Решение № 1209 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14139/2014 г.

Решение № 1209 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14139/2014 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 38 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Образувано е по жалба на "359 ГРУП БГ" ООД, гр. София чрез пълномощника му - адв. Иванова срещу решение № РД-05-129 от 25.09.2014 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ/Съвета), с което на основание чл. 125а, ал. 4, т. 3 ЗРТ му е отказана регистрация като доставчик на аудио-визуална услуга медийна услуга с наименование "359 ТВ". Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на атакувания административен акт, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди липса на основания за постановения от регулатора отказ, поради отсъствие на недостатъци в документацията. Защитната си теза оспорващият обосновава с нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър (ЗТР), наличие на приложено към заявлението му удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, издадено от общинската администрация, липса на законова пречка декларациите по чл. 105, ал. 4 и чл. 108 ЗРТ да изхождат от пълномощник на дружеството, както и надлежно доказване на финансовите възможности на кандидата чрез деклариране на произхода на планираните за използване в дейността финансови средства. Иска се отмяна на решението и присъждане на деловодните разноски. Ответникът СЕМ оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна по изложените в писмени бележки съображения. Претендира разноски. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законовия срок и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. За да се произнесе по съществото й съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: По делото няма спор за факти. Жалбоподателят е подал заявление до СЕМ вх. № ЛРР-06-19-00-83/27.06.2014 г. чрез упълномощен от управителя на дружеството представител с искане за регистрация като аудио-телевизионен оператор. При проверка на подадената от него документация са констатирани пропуски и недостатъци, описани в 9 пункта, за отстраняването на които е уведомен с писмо изх. № ЛРР-06-19-00-83/10.07.2014 г., съдържащо предупреждение за предвидените в чл. 112, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 125а, ал. 3 ЗРТ неблагоприятни последици при неизпълнение. Указанията са получени от адресата на 11.07.2014 г. Установените недостатъци са: приложено удостоверение за актуално състояние от АП, издадено по-рано от един месец от датата на заявлението; липса на удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК от общинската администрация; декларациите по чл. 105, ал. 4 и чл. 108 ЗРТ са подписани от упълномощено лице, а не от представляващия дружеството управител; програмната схема не е представена в графичен вид по дни и часове; липса на доказателства за финансовите възможности за извършване на дейността; липса на решение на компетентния орган за създаване на заявената програма; липса на списък на медийните предприятия, в които кандидатът е съдружник или акционер, или декларация, че не участва в такива; отсъствие на списък на допълнителните телевизионни услуги или декларация, че няма да се предлагат такива; липса на лого на магнитен носител. На 14.07.2014 г., в рамките на предоставения му 7-дневен срок, желаещият да се регистрира кандидат отново чрез пълномощник е отстранил частично нередовностите по заявлението, предоставяйки документация от 11.07.2014 г., касаеща единствено приемането на нов съдружник и прехвърляне на дружествен дял, като по отношение на останалите изискуеми по чл. 111 ЗРТ документи е посочил необходимост от още 10 дни технологично време, за да бъдат представени. Съдът констатира, че по това изявление на дружеството, обективирано в придружително писмо от 14.07.2014 г. (л. 39), има саморъчно изписана резолюция "Съгласен!" с подпис, без означение на длъжностното лице, което я е поставило. Няма данни кандидатът да е уведомен за това. Дори да се приеме, че изразеното съгласие е на председателя на СЕМ, с оглед съпоставката на подписите, положени от него върху други съдържащи се по делото актове, този факт е без правно значение и не променя фактическите основания за постановения от регулатора краен правен резултат. Едноличното волеизявление на председателя на СЕМ или на друго длъжностно лице няма правна стойност и не обвързва колективния орган, т.к. не отразява неговата воля. Наред с това, липсва нормативна възможност за предоставяне на по-дълъг от законоустановения срок за изпълнение на указанията на административния орган. Нито в ЗРТ, нито в АПК е предвидена хипотеза на удължаване срока за отстраняване на нередовност в документите на кандидата, поради което отсъства такова задължение или правомощие на регулатора. Дори хипотетично да се приеме, че срокът е продължен с още 10 дни, то в случая нередовностите не са отстранени и в този допълнителен срок. С писма вх. № ЛРР-06-19-00-83 от 19.09.2014 г., 24.09.2014 г. и 25.09.2014 г., т.е. два месеца след изтичане на законовия срок, дружеството е депозирало липсващите документи. С процесното решение регулаторният орган е отказал регистрация на жалбоподателя поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности в документацията - основание по чл. 125а, ал. 4, т. 3 ЗРТ. В мотивите на оспорения административен акт е обоснован извод, че освен представянето извън указания срок, проверката на документите установява липса на удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, издадено от общинската администрация и на доказателства за финансовите възможности за осъществяване на дейността, като приложената декларация от управителя на дружеството за осигуряване на финансиране от съдружника "Сейл Комерс" АД не представлява такова. Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, след извършена съгласно чл. 168 АПК служебна проверка, намира жалбата за неоснователна. Решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и за мотивиране на административния акт. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същото е и материално законосъобразно. Оплакванията на жалбоподателя по същество касаят оценката на доказателствата и приложението на материалния закон. В Закона за радиото и телевизията, глава шеста, раздел IV е предвиден регистрационен режим за осъществяване на процесната дейност - създаване на радио- или телевизионни програми. Регистрацията се извършва по ред и условия, регламентирани в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения. Следователно налице е специално административно производство, развиващо се по строго определени правила и изисквания, спазването на които обезпечава приключването му със законосъобразен административен акт. Процедурата по ЗРТ задължава при подаване на заявление за регистрация кандидатът да приложи императивно установените в закона документи - чл. 125а, ал. 2, във вр. с чл. 111 с. з. СЕМ извършва проверка за редовността на подадените документи. При констатиране на пропуски и недостатъци в документацията на заявителя се дава 7-дневен срок за отстраняването им, считано от уведомяването - чл. 125а, ал. 3, изр. 3, във вр. с чл. 112, ал. 2 ЗРТ. Ако пропуските и недостатъците не бъдат отстранени до изтичане на срока, органът отказва регистрацията - арг.: чл. 125а, ал. 4, т. 3 ЗРТ. В контекста на релевантната нормативна рамка се налага извод, че решението е постановено при спазване на процесуалния и на материалния закон. По делото не е спорно, че към заявлението от 27.06.2014 г. жалбоподателят е приложил удостоверение за актуално състояние, издадено на 17.01.2014 г., което правилно органът по регистрацията е квалифицирал като несъответстващо на изискването на закона, предвид датата на издаването му и е дал указания за отстраняване на констатираната нередовност по заявлението, съобразно разпоредбата на чл. 111, ал. 1, т. 2 ЗРТ, която като условие за редовност на документите изисква не само наличието на удостоверение, но въвежда допълнително задължение относно момента на издаването му. Неоснователно е в тази връзка оплакването за нарушение на чл. 23, ал. 4 ЗТР. Видно от редакцията на приложимия чл. 111, ал. 1, т. 2 ЗРТ, същата визира алтернативно два документа съобразно вида на правния субект, към който са приложими (търговец или юридическо лице, различно от тези по ТЗ), но по отношение и на двата документа е заложено изрично условие да са издадени най-рано месец преди подаване на заявлението. Цитираната разпоредба на ЗРТ обслужва целите на специално регистрационно производство и предвижда нарочно задължение за желаещото регистрация лице, поради което забраната на чл. 23, ал. 4 ЗТР държавните органи да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър, ако е посочен ЕИК, е непротивопоставима. Съдържанието на чл. 23, ал. 4 ЗТР сочи на обща разпоредба, относима само към случаите, в които друг закон не урежда обратното. Забраната не се прилага, когато специален закон изрично предвижда представяне на посочените в нея доказателства и актове. В случая е налице специална норма - чл. 111, ал. 1, т. 2 ЗРТ, която изключва действието на общата. Приложеното към заявлението на жалбоподателя удостоверение за актуално състояние, издадено 5 месеца преди кандидатстването, не отговаря на условието на закона и не изпълнява критериите на специалната норма. Волеизявлението на административния орган в този смисъл е израз на точното прилагане на предписанието на чл. 111, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 125а, ал. 2 ЗРТ. Липсва нарушение на правилото на чл. 23, ал. 4 ЗТР, на което се позовава оспорващият, т.к. то не дерогира изискването на правилно съобразената от СЕМ специална разпоредба - 111, ал. 1, т. 2 ЗРТ. Независимо от това следва да се отбележи, че непредставянето на удостоверение за актуално състояние на търговеца не е послужило като самостоятелно основание за постановяване на обжалваното решение, като за разлика от казусите по адм. дело № 12113/2014 г. и адм. дело № 7305/2014 г. на ВАС, изводите на съда досежно тълкуването на законовата разпоредба не обуславят изхода на делото. На следващо място, от материалите по делото е видно, че кандидатът е приложил удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, издадено от ТД на НАП, но не и такова, издадено от общинската администрация за липса на публични задължения за местни данъци и такси, поради което СЕМ правомерно е указал представянето му съгласно изискването на чл. 111, ал. 1, т. 3 ЗРТ. Твърдението, че приложеното към настоящата жалба удостоверение, издадено на 11.07.2014 г. от СО - Дирекция "ПАМДТ" е било налично по преписката, не се подкрепя от доказателствата. Удостоверението е издадено след подаване на заявлението, което обуславя обективна невъзможност да е представено с него. Предвид датата на издаването му се налага извод, че същото не е било приложено към заявлението. Този пропуск не е отстранен и след указанията на СЕМ за констатирани нередовности, т. к. сред приложените от дружеството с писмо от 14.07.2014 г. документи под опис не фигурира процесното удостоверение. Следва да се посочи, че такова не е приложено и към депозираната извън срока документация с писма от 19.09.2014 г., 24.09.2014 г. и 25.09.2014 г. Безспорно е също, че представените със заявлението декларации по чл. 105, ал. 4 и чл. 108 ЗРТ не са подписани от представителя на дружеството по закон и според устройствените правила, а от упълномощено от него лице. Законосъобразно това обстоятелство е възприето от СЕМ като порок в документацията и е изискано декларирането да се извърши от управителя на дружеството - чл. 111, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗРТ. Действително, организациите могат да се представляват пред административните органи от други лица с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа - чл. 18 АПК. Надлежно упълномощеното лице може да попълва, съставя и подава от името на представляваното дружество необходимите за издаване на акта заявление и документи, освен тези, изискващи с оглед характера им личното волеизявление и подпис на представлявания кандидат. Визираните в ЗРТ правнозначими обстоятелства, за удостоверяване на които законът изисква декларация, с оглед естеството им следва да бъдат декларирани лично от физическото лице или от представителя на юридическо лице по смисъла на чл. 30, ал. 1 ГПК, за които се отнасят. В случая представените по преписката пълномощни не са нотариално заверени, от една страна, а от друга - декларирането на процесните правнорелевантни факти е личен акт и не може да бъде извършено чрез пълномощник. В този смисъл при всички случаи е налице ненадлежно попълване на декларациите, пораждащо необходимост от поправянето им. Правилна е преценката на органа и за липса на доказателства за финансовите възможности на кандидата за извършване на дейността, което налага привеждане на заявлението в съответствие с чл. 111, ал. 1, т. 7 ЗРТ. Макар и да не следва да бъде обсъждана като представена след изтичане на преклузивния срок, декларацията за произхода на средствата не е годно доказателство за установяване на това изискване и не удовлетворява критериите на закона за доказване на финансовата възможност за осигуряване изпълнението на процесната дейност. Декларирането, че финансовите средства ще се осигурят от съдружник, без данни за вида и размера на инвестициите, по никакъв начин не доказва финансовите възможности по смисъла на закона. Обстоятелствата, които се установяват с декларация, са изрично и изчерпателно изброени в ЗРТ, като финансовата възможност на кандидата да обезпечи дейността по доставяне на медийната услуга не е сред тях. За установяването му законът изисква конкретни и убедителни доказателства. В случая такива не са налице. Изпълнението на дадените от СЕМ указания за отстраняване на описаните непълноти и нередовности е обвързано с преклузивен срок, който в случая е изтекъл на 18.07.2014 г. Безспорно е, че в указния му 7-дневен срок жалбоподателят не е поправил пороците в документацията. Непредставянето на изискуемите документи в срока по чл. 112, ал. 2, изр. 1 ЗРТ е санкционирано от законодателя с неудовлетворяване на исканата регистрация - чл. 125а, ал. 4, т. 3 ЗРТ. Прилагането на документите след изтичането на този срок е равнозначно на неизпълнение и не може да породи благоприятни за жалбоподателя последици. Видно от съдържанието й, нормата на чл. 112, ал. 2, изр. 1 ЗРТ предоставя възможност на неизправния заявител, която обаче е скрепена с императивен срок, неспазването на който води до отказ да бъде регистриран като оператор на медийни услуги. С други думи, кандидатът следва да прояви процесуална активност в определен срок. Действия след този срок са невалидни и не могат да бъдат отчетени в полза на заявителя. Жалбоподателят е разполагал със 7-дневен срок да представи изискващите се от закона документи. При заложени в закона изисквания и предоставена от СЕМ възможност за корекция, същият не би могъл да черпи права от процесуалното си бездействие. Несвоевременното поправяне на заявлението му не води до саниране на нередовността, още повече, че част от допълнително представените два месеца след изтичане на срока документи не удовлетворяват законовите критерии. Неспазването на срока за отстраняване на непълнотите и недостатъците е основание за отказ на регистрацията, в какъвто смисъл законосъобразно се е произнесъл регулаторът. Фактическият състав на хипотезата на чл. 125а, ал. 4, т. 3 ЗРТ е осъществен. Кандидатът не е изпълнил в законовия срок указанията на органа да приведе в съответствие с изискванията на чл. 111 ЗРТ представените документи, което обуславя отказ на исканата регистрация. Непредставянето на императивно предвидените в закона документи въпреки предоставената на дружеството възможност за отстраняване на констатираните нередовности препятства регистрирането му като доставчик на услугата, поради което решението на СЕМ е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и целта на закона. По изложените съображения съдът намира оспореното решение за законосъобразно. Жалбата се явява неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 АПК и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят "359 ГРУП БГ" ООД бъде осъден да заплати в полза на СЕМ сумата от 300 (триста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, АПК, Върховният административен съд, седмо отделение