Решение № 9347 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5487/2017 г.

Решение № 9347 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5487/2017 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Факултетния съвет на Факултет "Компютърни системи и управление" при Техническия университет (ТУ) - С., срещу Решение № 1396 от 06.03.2017 г. по адм. д. № 377 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2016 г., с което е отменено като незаконосъобразно негово Решение по Протокол № 1 от заседание, състояло се на 06.10.2015 г., с което гл. ас. д- р Д. В. Г. е избрана за заемане на академична длъжност "доцент", професионално направление "Комуникационна и компютърна техника", научна специалност "Компютърни системи, комплекси и мрежи", и преписката е върната на органа за ново разглеждане. Иска се отмяната на съдебния акт като недопустим, защото е постановен по просрочена жалба и алтернативно - като неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират се разноски по списък. С представени след съдебно заседание писмени бележки се прави неконкретизирано и немотивирано искане за отправяне на преюдициално запитване "за приложението на принципите на правото на Европейския съюз относно правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека". Ответната страна - В. Е. Г. - чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционният съдебен акт, като законосъобразен и правилен, да бъде оставен в сила. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски. Ответната страна - Д. В. Г. - в представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за основателност на касационната жалба и моли първоинстанционният съдебен акт, като незаконосъобразен и неправилен, да бъде отменен. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на процесната жалба по отношение на възражението за недопустимост на съдебното решение и за неоснователност на другите възражения относно законосъобразността и правилността на решението по същество. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение счита касационната жалба за редовна, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е неоснователна. По възражението за недопустимост на съдебното решение, поради просрочие на жалбата: Възражението е неоснователно. За да приеме, че жалбата не е просрочена, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че е депозирана директно в АССГ с вх. № 32172/22.12.2015 г. В обстоятелствената й част е посочено, че протоколът от заседанието на Факултетния съвет (ФС), състояло се на 06.10.2015 г., е връчен на д-р Г. на 13.10.2015 г., но предвид липсата на указания пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, следва да се приложи 2-месечният срок по чл. 140, ал. 1 от АПК. Към жалбата е приложено копие на уведомително писмо с изх. № 90/13.10.2015 г., с което деканът на Факултет "Компютърни системи и управление" (ФКСУ) е уведомил д-р Г. за резултатите от проведеното заседание на ФС на 06.10.2015 г. В писмото няма отбелязване кога е получено от своя адресат. Съдът е изискал от ответника да представи доказателства за датата на съобщаване, а не на изпращане на уведомителното писмо. Представено е заверено копие на същото уведомително писмо, но със саморъчно изписано в долния десен ъгъл изявление от лицето С. Т. С., с което е удостоверила, че на 13.10.2015 г. е предала настоящото писмо на д-р Г., за което се е подписала. По делото е разпитана като свидетел С. С., като от нейните показания се установява, че всъщност тя не е получила процесното уведомително писмо, а плик - незапечатан. По думите й г-жа Г. от деканската канцелария, в нейно присъствие, е поставила документ в плик, без да споменава за какво се отнася, а свидетелката е трябвало да го предаде на д-р Г.. Не е знаела какво е съдържанието му. След няколко дни г-жа Г. я е попитала дали е предала пратката, свидетелката е потвърдила, за което се е подписала върху уведомителното писмо. Свидетелката е заявила, че преди да се подпише върху уведомителното писмо /няколко дни след предаването на плика/, тя не го е виждала и не го е прочела. Посочила е, че друг път не й се е налагало да прави подобно удостоверяване върху документи. С оглед на така установените факти, правилен, мотивиран и законосъобразен се явява изводът на първоинстанционния съд, че не са налице безспорни доказателства, че В. Г. е уведомен за решението на ФС по надлежния ред. Не са налице доказателства дали и кога му е връчено уведомителното писмо или самият протокол от 06.10.2015 г. Административният орган носи тежестта да докаже дали и кога е уведомил В. Г. за постановеното решение, но убедителни доказателства в тази насока не са представени. Обосновани и правилни са и изводите на АССГ, че в случая не може да се приеме, че д-р Г. е бил устно уведомен в хипотезата на чл. 61, ал. 2, предл. първо от АПК, тъй като по смисъла на тази разпоредба длъжностното лице следва да удостовери с подписа си, че е уведомило адресата не просто за наличието на издаден акт, а за неговото съдържание. Както се установява от показанията на свидетелката, същата е връчила на д-р Г. плик, но не е знаела какво съдържа. Следователно няма как с подписа си да удостовери, че на 13.10.2015 г. е уведомила д-р Г. за съдържанието на уведомителното писмо. След като не са налице безспорни доказателства, че В. Г. е уведомен за решението на ФС, срокът за обжалването му не е започнал да тече спрямо него, поради което жалбата му с вх. № 32172/22.12.2015 г. се явява подадена в срок. По направеното искане за преюдициално запитване: Тъй като искането е направено едва с писмената защита, седем дни след даване ход на устните състезания, не са изложени никакви мотиви за него и не съдържа посочване на разпоредба от правото на Европейския съюз, която следва да бъде тълкувана, то настоящият състав счита, че такова искане по смисъла на чл. 628 и сл. от ГПК, по същество липсва и не следва да се произнася по него. За да постанови решението си по съществото на спора първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че с решение на Катедрения съвет (КС) на Катедра "Компютърни системи" по Протокол № 5/26.01.2015 г. е предложено да бъде разкрита процедура за заемане на академична длъжност "доцент" по научна специалност "Компютърни системи, комплекси и мрежи" с евентуален кандидат гл. ас. д-р Д. В. Г.. С решение по Протокол № 4/27.01.2015 г. на ФС на ФКСУ е предложено на Академичния съвет на ТУ-С. да бъде открита процесната процедура за обявяване на конкурс за академична длъжност "доцент". С решение по Протокол № 2/25.02.2015 г. на Академичния съвет на ТУ- С. е обявен конкурс за заемане на посочената академична длъжност /обн. ДВ, бр. 26/07.04.2015 г./. За участие в конкурса са подали заявления двама кандидати - гл. ас. д-р инж. Д. В. Г. и гл. ас. д-р инж. В. Е. Г.. С решение по Протокол № 8/19.05.2015 г. на ФС на ФКСУ е утвърден състав на научно жури по откритата процедура. Със заповед № ОЖ-276/02.06.2015 г. на ректора на ТУ е назначена комисия за допускане на кандидатите до участие в конкурса, която да разгледа документите и да състави мотивиран протокол за допускането или недопускането на всеки кандидат в конкурса. Комисията е провела заседание на 11.06.2015 г., като след преглед на представените документи, е допуснала до участие в конкурса и двамата кандидати. Със заповед № ОЖ-313/12.06.2015 г. на ректора на ТУ е назначено научно жури в 7- членен състав. Двама от членовете на научното жури са изготвили рецензии, а останалите са депозирали становища. На заседание на научното жури, отразено в Протокол № 2/02.10.2015 г., е прието, че и двамата кандидати отговарят на изискванията на Закона за развитието на академичния състав в Р. Б. (ЗРАСРБ), правилника за приложение на закона (ППЗРАСРБ), както и Правилника на ТУ- С. за заемане на академична длъжност "доцент" по професионално направление 5.3 "Комуникационна и компютърна техника", научна специалност "Компютърни системи, комплекси и мрежи" и могат да бъдат избрани за такива, като е предложено на ФС на ФКСУ следното подреждане на кандидатите: 1. гл. ас. д-р инж. Д. В. Г. и 2. гл. ас. д-р инж. В. Е. Г.. Във връзка с доклад на гл. ас. Г. за незаконосъобразно допускане на другия кандидат до участие в конкурса, със заповед № ОЖ-407/28.09.2015 г. ректорът на ТУ е разпоредил на комисията за допускане на кандидатите до участие в конкурса да преразгледа документите за участие на кандидата гл. ас. Г., като провери дали са изпълнени минималните изисквания на чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗРАСРБ във вр. с чл. 20, ал. 3 от Правилника на ТУ-С., съгласно които публикациите, заместващи монографичен труд следва да са 9, от които 2 са самостоятелни. На 29.09.2015 г. комисията е провела заседание, на което е установила, че кандидатът д-р Г. е представила 9 равностойни публикации в специализирани научни издания, 1 самостоятелна, при изискуеми 2. Комисията е отчела, че д-р Г. не отговаря на посоченото изискване, но се е позовала на специална "забележка" в Правилника на ТУ, допускаща "за специфични случаи" до три от минималните изисквания да не бъдат изпълнени за сметка на други, показващи достатъчно високо ниво на научните постижения. В заключение комисията е препотвърдила становището си за допускане до участие в конкурса на кандидата д-р Г.. На заседание на ФС на ФКСУ, проведено на 06.10.2015 г., след тайно гласуване, при което д-р Г. е избрана за заемане на академична длъжност "доцент" по посоченото научно направление, ФС е предложил на ректора на ТУ да бъде утвърден изборът й за доцент. Със заповед № 3780/09.10.2015 г. на ректора на ТУ е утвърден изборът на гл. ас. д-р Г. за заемане на академична длъжност "доцент" по процедура ФКСУ44-АД2-022. За да отмени като незаконосъобразно Решение по Протокол № 1 от 06.10.2015 г. на Факултетния съвет на Факултета по Компютърни системи и управление на Техническия университет - С., с което гл. ас. д-р Г. е избрана за заемане на академична длъжност "доцент", Професионално направление "Комуникационна и компютърна техника", научна специалност "Компютърни системи, комплекси и мрежи" и върне преписката на органа за ново разглеждане, АССГ е приел, че в хода на проведената конкурсна процедура са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до незаконосъобразност на решението на факултетния съвет. Решението е правилно. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗРАСРБ кандидатите за заемане на академична длъжност "доцент" трябва да отговарят на конкретно изброени условия, включително да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен "доктор" и за придобиването на научната степен "доктор на науките". Същото изискване е дословно възпроизведено и в разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ. Според чл. 53, ал. 2 от ППЗРАСРБ в правилника на съответното висше училище или научна организация може да се определят и допълнителни изисквания за заемане на академичната длъжност "доцент", отразяващи спецификата на отделните професионални направления. В случая Академичният съвет на ТУ е приел Правилник за условията и реда за заемане на академични длъжности в Технически университет - С. /Правилник на ТУ/, който съдържа Раздел III "Условия и ред за заемане на академична длъжност "доцент"". Съгласно чл. 19, ал. 3 от Правилника на ТУ минималните изисквания към кандидатите за броя на научните трудове, учебна ангажираност и др. при откриване на процедура за заемане на посочената длъжност са дадени в Приложение 1. В приложението са предвидени шест минимални изисквания, като първото от тях е кандидатът да има един монографичен труд или 9 /девет/ равностойни публикации в специализирани научни издания, от които 2 самостоятелни. Под таблицата, съдържаща минималните изисквания към кандидатите, е добавена т. нар. "Забележка", която гласи: "За специфични случаи е допустимо до три от минималните изисквания (с изключение на "Хорариум на водени в ТУ лекции за последните три години) да не бъдат изпълнени за сметка на други, показващи достатъчно високо ниво на научните постижения". В разглеждания случай конкурсната комисия по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 12 от Правилника на ТУ е приела, че и двамата кандидати отговарят на условията за участие, поради което ги е допуснала да участват в процедурата. До същото заключение е стигнало и научното жури. Между страните не се спори, че и двамата кандидати отговарят на пет от шестте минимални изисквания по Приложение 1 от Правилника на ТУ. По отношение на изискването кандидатът да представи един монографичен труд или 9 равностойни публикации, от които 2 самостоятелни е установено, че В. Г. отговаря на това изискване - представил е 15 публикации /при изискуеми 9/, равностойни на монографичен труд, от които 2 са самостоятелни, докато д-р Д. Г., избрана за "доцент" от ФС на ФКСУ, не отговаря на посоченото минимално изискване, тъй като е представила 9 научни публикации, но само 1 от тях е самостоятелна. Правилно АССГ е посочил, че съобразно принципа на академичната автономия е допустимо в правилника на съответното висше училище да се предвидят изключения от заложените минимални количествени критерии, стига да не се изключва по принцип приложението на общите критерии съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗРАСРБ, но доколкото прилагането на подобно изключение създава предпоставки за заобикаляне на въведените от самото висше училище минимални изисквания, същото следва да е надлежно обосновано за всеки отделен случай. В процесния случай, конкурсната комисия, преразглеждайки кандидатурата на д-р Г., се е позовала на Забележка към Приложение 1, но не е изложила каквито и да било мотиви защо счита, че се касае за специфичен случай и в какво точно се изразява неговата специфика. На практика липсва обосновка защо в конкретния случай следва да се допусне изключение от установените минимални изисквания. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗРАСРБ, научното жури оценява кандидатите за заемане на академичната длъжност "доцент" според изпълнението на условията по чл. 24, ал. 1. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗРАСРБ във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗРАСРБ в компетентността на научното жури в състав по чл. 25 от закона е да извърши преценка относно изискванията към публикациите на кандидатите. В конкретната хипотеза тази преценка е извършена от Комисията, назначена със Заповед № ОЖ-276/02.06.2015 г. на Ректора на ТУ - С.. Чл. 24 - 28 от ЗРАСРБ, уреждащи условията и реда за заемане на длъжността "доцент" не предвиждат орган, който да извърши преценка на основанията по чл. 24 от закона, различен от научното жури. Със заповед № ОЖ - 313/12.06.2015 г. е определен от ректора на ТУ - С. състав на научното жури по обявения конкурс, който е различен от състава на комисията по заповед № ОЖ-276/02.06.2015 г. на Ректора на ТУ - С.. Ако в рамките на конкурса се извършва преценка за допускане на кандидатите до участие в същия от нарочно създадена за целта комисия по заповед на ректора на ТУ - С., то същата не следва да извършва оценка по показатели, които са в компетентността на научното жури по чл. 24, ал. 1 от ЗРАСРБ. Това е така, тъй като на първо място, ЗРАСРБ не предвижда създаване на орган, различен от научното жури, който да извършва преценка на показателите по чл. 24 и чл. 27 от закона. И на следващо място, дори и Правилникът за приложение на този закон, да въвежда преценка за допускане на кандидатите в процедурата от нарочна комисия, тя следва като помощен орган да извършва формална преценка, без да изземва компетентността на научното жури. Съгласно чл. 25 от ЗРАСРБ конкурсът се провежда от научно жури. Научното жури оценява кандидатите за заемане на академичната длъжност "доцент" според изпълнението на условията по чл. 24, ал. 1 от ЗРАСРБ. Противно на изложеното в обжалваното решение, настоящият състав намира, че единствено от факта, че част от членовете на научното жури са познавали от работата му в Русенския университет "А. К." спечелилия конкурса кандидат, а други са участвали в петчленния състав на научното жури, пред което е защитила дисертационния си труд д-р Г., не може да се направи извод за наличие на основателни съмнения в безпристрастността и обективността на тези членове на научното жури. Действително, налице е забрана по чл. 4, ал. 4 от ЗРАСРБ за членове на научното жури да бъдат избирани лица, които са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗРАСРБ, с кандидат за придобиване на научна степен или заемане на академична длъжност, както и лица, които имат частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на работата им като членове на журито. В § 1, т. 3 от ДР на ЗРАСРБ е дадено легално определение на понятието "частен интерес", като такъв е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за чл. на жури или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облага от материален или нематериален характер или поето задължение за посочените в първоинстанционната решение членове на научното жури, познаващи д-р Г. от работата й в Русенския университет и в ТУ - С., не е установена. Не е установено и наличието на икономически или политически зависимости, които да водят до свързаност по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗРАСРБ между членове на научното жури и кандидатката. С оглед всичко изложено по-горе настоящият състав на Върховния административен съд намира, че решението на Административен съд С. - град е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, ответникът по касация има право на направените по делото разноски в размер на 600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение