Решение № 99 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 476/2015 г.

Решение № 99 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 476/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано по молбата на К. И. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила Решение № 61 от 28.10.2011 г. по т. д. № 46/2011 г. на Врачанския окръжен съд с което е бил отхвърлен предявеният от К. Б. срещу М. Б. Б. пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 633, ал. 3 ТЗ - обезщетение за вреди, претърпени от Б., поради виновните действия на М. Б. в качеството на синдик на ЕТ "К. Ф. - К. Б. Решението е влязло в сила на 03.07.2013 г. В молбата си за отмяна, депозирана на 04.12.2014 г. К. Б. се позовава на новото доказателство с което се снабдил на 10.10.2014 г., а именно справка от БНБ, носеща дата 07.10.2014 г., сочеща, че [фирма] няма просрочия по активни и погасени кредити. Счита, че [фирма] (П.) е действала противоправно по отношение на него и следва да обезщети всички понесени от него вреди. Настоящият съдебен състав счита, че молбата за отмяна е неоснователна. Предмет на разглеждане по т. д. № 46/2011 г. на Врачанския окръжен съд е предявеният на 04.06.2007 г. иск на К. Б. срещу М. Б. Б. и Н. Н. Д. в качеството им на бивши синдици на [фирма] (н) иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно исковата молба, неправомерните действия на М. Б. от които Б. е претърпял вреди са: 1./ Не е поискал от единствения кредитор П. да му предостави копия от пълното движение по сметката на [фирма]; 2./ Невярно е посочил пред първото събрание на кредиторите е посочил непогасяване на задълженията по банков кредит; 3./ Невярно е констатирал, че не са налице предпоставките за прилагане на оздравително производство; 4./ На 05.11.2003 г. без да уведоми Б., разбил и проникнал в единственото му жилище в кв. Д.; 5./ На 27.04.2004 г. продал собствения му недвижим имот, след което, заедно Д. и трети лица, изхвърлили имуществото му; 6./ Инициирал образуването на гр. д. № 829/2004 г. на ВрОС по иск с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ. Първоначално, спорът е разгледан от Софийски районен съд, който с Решение от 29.10.2008 г. по гр. д. № 12869/2007 г. на 36-ти с-в е отхвърлил исковете на Б. срещу Б. и Д. Решението е обезсилено от СГС, поради нарушение на родовата и местна подсъдност и спорът е изпратен за разглеждане от Врачанския окръжен съд. Пред СГС Б. е направил отказ от иска срещу Н. Н. Д. и производството по иска срещу него е прекратено с влязло в сила определение. За да отхвърли иска по чл. 663, ал. 3 ТЗ, Врачанският окръжен съд се е позовал на това, че посочените в исковата молба действия на синдика са били в кръга на правомощията му по чл. 658 ТЗ и са извършени с разрешението на съда, като не е доказано виновно поведение на Б. при упражняването им. Искът с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ е бил уважен с влязло в сила решение. Приел е за недоказано и наличието на неимуществени вреди за Б.. Становището на настоящата съдебна инстанция, че основанието по чл. 300, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, произтича от следното: Преди всичко, настоящият съдебен състав счита, че представената в настоящето производство "Справка за кредитополучател" на Централен кредитен регистър на БНБ не е ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а новосъздадено такова. Издадена е въз основа на депозирано на 07.10.2014 г. заявление вх. № БНБ-113809, както е отразено и в самата справка. На второ място, доказателството е неотносимо към спора. Това е така, поради обстоятелството, че справката съдържа информация за кредитите на ЕТ "К. Фрукт - К. Б." през последните 60 месеца от датата на издаването и, а релевантния за спора период предхожда датата на исковата молба от 2007 г. Съдържанието не би могло и да бъде друго с оглед факта, че производството по несъстоятелност на едноличния търговец е открито през 2002 г. с начална дата на неплатежоспособност през 1998 г., а през 2010 г. производството е прекратено на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ - изчерпване на масата на несъстоятелността и е постановено заличаването на търговеца. И на последно място, дори новото доказателство да би сочело липсата на кредитни задължения към 2002 г., това евентуално би имало отношение към Решение № 17/05.03.2002 г. по т. д. № 788/2001 г. на ВрОС по чл. 630, ал. 2 ТЗ, ако възможността за оспорването му не бе преклудирана, но не и към решението по иска с правно основание чл. 663, ал. 3 ТЗ. Поради изложените съображение, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о.