Решение № 603 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8595/2018 г.

Решение № 603 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8595/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), ред. ДВ бр. 60 от 2012 г. Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Видин главен инспектор В. Герасимов, срещу решение № 52 от 23.05.2018 г. на Административен съд (АС) - Видин, постановено по административно дело № 65/2018 г., с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18-0953-000032 от 16.01.2018 г. по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. С доводи за неправилност на решението поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето от АПК (нарушение на материалния закон и необоснованост) касаторът претендира отмяна на решението на административния съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди процесната заповед, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В писмена защита, подадена от надлежно упълномощения главен юрисконсулт Т. Тошев, са поддържат касаторовите искания, като размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение се уточнява на 200 лв. и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника по касация на процесуалния му представител, поради което се иска намаляването му съобразно фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по касационната жалба П. Кръстев – лично и като управител на "Павлолес" ЕООД, оспорва същата чрез пълномощника си адвокат Р. Бояджиев по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искания да се потвърди оспореното първоинстанционно решение, както и да му се присъдят направените деловодни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, след като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Оспореното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, в това число обосновано и постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Със заповедта от 16.01.2018 г., предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд, на П. Кръстев, като управител на "Павлолес" ЕООД, собственик на товарен автомобил "Краз" с регистрационен номер .... ВМ, е наложена принудителна административна мярка чл. 171, т. 2а от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на ППС (пътно превозно средство) за срок от 8 месеца, поради обстоятелството, че притежаваният от дружеството автомобил е управляван от лицето И. Василев, което не притежава свидетелство за управление на МПС (моторно превозно средство). Съдът е обосновал верен извод за това, че оспорването е допустимо, а атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – длъжностно лице, оправомощено от ръководител на службите за контрол по този закон. По делото е представена заповед № 368з-125/27.01.2017 г. на директора на ОД на МВР – Видин, с която във връзка с т. 3 от заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е възложено на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Видин да издава заповеди за прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт има изискуемото съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК съдържание. Правилно в съответствие с установените по делото факти първостепенният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в несъответствие с приложимата материалноправна норма на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП в относимата за казуса редакция (ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.). Не е спорно по делото, а и това се установява от приложения по него Акт за установяване на административно нарушение № 18-0953-000064/16.01.2018 г., издаден от Б. Борисов, младши автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР – Видин, че И. Василев с адрес: [населено място], обл. Монтана, [улица], на 16.01.2018 г. е управлявал в с. Цар Симеоново, област Видин в 11. 20 ч. товарен автомобил "Краз" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "Павлолес" ЕООД, ЕИК 201594878, без да притежава свидетелство за правоспособност. Според мотивите на заповедта за налагане на ПАМ, П. Кръстев в качеството му на управител на "Павлолес" ЕООД и собственик на товарен автомобил "Краз" с рег. [рег. номер на МПС], е нарушил чл. 102, т. 1 от ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), тъй като е предоставил моторното превозно средство (МПС) на лице, което не е правоспособен водач. На основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е наложена на П. Кръстев с постоянен адрес: [населено място], [улица] ПАМ "прекратяване на регистрацията на МПС" за срок от осем месеца. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в релевантната към датата на издаване на заповедта редакция) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. От представеното по делото свидетелство за регистрация на МПС безспорно е установено, че автомобилът, чиято регистрация е прекратена, е собственост на дружеството "Павлолес" ЕООД, но процесната ПАМ не е приложена спрямо дружеството, а спрямо неговият управител Кръстев в качеството му на физическо лице. Мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП не би могла да бъде законосъобразно приложена по отношение на Кръстев, тъй като той не е собственик на МПС и следователно не може да бъде адресат на издадения индивидуален административен акт по чл. 171, т. 2а ЗДвП. С прилагането по отношение на Кръстев на ПАМ, представляваща прекратяване на регистрацията на МПС, което не е негова собственост, ответникът е нарушил материалния закон, тъй като принудителните административни мерки не могат да бъдат прилагани по отношение на субект, за когото законът не е предвидил това. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП регламентира две хипотези на прилагане на ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство", когато то е управлявано от лице, неправоспособен водач – първата, когато това лице е собственик на пътното превозно средство, и втората, когато това лице не е собственик на пътното превозно средство. В случая е установена втората хипотеза, а при нея, както и при първата, ПАМ се налага на собственика. От представеното по делото свидетелство за регистрация – част І безспорно се установява, че товарният автомобил с рег. [рег. номер на МПС] е собственост на "Павлолес" ЕООД. Независимо от това, че П. Кръстев според данните, вписани в търговския регистър, е управител и едноличен собственик на капитала на "Павлолес" ЕООД, физическото лице и юридическото лице са различни субекти на правото. Поради това нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, в която категорично е определен субектът, по отношение на който се налага ПАМ, а именно собственикът на МПС, не позволява на административния орган да я наложи на физическото лице, което не е собственик, независимо от връзката му с юридическото лице. В този смисъл са: решение № 6183 от 11.05.2018 г. по адм. д. № 9051/2017 г. на ВАС, VІІ отд.; решение № 12683 от 18.10.2018 г. по адм. д. № 153/2018 г. на ВАС, VІІ отд.; решение № 15906 от 19.12.2018 г. по адм. д. № 4114/2018 г. на ВАС, І отд.; решение № 14987 от 04.12.2018 г. по адм. д. № 7849/2018 г. на ВАС, ІІ отд.; решение № 15266 от 10.12.2018 г. по адм. д. № 5624/2018 г. на ВАС, ІІ отд., и др. Допълнително основание за незаконосъобразността на оспорената заповед е неизлагането на мотиви относно това защо е определен срок на ПАМ 8 месеца, а не минималния такъв от 6 месеца. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година за прилагането на посочената ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок над минималния, посочен в закона. Като не е направил това, органът не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но това не го освобождава от задължението да изложи мотиви относно определения от него срок. В този смисъл решение № 2852 от 06.03.2018 г. по адм. д. № 13240/2017 г. на ВАС, VІІ отд., решение № 8414 от 21.06.2018 г. по адм. д. № 7854/2017 г. на ВАС, VІІ отд., и др. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Неоснователно обаче се претендират разноски за двама ответници, тъй като ответникът е един. От друга страна, касаторовото възражение по смисъла на нормата на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК, за прекомерност на заплатеното от опонента му по делото адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора, и направеното в тази връзка искане за намаляването му, също е неоснователно. Съгласно цитираната разпоредба от ГПК съдът действително може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА), в чиято ал. 2 е закрепено правилото, че този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Касае се за Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн. в ДВ, бр. 63 от 23.07.2004 г., изменяна и допълвана след това), в чл. 8, ал. 3 (приложим за спорове като процесния) от която този размер е установен на 500 лв., какъвто е и размерът на заплатеното на повереника адвокат Бояджиев от доверителя му П. Кръстев възнаграждение за процесуалното му представителство по делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение