Решение № 13214 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9935/2010 г.

Решение № 13214 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9935/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалбата на Намет Таха Абдулла, гражданин на Ирак, против решение № 287 от 1.07.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т, 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано на жалбоподателя предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. Административното производство по ЗУБ е било образувано по молба с рег. № 385 от 22.12.2009 г. за предоставяне на закрила в Р България, подадена от жалбоподателя Намет Таха Абдулла, гражданин на Ирак, роден на 6.07.1969 г. в гр. Багдад, етническа принадлежност - арабин, религиозна принадлежност: мюсюлманин - сунит, женен. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени две интервюта на 14.01.2010 г. и на 25.02.2010 г. Пред интервюиращия орган и в присъствието на преводач от арабски език, който е разбираем за жалбоподателя, последният разказва, че е напуснал нелегално Ирак през 2009 г. Желанието му е било да замине за Германия, където имал предоставен хуманитарен статут и пребивавал в периода от 1999 г. до 2006 г. Разказва, че на българо-гръцката граница бил заловен от официалните власти. Платил е 10 000 евро за пътуването си. Целта му всъщност е да отиде в Германия. В интервюто проведено на 25.02.2010 г. кандидатът дава по-подробни обяснения и представя следната бежанска история: имал е предоставен хуманитарен статут в Германия, където живеел със семейството си. Върнали се в Ирак, тъй като на семейството му е била отказана закрила. В Ирак притежавал земи, но му ги били отнели. Кандидат предприел действия да си ги върне, но бил притискан от членове на армията Махди, включително и Хайдар Садър. Стигнало се до там, че бил принуден да подпише документи, с които се отказва от собствеността си. Същевременно кандидатът посочва, че не е бил арестуван и не е осъждан в държавата си по произход. Въз основа на фактите от изложената от Намет Таха Абдулла бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложените справки с вх. № № 612/26.02.2009 г. и 2122/20.07.2009 на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС и на Министерството на външните работи, е изготвено становище от главен експерт в РПЦ - София с рег. № УП 4095/08.04.2010 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая материалноправни разпоредба на ЗУБ, Женевска конвенция от 1951 г., и Протокола от 1967 г., Председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Мохамед Амджад Садик статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От изявленията на кандидата в административното производство не може да се направи извод за наличие на законовите предпоставки по ЗУБ за нуждата от получаване на бежански статут по отношение на чужденеца. От проведените с кандидата интервюта се установява, че причините да напусне страната по произход се крият в общото недоволство на кандидата от обстановката в Ирак, както и икономически подбуди, подтикнали го да търси закрила и в Германия. Всъщност това е била и първоначалната цел на жалбоподателя. Следва да бъде добавено, че кандидата не твърди, че лично той е ангажиран с политическа, радикално ислямска или друга организация, от което да се направи извод, че по отношение на чужденеца е налице реална заплаха за живота му, която от своя страна да обосновава основателността на молбата му за предоставяне на бежански статут, както и да се направи логично обяснение за натиска и преследванията, на които по негови думи е бил подложен. При тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че причините поради които жалбоподателят е напуснал страната си по произход имат икономически характер, поради което изводът на административния орган за неоснователност на молбата на чужденеца в частта й относно предоставянето на бежански статут, е законосъобразен. Не е налице и основание по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът съобразява и служебно известния Меморандум от 24.04.2009 г. на ВКБООН, съдържащ насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище, става ясно, че политическата обстановка в Ирак не е еднородна, а Върховният комисариат на бежанците разделя страната на три зони, всяка касаеща отделни части на Ирак, със сходни характеристики относно установилата се обстановка. Съобразно насоките, прилагането на критериите за определяне на нуждите от закрила на бежанците се обуславя от установилата се обстановка от района, от който идва кандидатът. С оглед представените насоки от ВКБООН, справката за обстановката в страната по произход предвид района, от който идва кандидатът, съдът намира, че представената от него бежанска история следва да бъде преценявана строго индивидуално, във връзка с конкретно наведените обстоятелства за търсене на закрила по реда на ЗУБ. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. В тази насока административният орган е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец, въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидата и е достигнал до законосъобразен извод, че твърдението за страх от преследване не се основава на критериите - раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Основанията за този извод на съда са следните: Наличието на основание за търсене на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 не се установява, предвид приложимостта на тази норма само в ситуация за вътрешен или международен конфликт. В случая дори липсват твърдения от кандидата в тази насока. Предвид посочените от него факти, бежанската история следва да се преценява за наличие на основания по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 - реална опасност от тежко посегателство като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. От представената справка на Министерство на външните работи вх. № 2122/20.07.2009 г., се установява, че в Ирак се отчита промяна на обстановката с очертаваща се тенденция към нейното подобряване. Постигнат е значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът и влиянието на правителството в Багдад. Укрепват иракските органи за сигурност, значително нараства техния числен състав и капацитет. Намален е броят на актовете на насилие и терор и е снизен общият градус на напрежение в сферата на сигурността. Цялата оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Административният орган законосъобразно е приел, че за търсещия закрила не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, както и че е бил обект на преследване и насилие, а същият не е лишен от възможност да потърси закрила от твърдените то него заплахи от държавните власти или да се премести в други, сигурни за личността и живота му райони на страната. Предвид изложеното, за него не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут на нито едно от основанията, посочени в нормата на чл. 9 от ЗУБ. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. С оглед изложеното, Върховният административен съд - III отделение,