 200 лева и отнел в полза на държавата вещите, предмет на нарушението, както и вещта, послужила за извършването му-товарен автомобил ГАЗ-66, с .. № ......, за нарушение по чл. 213, ал. 1, предл. четвърто от Закона за горите. Поради незаконното задържане на собствения на ищеца товарен автомобил, той пропуснал да реализира ползи в размер на 3150 лева от отдаването на автомобила под наем съгласно договор от 1.09.2012 г., а за периода 1.09.2013 г. до 15.04.2014 г. или до окончателната отмяна на наказателното постановление, пропуснал имуществени ползи в размер на 2625 лева, защото сам не можел да ползва автомобила. При връщането на задържания автомобил Г. С. констатирал, че той бил повреден, което наложило да направи разходи за отстраняване на повредите, възлизащи на 105 лева. Ищецът понесъл и имуществени вреди в размер на 300 лева, тъй като заплатил на адвокат възнаграждение за защита в производството по обжалване на наказателното постановление. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 357/17.05.2013 г., за нарушение по чл. 213 от Закона за горите, директорът на Регионалната дирекция по горите - К. наложил на Г. А. С. глоба в размер на 200 лева и отнел в полза на държавата вещите, предмет на нарушението, както и вещта, послужила за извършването му-товарен автомобил ГАЗ-66, с .. № ...... С решение от 6.01.2014 г. по НАХ дело № 859/2013 г. по описа на Районния съд-П., влязло в сила на 15.04.2014 г., наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. Товарният автомобил, собственост на Г. С., бил задържан на 03.12.2012 г. при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено наказателното постановление. Автомобилът бил върнат на собственика с протокол от 07.05.2014 г., в който било отразено, че вещта се приема от Г. А. без забележки и че той няма претенции към Държавно горско стопанство-Д.. Съгласно договор от 1.09.2012 г., сключен за срок от една година, между Г. А. С., наемодател, и "Оскар-11" ЕООД, наемател, наемодателят предоставя на наемателя товарен автомобил, марка ГАЗ66, с рег. № ...... срещу заплащане на месечен наем от 350 лева. От правна страна съдът приел, че предявените искове са неоснователни. Първоинстанционният съд направил извод, че ищецът не е пропуснал да реализира ползи от договора от 1.09.2012 г., общо в размер на 3150 лева, тъй като от представената по делото справка от териториалното поделение на Националната агенция по приходите, било установено, че по този договор реално не е било извършено предоставяне на вещта и не била заплащана наемна цена. Според съда, ищецът не би могъл да пропусне имуществени ползи и в периода от 1.09.2013 г. до връщането на товарния автомобил, тъй като не било установена възможност той да може да сключва превозни договор с различни дърводобивни предприятия или да са го търсили за тази дейност, а имуществените вреди във формата на пропуснати ползи се възмездяват само ако се установи, че увеличението на имуществото е трябвало да настъпи със сигурност. Съдът преценил, че ищецът не е понесъл и вреда с направата на разходи за закупуването на консумативи и гумени съединения, необходими за товарния автомобил, който не му бил върнат в изправно състояние. В тази връзка отбелязал, че антифризът е необходим за нормалното ползване на автомобила, а от доказателствата не се установява автомобилът да е имал повреди при връщането му. Отделно от това, автомобилът бил оставен на отговорно пазене в Югозападно държавно предприятие-Б., което е легитимирано да отговаря в случай на претенции за вреди, произтичащи от неполагане на дължимата грижа за съхраняването му. Според изложените в решението мотиви, претенцията за вреда, претърпяна от ищеца поради това, че е направил разход за възнаграждение на адвокат при обжалване на наказателното постановление, не можела да бъде подведена под хипотезата на чл. 203 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ, защото претендираната материална вреда не представлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Адвокатската защита, осъществявана по договор за правна помощ, не била задължителна, а е била ангажирана по избор, направен от наказаното лице. Поради това съдът отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че решението е правилно в частта, в която са отхвърлени иска за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи по договора от 1.09.2012 г., както и иска за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в разходи за поправка на товарния автомобил. По делото са изслушани показанията на свидетеля А. Г., собственик на "Оскар-11" ЕООД, който е заявил, че по същото време, когато е бил иззет камионът на Г. С., ангажиментите към него по договора са щели да бъдат прекратени заради зимния сезон и че считано от подписването на договора, услугата не е била искана, поради което не са направени и плащания. С оглед на тези показания административният съд правилно е приел, че ищецът не е доказал настъпването на имуществени вреди във формата на пропуснати ползи. Получаването на възнаграждение по сключения наемен договор не може да се разглежда като сигурно увеличение на имуществото на Г. С., което не е настъпило по причина на изземването на товарния автомобил, с оглед на което няма основание за уважаване на исковата претенция. Касационната инстанция споделя преценката на административния съд за недоказаност и на другия, предявен иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за поправката на автомобила. При връщането на товарния автомобил ищецът е подписал протокол от 7.05.2014 г., според който автомобилът се предава на собственика в състоянието, в което е задържан, и той няма претенции относно съхраняването му спрямо Териториално поделение "Държавно горско стопанство" - Д.. Съобразно тези, установени по делото, обстоятелства, съдът правилно е отхвърлил исковата претенция. Във връзка с оплакването на касационния жалбоподател, че съдът се произнесъл за отхвърлянето на исковете с общ диспозитив, следва да се приеме, че решението съдържа отговор на исковата претенция, както е предявена. Вярно е, че съдът е следвало да разграничи наличието повече от една искова претенция и да поиска индивидуализирането им от ищеца, но макар това да не е направено, не може да се счита, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо недопустимост или неправилност на съдебното решение. Решението е неправилно в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в разход за обезпечаване на адвокатска защита във връзка с обжалването на наказателното постановление. С. Т. решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въз основа на приетото в задължителния за съдилищата тълкувателен акт следва да се направи извод, че при отмяна на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, включително за разноските, заплатени по договор за правна защита и съдействие. В случая Г. С. е бил защитаван от адвокат в производството по НАХД № 859/2013 г. Видно от приложения договор от 30.05.2013 г., Г. С. е заплатил в брой на адвокат С. Д. възнаграждение в размер на 300 лева. Направеният разход за възнаграждение на адвокат, който съдейства за защитата на засегнатото от акта лице, подлежи на обезщетяване, тъй като разходът е направен именно по причина на издаденото наказателно постановление. Решението на административния съд следва да се отмени в тази част и вместо него да се постанови друго, с което Регионалната дирекция по горите-К. да бъде осъдена да заплати на Г. С. обезщетение в размер на 300 лева. Решението следва да се остави в сила в частта относно претендираната върху обезщетението законна лихва. При положение, че разходът е направен за правна защита и представлява съдебни разноски, върху съответната сума не следва да се присъжда законната лихва, защото такава не се дължи върху разноските, които се присъждат във всички съдебни производства. Да се приеме обратното, означава да се създаде привилегия в полза на лицата, податели на жалби срещу наказателни постановления, по причина, че въпросът с присъждане на направените в производството разноски не е нормативно уреден. С оглед изхода на делото направените от жалбоподателя разноски от 5 лева за държавна такса не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд