Решение № 11674 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7170/2009 г.
ВАСПетчленен състав08.10.2009 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4844 от 13.04.2009 г., постановено по адм. д. № 11093/2008 г. по описа на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11674 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7170/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по жалба на Тодор Иванов Тодоров, от гр. София, против решение № 4844 от 13.04.2009 г., постановено по адм. д. № 11093/2008 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - министърът на отбраната оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Тодор Иванов Тодоров против заповед № РД-26-296/31.07.2008 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебно правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради съкращаване на длъжността. Единственият спорен въпрос по делото е дали към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Тодоров са били осъществени материалноправните предпоставки за това, а именно съкращаване на длъжността "държавен инспектор" в отдел "Контрол на финансовите ресурси и на сключените договори", дирекция "Финансово контролна дейност" в министерството на отбраната. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че с изменението на Устройствения правилник на Министерство на отбраната, в сила от 1.08.2008 г., дирекция "Финансово-контролна дейност" била закрита, като в администрацията липсвало звено, което да поеме функциите на дирекцията. Със заключението на съдебно-икономическата експертиза се установило, че функциите, задължения и изисквания, присъщи за длъжността, заемана от жалбоподателя са престанали да съществуват и реално не се извършват от друга длъжност в новата административна структура на министерството. С оглед на тази фактическа обстановка съдът е направил извод, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Тодоров е издадена при осъществяване на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че в съответствие с утвърдената нова структура на администрацията на Министерството на отбраната длъжността, заемана от касатора не съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Ето защо като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед съдът е постановил решение съответно на материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че в случая било налице закриване на администрацията по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. , поради което служебното правоотношение на касатора не следвало да бъде прекратявано поради съкращаване на длъжността. При извършената структурна промяна в администрацията на Министерство на отбраната е осъществена трансформация на дирекции чрез закриване на едни и откриване на други, което обаче не е равнозначно на създаването на качествено нова администрация с нови функции. При извършване на устройствена промяна на съществуващата структура в рамките на същата администрация, дори и при преустановяване на някои от извършваните дейности, не може да се приеме, че е обективирано основание по чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, чиято длъжност е засегната от предприетите промени. Самата администрация като организационна структура не е закрита, а извършените за оптимизиране на дейността й структурни промени не са равнозначни на създаването на качествено нова администрация с нови функции. Законосъобразен е и изводът на тричленният състав на Върховния административен съд, че е недопустимо в производството по оспорване на индивидуален административен акт да осъществява косвен съдебен контрол за законосъобразност на нормативен административен акт, какъвто е Устройствения правилник на министерството. В съдебно-административното производство по оспорване на индивидуален административен акт е недопустимо осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на такъв акт, тъй като оспорването на тези административни актове се осъществява по различен съдопроизводствен ред. Доводите на касатора за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение поради факта, че с промяна на Устройствения правилник на Министерство на отбраната в сила от 01.07.2009 г. е създадено звено "Финансов контрол и материални проверки" не следва да се обсъждат, тъй като съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което настъпилите след този момент промени в подзаконовия нормативен акт са правно ирелевантни за законосъобразността на оспорената заповед. Неоснователно е оплакването за необсъждане на твърденията, че служебните функции на Тодоров са продължили да съществуват в дирекция "Административно и информационно обслужване" и конкретно в новосъздадените длъжности "началник - финансови контрольори" и "финансов контрольор". Тези твърдения са изложени за първи път в допълнението към касационната жалба, поради което не е било налице задължение на първоинстанционния съд да ги обсъжда, а съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Посочените факти не са твърдяни и съответно не са установени от първата инстанция. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съдебния състав изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства. Извършените с Устройствения правилник на министерство на отбраната, обн. ДВ бр. 65/2008 г. (отм.) структурни промени в администрацията на министерството и утвърденото в тази връзка ново длъжностното разписание в сила от 01.08.2008 г., както и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - икономическа експертиза обосноват извода, възприет от първоинстанционния съд, че заеманата от касатора длъжност като нормативно определена позиция и система от функции е премахната. Следователно изводите на съда за осъществяване на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и законосъобразност на постановения на това основание административен акт, съответстват на доказателствата по делото. Ето защо доводите на касатора за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,