Решение № 4473 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 736/2017 г.

Решение № 4473 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 736/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Б. К., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в З.-Б. дол, срещу решение № 238 от 24.11.2016 г., постановено по адм. д. № 205/2016 г. по описа на АС-К.. К. К. твърди неправилност на съдебното решение като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Още по -несправедливо според касатора е обстоятелството, че освен че искът му е отхвърлен изцяло, ищецът е осъден да заплати и съдебни разноски в размер на 300 лв в полза на ГД "ИН". Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГДИН. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател М. К., не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- С., редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител юриск. Дойчинова по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на предявената от Крумов касационна жалба. Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- К. е отхвърлил изцяло предявения от М. Б. К. срещу ГД" Изпълнение на наказанията"- гр. С. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 10000 /десет хиляди/ лв, ведно със законната лихва върху тази сума, за претърпени от него неимуществени вреди в периода: 7.06.2013 г. - 12.06.2013 г., изразяващи се в преживяване на страх, незащитеност, погнуса, унижено човешко достойнство от бездействието на служителите в ОЗ- В. и е осъдил М. К. да заплати на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - К., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявеният иск се явява неоснователен, доколкото не е налице първата от кумулативно необходимите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. На първо място според административния съд не се доказва наличието на незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на затворническата администрация за исковия период, от които се претендират вредите, тъй като разпоредбата от ЗИНЗС, осигуряваща на затворниците минимална жилищна площ от 4 кв. м. /чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС / влиза в сила едва на 1.01.2019 г. съгласно разпоредбата на § 13 от ПЗР на ЗИНЗС, а разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНС, осигуряваща на лишените от свобода право на санитарен възел и течаща вода в килията също е с отложено действие по силата на ПЗР на ППЗИНС- три години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерски съвет. Според АС-К., доколкото нито срокът по § 13 от ПЗР на ЗИНЗС е изтекъл, нито към датата на постановяване на съдебния акт са изтекли трите години по § 11 от ПЗР на ППЗИНЗС, съдът е приел, че не са налице твърдените от Крумов незаконосъобразни бездействия, от които се претендират вредите. Отделно от гореизложеното, административният съд е приел, че не са налице и другите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не се доказва реално настъпване на твърдените вреди, както и пряка и непосредствена причинно -следствена връзка между евентуално претърпените вреди и евентуалното незаконосъобразно фактическо бездействие. Съдебното решение е правилно като краен резултат, макар и по частично различни от изложените от първоинстанционния съд правни съображения. Настоящата касационна инстанция не споделя развитите от АС- К. правни доводи за липса на незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на затворническата администрация в ОЗ - В. поради обстоятелството, че за исковия период: 7.06.2013 г. - 12.06.2013 нито една от предвидените в националното ни законодателство разпоредби: нито тази на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, гарантираща на затворниците минимум 4 кв. м. жилищна площ, нито тази на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНС, осигуряваща им правото на достъп до санитарен възел и течаща вода в килиите, не е влязла в сила. Неправилно съдът е приел, че за релевирания от ищеца период за служителите на Затвора- В. не е съществувало законово задължение да осигурят санитарен възел във всяка килия, както и минимална жизнена площ на всеки обитател на килиите. Действително, разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, предвиждаща, че минималната площ за един лишен от свобода не може да бъде по - малка от 4 кв. м., както и разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, осигуряваща на затворниците постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в килиите им, не са в сила към датата на престоя на Крумов във Варненския затвор. Разпоредбата на чл. 3 и чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС обаче са в сила към датата на претендиране на вредите. Същите разпоредби са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода и са основание за преценка, във всеки конкретен случай при предявен иск за обезвреда на това основание, доколко тази законова гаранция е реална. Относима материалноправна разпоредба е и чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е в сила за България от 1992 г. и която съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. Б. е част от вътрешното право на страната. Посоченият чл. от Конвенцията забранява изтезанието или нечовешко или унизително отношение или наказание. Налице е национална съдебна практика (решение № 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г.), в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ и постоянен достъп до санитарен възел в местата за лишаване от свобода и арестите е отклонение от подходящата жизнена среда за задържаното лице, независимо че към релевантните периоди не са действали задължителни нормативи за разполагаемата жилищна площ на лишените от свобода и законоустановени критерии, на които да отговарят условията в местата за задържане и лишаване от свобода. Въпреки обстоятелството, че касационната инстанция намира, че неправилно административният съд в мотивите на обжалвания съдебен акт е приел, че не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие като елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, крайният извод на съда за неоснователност на иска е правилен, но по други съображения. Видно от стр. 121 и стр. 122 от Решение от 27 януари 2015 г. по делото Нешков и други срещу България на Европейския съд по правата на човека, Страсбург, размерът на времето, изтърпяно от съответното лице в тези условия, е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Изхождайки от мотивите по същото дело /стр. 122/, съгласно които установяването на нарушение може само по себе си да представлява достатъчно справедливо обезщетение за нарушение на чл. 13 от Конвенцията, както и предвид обстоятелството, че претендираните вреди са за период от `4 календарни дни през юни 2013 г. при начален момент на изтърпяване на наложено наказание "доживотен затвор" - 21.03.2006 г. /л. 6 по първоинстанционното дело/, настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че за ищеца не са настъпили твърдените от него неимуществени вреди или, ако са настъпили, то същите са обезвредени със самото установяване на нарушението, поради което правилно административният съд е заключил, че не са налице условия за ангажиране отговорността на ГДИН за парично обезщетение по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Въпреки гореизложеното, настоящият състав на ВАС намира за основателна касационната жалба в частта й за присъдените в полза на ГДИН съдебни разноски за първоинстанционното производство в размер на 300 лв юрисконсултско възнаграждение. В тази част съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Член 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ съдържа изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Специалната законова регламентация на отговорността за разноски по ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящия случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като спорната ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение