Решение № 13329 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4201/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране срещу решение 6956/27.02.2025 г., постановено по адм. дело 302/2025 г. по описа на АССГ, с което по жалба на Електроразпределение ЮгЕАД със седалище гр.Пловдив, ЕИК 115552190 е отменено решение Ж-871 от 13.11.2024 г. на КЕВР и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията, съдържащи се в съдебния акт. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу решението на КЕВР като неоснователна. Претендира разноски за двете инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, КЕВР, се представлява от юриск.Бельова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно - в хода по същество. Ответникът по касационната жалба, Електроразпределение Юг ЕАД- гр.Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмен отговор на касационната жалба с подробни развити в него съображения за неоснователност на жалбата, съответно за правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Ответникът, Екошукер ЕООД- гр.София, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу съдебен акт,подлежащ на обжалване и неблагоприятен за жалбоподателя, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Електроразпределение ЮгЕАД- гр.Пловдив срещу решение Ж-871 от 13.11.2024 г. на КЕВР, с което на основание чл.22, ал.1 и ал.7 от ЗЕ във вр. с чл.147, ал.1 от Наредба 3 КЕВР е дал на Електроразпределение ЮгЕАД-гр.Пловдив следните задължителни указания:1. В 7-дневен срок от получаване на решението да изготви и предложи на ЕкошукерЕООД- гр.Пловдив проект на договор за присъединяване на ОПЕЕВИ с мощност 199,36 kW, предвиден за изграждане в УПИ I-234, кв.45, с. Мандра, община Хасково с поместени условия за присъединяване, отговарящи на Становище за присъединяване 4545147/05.01.2023г. и Предварителен договор 4545147/30.06.2023г. и 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т.1 да представи на Комисията доказателства за изпълнението им. Въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка съдът е направил извод за основателност на оспорването, съответно за незаконосъобразност на атакувания с жалбата административен акт. Според АССГ, въпреки обстоятелството, че решението на КЕВР е постановено от компетентен по закон административен орган и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което не е нищожно, същото е незаконосъобразно като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, препятстващи възможността на съда да прецени съответствието му с приложимите материалноправни разпоредби. За да стигне до този правен извод, административният съд е приел, че административният акт не съдържа относими мотиви по спорните тези на страните, които да съответстват в пълнота на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Вместо да обсъди съображенията на електроразпределителното дружество , обосноваващи размера на цената за присъединяване в предложения окончателен договор за присъединяване,развити в отговора на жалбата на дружеството-заявител, както и опровергаващите това становище доводи, развити от ЕкошукерЕООД в отговора му на това становище, според АССГ Комисията е цитирала само правни норми, с което не е изпълнила задължението си да мотивира акта си от една страна, а от друга да осъществи възложените й от закона правомощия по решаване на спорове между ЕРП и клиенти. Съдът е приел за необоснован решаващия извод на КЕВР за това, че ЕРП Юг е внесло едностранно промяна в условията за присъединяване, без обаче да провери дали тези условия са ясно разписани в становището и предварителния договор- конкретно в частта за предстояща реконструкция на въздушна линия средно напрежение /ВСН/ Конуш, описана в предварителния договор чрез изграждане на нова кабелна линия СрН от п/ст Димитър Канев до в/ст Конуш. Според АССГ такава преценка не е извършена. Вместо това КЕВР се е съгласил едностранно с твърденията на дружеството- заявител, без да анализира техническите изисквания за посоченото присъединяване, посочени в становището за присъединяване и подписания между страните предварителен договор, съпоставени с поместените в предложения от ЕРП Юг проект на окончателен договор- т.е. без да обсъди дали предложените от ЕРП разширение и/ или реконструкция на електропреносната, съотв. електроразпределителната мрежа е необходимо или не. КЕВР не е проверил и преценил представените от ЕРП Юг данни за общата мощност от ВЕИ, отдавана в захранващия извод СрН. В съответствие със служебното начало в административния процес, закрепено с разпоредбата на чл.9 от АПК, административният орган е следвало да изиска от ЕРП всички доказателства за изготвените от него изчисления на режимните параметри на мрежата и влиянието върху електроразпределителната мрежа СрН на централата, доколко именно въз основа на тези изчисления ЕРП твърди, че е установило пад на напрежението от 5,92 %, водещо до извода, че за да се осигури включване на заявената мощност и, едновременно с това, да се запази качеството на електрическата енергия, се налага реконструкция на ВЕЛ 20 kV Тракиец в участък с дължина от 1180 м с подмяна на проводник от АС 50 мм2 на АС 95 мм2. АССГ е заключил, че, доколкото според т.5.1 от подписания между страните предварителен договор за присъединяване и разпоредбата на чл.26, ал.9 от ЗЕВИ цифровото изражение на цената за присъединяване, дължима от производителя на ЕВИ, се определя едва с окончателния договор, то КЕВР е следвало да провери посочените от ЕРП Юг ценообразуващи елементи, формиращи стойността на инвестицията и да отговори на въпроса за чия сметка следва да бъде извършено предвиденото разширение/ реконструкция на мрежата, вкл. в светлината на разпоредбата на чл.26, ал.11 от ЗЕВИ. По горните съображения АССГ е приел, че постановеното от КЕВР решение е незаконосъобразно и е отменил същото с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е валидно , допустимо и правилно, макар и по частично различни от изложените в него съображения. Настоящата касационна инстанция споделя развитите от АССГ доводи за недостатъчна мотивираност на решението на КЕВР поради необсъждане на всички твърдения на спорещите страни и несъбиране на относими и необходими за разкриване на обективната истина по спора доказателства, каквито КЕВР е следвало да събере и по своя инициатива предвид служебното начало в административния процес. Спорът по делото е за цената на присъединяване в конкретния случай при наличието на вече издадено становище за присъединяване и сключен предварителен договор и при действието на разпоредбата на §69 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ / ДВ бр.86/2023г./ Същественото в случая е не дали ЕРП Юг може или не може едностранно да определи цената за това присъединяване, а как и въз основа на кои действащи и приложими в случая правни норми тази цена на присъединяване следва да бъде определена. Като не е отговорила на този спорен въпрос, КЕВР е постановила едно неправилно решение, което основателно е било отменено от АССГ. По горните съображение касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора касационният жалбоподател няма право на разноски. На ответника по касационна жалба, Електроразпределение Юг, следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 100 / сто / лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение