Решение № 9454 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8183/2010 г.

Решение № 9454 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8183/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от Радослав Спасов Божинов от гр. Враца против заповед № РД-26-274/25.05.2010 г. на министъра на отбраната. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. Моли съда да постанови решение, с което да я отмени, като претендира за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл и направените деловодни разноски. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и също претендира направените деловодни разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и е допустима. Жалбоподателят е бил държавен служител, като е заемал длъжността "младши експерт" в сектор "Центрове за индивидуално социално обслужване - Враца", отдел "Социално обслужване", Териториална дирекция Плевен в Главна дирекция "Управление на социалните дейности" на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната". С обжалваната заповед министърът на отбраната е прекратил служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено ПМС № 54/1.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и утвърдено ново длъжностно разписание със заповед от 17.05.2010 г. С чл. 2 от ПМС № 54/1.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и за определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната е преобразувана Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и е очертан обхвата на дейност на преобразуваната агенция. В чл. 2, ал. 3 от посоченото постановление са изброени дейностите на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", които се поемат от министерството на отбраната и съответно от преобразуваната агенция. Съгласно § 4, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Постановлението служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираните организационни структури и административни звена на Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната се уреждат в съответствие с чл. 87а от ЗДСл., а в случаите на съкращаване на длъжности - в съответствие с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С представените по делото длъжностни разписания на министерството на отбраната се установява, че от 25.05.2010 г. в дирекция "Управление на човешките ресурси" е създаден отдел "Социална политика" с предвидени 8 щатни бройки. Жалбоподателят твърди, че дейността, която е осъществявал по длъжностна характеристика е преминала в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и заеманата от него длъжност е продължила да съществува като в сектор "Военни клубове" в отдел "Северозападен". Административният орган не е ангажирал доказателства, че новосъздадения отдел "Социална политика" в дирекция "Управление на човешките ресурси" на министерството на отбраната е поел дейността, правата и задълженията на сектора, ръководен от жалбоподателката съгласно на чл. 2, ал. 3 на Постановление № 54 на МС от 1.04.2010 г. От представеното по делото длъжностно разписание на № БМ-388 за Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" в сила от 25.05.2010 г. се установява, че в отдел "Северозападен" сектор "Военни клубове и военно почивно дело" съществува ВК Враца, в което съществуват 1 щатна бройка за младши експерт, и една за главен специалист. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, поради което е нищожна. От фактът, че в длъжностното разписание на министерството на отбраната в сила от 25.05.2010 г. в дирекция "Управление на човешките ресурси" е създаден отдел "Социална политика" не следва извод, че дейността изпълнявана от Божинов е преминала в тази дирекция. Напротив от събраните по делото доказателства е установено, че дейността на сектора, в който е заемал длъжност жалбоподателя е преминала към преобразуваната агенция, поради което служебното му правоотношение е преминало по реда на чл. 87а от ЗДСл към Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". Министърът на отбраната няма качеството на орган по назначаването на служителите в изпълнителната агенция и не е компетентен да прекратява служебното правоотношение със служителите в нея в това число и с жалбоподателката. С оглед на изложено съдът приема, че в случая компетентен да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателката е изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". Министърът на отбраната не разполага с такива правомощия, поради което издадената от него заповед е нищожна. По отношение на искането на жалбоподателя за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, настоящият състав намира, че материалите следва да бъдат отделени, тъй като предпоставка за присъждане на това обезщетение е влязло в сила решение, с което заповедта е отменена като незаконосъобразна. Настоящето решение подлежи на касационно обжалване прие което не са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1, изр. последно от ЗДСл. Последното налага искът да бъде отделен и разгледан в отделно производство, след влизане в сила на окончателно съдебно решение по спора относно законосъобразността на заповед № РД-26-274 от 25.05.2010 г. на министъра на отбраната. Предвид изхода на делото следва министерство на отбраната да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените деловодни разноски в размер на 510 лв. представляващи заплатена от него държавна такса в размер на 10 лв. и 500 лв. хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,