Решение № 4464 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 655/2020 г.

Решение № 4464 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 655/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. А., чрез процесуален представител, против решение № 6455 от 01.11.2019 г., постановено по адм. дело № 2061/2019 г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отхвърлена жалба на А., против Заповед № 182/04.02.2019 г. на Министъра на околната среда и водите. С посочената заповед на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение с Х. А., на длъжност "Началник на отдел" с ранг I младши, в Главна дирекция "Оперативна програма Околна среда", Отдел "Оценка на проекти и договаряне", считано от 04.02.2019 г., поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът -Министъра на околната среда и водите, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалноправните норми. Съдът е счел, че индивидуалния работен план на жалбоподателката е съгласуван и подписан в рамките на посочения в чл. 10, ал. 1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА, Наредбата/ период, а оценяване изпълнението на длъжността на А. за процесния период е проведено в трите му етапа при спазване изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, като посочените цели в изготвения работен план на служителката не приповтарят длъжностната й характеристика, а са съобразени с преките цели на служителя, определени в нея. Съдът е приел, че трите етапа на процедурата по оценка са изпълнени без да са допуснати нарушения на сроковете и изискванията, регламентирани в чл. 76, ал. 7 ЗДСл и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА, нормативно предписаната процедура за атестация на държавния служител е спазена, което обосновава прилагане нормата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл от органа по назначаването при дадената годишна оценка на изпълнението "неприемливо изпълнение". Решението е неправилно. В процесния случай от изготвения формуляр по чл. 19, ал. 1, т. 1 /приложение № 2 от НУРОИСДА на служителката, с период за оценяване 01 януари 2018 г. до 31 декември 2018 г., е видно, че на 11.01.2018 г. е съгласуван индивидуалния работен план, на 26.07.2018 г. е проведена междинна среща, като оценяващия ръководител е дал оценка за работата на А., според която "Оценявания организира и координира работата на отдела, спазвайки поставените срокове, работи добре в екип, участва активно в срещи с други дирекции и решаване на въпроси свързани с управлението на отдела, постига поставените цели". В последствие на служителката е определена годишна оценка на изпълнението "неприемливо изпълнение", като мотивите на оценяващия ръководител изцяло не кореспондират с отразената оценка в междинната среща и са неотносими към набелязаните цели и изискванията/ критериите за изпълнението им в съгласувания индивидуален работен план. Не става ясно какво се е променило в работата на служителката при изпълнение на служебните й задължения и целите в индивидуалния работен план за периода след междинната среща, при изцяло положителната оценка на изпълнението за полугодието, дадена при провеждане на междинната среща, в която оценка липсват каквито и да са препоръки към работата на оценявания служител за оставащия период, касаещи евентуално подобряване на изпълнението. Годишната оценка на изпълнението е изцяло необоснована, защото включва и периода до междинната среща, оценен изцяло позитивно. На следващо място, не се установява от доказателствата по делото в периода от 01.01.2019 г. до 30.01.2019 г. да е проведена заключителната среща между оценяващия ръководител и оценявания съобразно изискването на чл. 13, ал. 1 от НУРОИСДА, на която да са обсъдени степента, в която са постигнати целите в индивидуалния работен план, и степента, в която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективно изпълнение на заеманата длъжност, както и подходящи действия за развитие на служителя. Този факт се потвърждава от съдържанието на изложените мотиви на оценяващия ръководител за определената годишна оценка, в които липсват данни за проведени обсъждания по см. на чл. 13, ал. 3 от Наредбата. Конкретно възражение в този смисъл е направено от служителката по реда на чл. 23 от Наредбата, но същото не е обсъдено конкретно в коментара на контролиращия ръководител в изготвения след възражението формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността. Липсата на проведена заключителна среща по реда на чл. 13 НУРОИСДА е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, имащо за резултат незаконосъобразност на акта по чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Съобразно изложеното оспорената заповед пред АССГ е незаконосъобразна-постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Същата е несъответна на целта на закона, защото при горните факти не може да се приеме, че оценяването на изпълнението на длъжността е извършено безпристрастно, въз основа на обективно установими факти и отговаря на целите на оценяването по чл. 1, ал. 2 НУРОИСДА. Съобразно изложеното следва да се приеме, че в случая изискванията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. за прекратяване служебното правоотношение не са спазени, съответно налице са основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК за отмяна на оспорената пред АССГ заповед. Решението на Административен съд София-град като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано следва да бъде отменено, и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови ново решение по същество, с което жалбата на Х. А. против Заповед № 182/04.02.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, се приеме за основателна, а оспорения акт се отмени като незаконосъобразен. При този изход на делото, предвид претендираните и доказани разноски, следва Министерство на околната среда и водите да бъде осъдено да заплати на Х. А. деловодни разноски за две съдебни инстанции в размер на 1570 лв., от които 70 лв. -държавна такса, и 1500 лв. заплатени хонорар за един адвокат съгласно договори за правна помощ от 05.02.2019 г. и 13.01.2010 г. с адвокат Д. Димитрова и отразени сума от 1000 лв. за всяка инстанция, намалени до размер на 1500 лв. общо за двете съдебни инстанции, предвид направеното възражение от ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се уважава до посочения размер от 1500 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение