Решение № 10106 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 241/2009 г.

Решение № 10106 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 241/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от директора на дирекция "обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП, против решение № 785/30.10.2008 г., постановено по адм. дело № 454/2008 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен ревизионен акт № 20001956/27.08.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1929/09.11.2007 г. на Дирекция"ОУИ" гр. София, и с което на "слънчеви лъчи Провадия"АД, като правоприемник на "химойл"ЕООД е признато правото на данъчен кредит в размер на 192 000 лв. данъчен кредит по фактура 1000005376/ 30.11.2006 г. издадена от "слънчеви лъчи България" ЕАД, с предмет на доставка на 800 т. рафинирано масло. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - " Слънчеви лъчи Провадия" - гр. София оспорва жалбата. По съображения изложени в писмено становище чрез пълномощника адв. Пасков, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно съдът е отменил ревизионния акт относно начисления ДДС, тъй като е налице осъществена доставка. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменен ревизионен акт № 20001956/27.08.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1929/09.11.2007 г. на Дирекция"ОУИ" гр. София и съответно на "слънчеви лъчи Провадия" АД като правоприемник на "химойл"ЕООД е признато правото на данъчен кредит в размер на 192 000лв. по фактура 1000005376/ 30.11.2006 г. издадена от "слънчеви лъчи България ЕАД с предмет на доставка на 800 т. рафинирано масло. За да постанови това решение съдът е приел, че незаконосъобразно с обжалвания ревизионен акт е отказано право на данъчен кредит в размер на 192 000 лв. по фактура № 1000005376/ 30.11.2006 г. издадена от "слънчеви лъчи България" ЕАД с предмет на доставка на 800 т. рафинирано масло, тъй като е налице осъществена доставка на рафинирано олио по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. Въз основа на правилно установената по делото фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни изводи в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. Съгласно констатациите в РА на ревизираното дружество "химойл"ЕООД с правоприемник "слънчеви лъчи Провадия" АД, не е признато право на данъчен кредит в размер на 192 060 лв. по фактура № Е. 5376/30.11.2006 г. издадена от "слънчеви лъчи България" ЕАД, с предмет на доставка "покупка на рафинирано масло", на основание чл. 65, ал. 4 т. 3 ЗДДС вр. с чл. 6 ЗДДС. Прието е, че доставчикът е начислил данък без да е налице основание за това, тъй като липсва доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. В касационната жалба се поддържа липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. За да направи този извод ревизиращият орган се е позовал на това, че към момента на извършване на ревизията ревизираният субект е декларирал, че няма налични активи-машини и стопански инвентар за извършване на декларирания предмет на дейност-производство и търговия на биодизел. Декларирано е наличие на стока-рафинирано масло -800000 кг., с дата на производство м. декември 2005 г. и балансова стойност-960000 лв. с местонахождения гр. Провадия- МЗ"Слънчеви лъчи България"ЕАД. Констатирано е било още от ревизиращия екип, че в справката за дългосрочни и краткосрочни инвестиции не са декларирани инвестиции във връзка с декларираната дейност- производство и търговия на биодизел. Ревизирания субект е декларирал, че към момента на ревизията има изискуеми задължения към доставчика -"слънчеви лъчи България" ЕАД в размер на 960000лв. - данъчната основа по процесната фактура. С цел установяване на стоково-материалните запаси е извършена проверка в складовите помещения на "слънчеви лъчи България" ЕАД и е констатирано, че маслото в на двете дружества се съхранява общо в цистерни за наливни рафинирани масла с обща вместимост 2350 тона. Отбелязан е факта, че процеса за добиване на рафинирани масла е непрекъснат и не може при запълване на цистерните да се отграничи кои масла са собствени кои са чужди. Органът по приходите е констатирал, че съгласно предоставеният му договор за отговорно пазене и приемо-предавателен протокол към договора е предадено за отговорно пазене -800 тона рафинирано олио за съхранение в базата на "слънчеви лъчи България"ЕАД, находяща се в гр. Провадия. От страна на получателя по фактурата -"химойл"ЕООД, е установено отразяването на спорната фактура в счетоводството на дружеството по счетоводна с) ка 4531-ДДС за покупките, за данъчен период 27.11 - 30.11. 2006 г. и дружеството е упражнило право на данъчен кредит по смисъла на чл. 67, ал. 1 ЗДДС през посочения данъчен период. Констатирано е било също така, че данъка по спорната фактура е заплатен по ДДС -сметка на доставчика на 14.12. 2006 г., като този превод се предхожда от получен превод по разплащателна сметка на "химойл" от същата дата със сумата 2000000 лв. и наредител- "слънчеви лъчи България". Като основание за този превод е било посочено "върнато временно финансиране" и точно тези пари получени по разплащателната сметка са били прехвърлени обратно по ДДС- сметка на "слънчеви лъчи България". При тази фактическа обстановка органът по приходите е направил извода, че не е изпълнена законовата норма на чл. 64 ал. 1 т. 5 ЗДДС, както и липса на основание по смисъла на чл. 64, ал. 4 т. 3 ЗДДС и чл. 6 ЗДДС. В този смисъла са и възраженията в касационната жалба. Същите са неоснователни. Правилно съдът след като е анализирал всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност е приел, че няма основание да се приеме, че не е извършена реална доставка по процесната фактура. За това съдът се е позовал на представените писмени доказателства, а именно договори (договор за покупка, договор за отговорно пазене, договор за междуфирмен заем) приемо-предавателни протоколи, справки за налични материални запаси, извлечения от счетоводни сметки, обяснения на страните по договора, както и заключение на вещо лице. Това заключение е възприето от съда като обективно, подробно и обосновано и от което се установяват извършените осчетоводявания във връзка със сделката, направени от страните по договора. Вещото лице е извършило проверка в счетоводствата и на двете страни и заявява, че те са водени редовно като в счетоводството на "слънчеви лъчи България" ЕАД е констатирал, че в дневника за продажби за м. ноември 2006 г. на ред 104 е осчетоводена продажба на "химойл"ЕООД на рафинирано масло с данъчна основа 960000 лв. и ДДС 192.000.00 лв. В своето заключение вещото лице е посочило изчерпателно и всички документи които се намират в счетоводството във връзка с извършената продажба, като е посочило, че разплащането по издадената данъчна фактура е извършено чрез прихващане на взаимни задължения между двете дружества съгласно протокол от 20.03.2007 г., като счетоводното записване е извършено на 30.03. 2007 г. при купувача и продавача. Във връзка със сключения между страните междуфирмен заем вещото лице е посочило, че предоставените средства са в размер на 9 000 000.00лв. при 9 % годишна лихва, като целта на заема от "химойл"ЕООД и "слънчеви лъчи България" ЕАД е бил за изграждане на цех за биодизел и закупуване и оборудване. Разплащането е извършено чрез предоставяне на парични средства и протокол за прихващане на взаимни задължения. Данък добавена стойност е бил платен от купувача в размер на 192 000.00 лв. на доставчика с платежно нареждане ат 14.12.2006 г. В допълнителното си заключение вещото лице посочва, че в ОПР и баланса на дружеството -продавач е отразен приход в размер на 960000.00 лв., а в счетоводството на "химойл" ЕООД към 30.11.2006 г. в аналитичната оборотна ведомост и картона за материален запас по с) ка 3044 е отразена придобита стока-рафинирано масло-материален актив по процесната фактура на стойност 960000.00 лв. Предвид всички тези факти и обстоятелства и отчитайки това, че се касае до прехвърляне собствеността върху родова определена вещ, каквото е рафинираното олио, което обаче е оставено за отговорна пазене при доставчика по силата на договор от 26.11.2006 г. и удостоверено с протокол от същата дата и с оглед установеният непрекъснат процес за добиване на рафинирани масла и това, че не може да се гарантира точно в коя цистерна се съхранява олиото на "химойл" ЕООД, но процеса позволява гарантиране и следене н а прихода и разхода на масла в склада, съдът е приел, че е доказано осъществяването на доставка по издадената фактура. Този извод на съда е обоснован, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства. В този смисъл неоснователни са доводите в касационната жалба, че в случая не е установено настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, поради което не е налице и доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Предвид това неоснователно е позоваването от страна на органа по приходите на разпоредбата на чл. 65, ал. 4 т. 3 ЗДДС, тъй като данъкът не е начислен от доставчика без основание. Безспорно е установено плащането на данъка по ДДС сметката на доставчика и без значение е това, че сумите с които е извършено това плащане са били получени от доставчика по разплащателна сметка на купувача, предвид установените взаимоотношения между страните и извършените разплащания между тях, всички които са документално обосновани, предвид установеното от експертизата, която не е била оспорена. Неоснователно е и възражението, че в съдебното решение съдът се е позовал на частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като установяват изгодни за страната факти. Действително съдът за да обоснове изводът си за извършена реална доставка е взел предвид и представените в съдебното производство писмени доказателства, като е изложил и съображения защо отхвърля възражението, че те са новосъздадени специално за целите на процеса. Съдът правилно е приел, че тези доказателства не са били искани при ревизията от доставчика, цитирайки изпратеното му искане вх. № 26-С-2539/26.06.2007 г. за предоставяне на документи и писмени обяснения. С това искане са били изискани други документи, а не приетите в съдебно заседание и това е станало поради дадената от ревизиращите органи различна правна квалификация на случая в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Освен това съдът е посочил, че и без тези доказателства, само въз основа на събраните при ревизията доказателства може да се стигне до противоположен на направения в РА правен извод. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба е направил искане за възлагане на разноски, но от представените доказателства не се установява същият да е направил разноски пред касационната инстанция, поради което такива не му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение