Решение № 4011 от 12.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Велико Търново, подадена чрез юрк. В. Стайкова-Недева, против решение 326 от 17.11.2022 г., постановено по адм. дело 223/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменено решение 953 по протокол 39 от заседание на Общински съвет Велико Търново, проведено на 28.04.2022 г., с което е отказано да се одобри задание и не е дадено разрешение да се изработи проект за частично изменение на Общия устройствен план /ОУП/ на община Велико Търново в обхвата на имот с идентификатор 10447.140.4 по КККР на гр. Велико Търново и преписката е върната на общинския съвет за ново произнасяне.

С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се претендира неговата отмяна със законните последици, включително присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Риъл Естейт Ентърпрайсис АД, гр. София, в писмен отговор на касационната жалба и в постъпило писмено становище, подадени чрез процесуалния представител на дружеството адв. С. Дечева, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението, като моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на Риъл Естейт Ентърпрайсис АД срещу решение 953 по протокол 39 от заседание на Общински съвет Велико Търново, проведено на 28.04.2022 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА е:

1. Отказано да се одобри задание за изработване на проект за частично изменение /ЧИ/ на общия устройствен план на Община Велико Търново /ОУПО/ в обхвата на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10447.140.4 по КККР на гр. Велико Търново м. Дервеня, с цел отстраняване на явна фактическа грешка в предвижданията на плана чрез промяна на устройствената категория за имота, от /Оз2/ - Горски парк в територии с особена териториално-устройствена защита в /Оз1/ - Горски парк;

2. Не е дадено разрешение на Риъл Естейт Ентърпрайсис АД да възложи изработването на проект за ЧИ на ОУП в обхвата на ПИ с идентификатор 10447.140.4 по КККР на гр. Велико Търново м. Дервеня, с цел отстраняване на явна фактическа грешка в предвижданията на плана чрез промяна на устройствената категория за имота, от /Оз2/ - Горски парк в територии с особена териториално-устройствена защита в /Оз1/ - Горски парк.

Решението на общинския съвет е мотивирано с обстоятелството, че действащия ОУП, приет с решение 507 от протокол 34 от 31.01.2013 г., предвижда, че се ограничава обхватът на зоните ЖМ 1 и ЖМ 2 само за имоти със сменено предназначение и одобрени подробни устройствени планове /ПУП/ преди влизането в сила на ОУП, като всички останали територии придобиват статут Оз2. Процесният имот с идентификатор 10447.140.4 не е бил с променено предназначение към момента на одобряване на ОУП, поради което е придобил статут с предназначение на територията Оз2. Приел е, че при одобряване на ОУП през 2013 г. не е допусната явна фактическа грешка, която да е основание за изменението му на основание чл. 134, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, тъй като не е налице несъответствие между формираната от общинския съвет воля спрямо параметрите на ОУП и изразената такава в текстовата и графичната част на приетия план.

В оспореното пред първоинстанционния съд решение на Общински съвет Велико Търново е посочено още, че се издава в изпълнение на влязло в сила решение 262 от 20.07.2021 г., постановено по адм. дело 353/2021 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменено предходно решение 602 по протокол 25 от 27.05.2021 г. на Общински съвет Велико Търново и преписката е била върната за ново произнасяне на органа по предложение вх. 672/14.08.2020 г. на кмета на Община Велико Търново относно разрешаване изработването на проект за изменение на ОУПО по отношение на ПИ с идентификатор 10447.140.4. Решението на Административен съд Велико Търново е оставено в сила с решение 2553 от 18.03.2022 г., постановено по адм. дело 10015/2021 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, като с цитираните съдебни решения на Общински съвет Велико Търново са дадени конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, които да бъдат спазени от административния орган при новото произнасяне по предложението за ЧИ на ОУПО по отношение на ПИ с идентификатор 10447.140.4.

При тези данни, с обжалваното пред настоящата касационна инстанция съдебно решение, Административен съд Велико Търново е приел, че при в решението на общинския съвет не са посочени никакви фактически основания, които да обосноват отказа за изработване на проект за изменение на ОУП в заявения обхват и начин. Съдът е приел още, че към момента на одобряване на действащия ОУП за Община Велико Търново 31.01.2013 г. за процесния имот с идентификатор 10447.140.4 е бил налице влязъл в сила ПУП-ПЗ, одобрен със заповед РД-22-1353 от 04.07.2007 г. на кмета на Община Велико Търново, с който е одобрена промяна в предназначението му - за жилищни нужди и обществено обслужване с широко озеленени площи, като се предвижда свободно застрояване на жилищни сгради с височина до 10 м. При изработването и одобряването на ОУП през 2013 г. в нарушение на чл. 103а, ал. 1 ЗУТ /редакция ДВ, бр. 82 от 2012 г./, този действащ ПУП-ПЗ не е бил взет предвид, поради което според съда е налице грешка в ОУП при неговото приемане, която следва да бъде отстранена именно по заявения на основание чл. 134, ал. 1, т. 5 ЗУТ начин и привеждане на ОУП в съответствие със заварения и действащ ПУП-ПЗ. Съдът е приел още, че основанието, посочено от общинския съвет като пречка за допускане на изменението на ОУП, а именно липсата на промяна на предназначението на земята за процесния имот, е последващо действие, което няма отношение с настоящата процедура, като в тази връзка е посочил, че при издаване на оспорения административен акт, Общински съвет Велико Търново не е изпълнил дадените му с предходните съдебни решения на АС Велико Търново и ВАС задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. По тези съображения с обжалваното съдебно решение, Административен съд Велико Търново е отменил като незаконосъобразно решение 953 по протокол 39 от заседание на Общински съвет Велико Търново и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На първо място постановеният от Общински съвет Велико Търново отказ да разреши изработването на проект за изменение на действащия ОУП в обхвата на имот с идентификатор 10447.140.4 е пореден такъв, и както в самия акт е посочено, се издава в изпълнение на съдебно решение 262 от 20.07.2021 г., постановено по адм. дело 353/2021 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, оставено в сила с решение 2553 от 18.03.2022 г., постановено по адм. дело 10015/2021 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. С цитираните решения, след отмяна на предходния незаконосъобразен административен акт, представляващ по същество отказ за допускане на изменение на ОУП по предложението на кмета на общината, на административния орган са дадени конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, които на основание чл. 173, ал. 2 АПК са задължителни за органа при новото произнасяне. В тези изрични указания е посочено, че при новото разглеждане на заявлението за изменение на ОУП, Общински съвет Велико Търново следва да извърши преценка за наличието или липсата на предпоставките на чл. 103а, ал. 1 ЗУТ спрямо процесния имот, както и на чл. 7, ал. 2 и чл. 10, ал. 2 ЗУТ, като в тази връзка да изложи фактически и правни съображения дали имотът попада в защитена територия, определена със закон или в територия с особена териториалноустройствена защита. В оспорения административен акт, както и в изказванията на общинските съветници, които следва да се приемат като мотиви към него, такива констатации или обсъждания изцяло липсват, обратно на изложеното в касационната жалба. Липсва дори споменаване или отбелязване на така дадените от съда задължителни указания, които следва да бъдат взети предвид при издаване на новия административен акт. Позоваването в решението на общинския съвет, че предназначението на поземления имот не е било променено към момента на одобряване на ОУП, също не е съобразено с дадените от съда указания, като в тях изрично е посочено, че това обстоятелство е неотносимо към искането за отстраняване на явна фактическа грешка в общия устройствен план, а следва да бъде взето предвид в последващ момент при разрешаване на строителството. Неизпълнението на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона е самостоятелно основание за отмяна на административния акт на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК.

На следващо място, издаденият от общинския съвет отказ е мотивиран единствено с липсата на допусната според него явна фактическа грешка при одобряването на ОУП през 2013 г., тъй като не е налице доказано несъответствие между формираната от общинския съвет воля относно параметрите на плана и изразената такава в текстовата и графичната му част. Този извод на административния орган не съответства на законовите предпоставки, посочени като основание за исканото изменение на ОУП. Общински съвет Велико Търново е следвало да извърши фактическа и правна преценка дали в случая са налице визираните в чл. 103а, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 ЗУТ предпоставки и дали имот с идентификатор 10447.140.4 по КККР на гр. Велико Търново попада в защитена територия, в каквато насока са изричните указания, дадени с решението по адм. дело 10015/2021 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Тук е мястото да се отбележи, че административният орган е сезиран единствено с искане за разрешаване и допускане изработването на проект за ЧИ на ОУП в обхват поземлен имот с идентификатор 10447.140.7. На този подготвителен етап органът следва единствено да прецени дали са налице законовите предпоставки за заявеното изменение, като едва в последващия етап, след допускане изработването на проекта, Общински съвет Велико Търново следва да подложи вече изработения конкретен проект на обществено обсъждане и да извърши преценка за правното му съответствие.

Ето защо като е отменил решение 953 по протокол 39 от заседание на Общински съвет Велико Търново, проведено на 28.04.2022 г., с което е отказано да се одобри задание и не е дадено разрешение да се изработи проект за частично изменение на ОУП на Община Велико Търново в обхвата на имот с идентификатор 10447.140.4 по КККР на гр. Велико Търново и преписката е върната на Общински съвет Велико Търново за ново произнасяне при задължително спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона, Административен съд Велико Търново е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания за отмяна следва да се остави в сила. Следва да се отбележи, че при новото разглеждане на предложението на кмета на Община Велико Търново, общинския съвет следва да съобрази и фактическите установявания в съдебното производството, довели до отмяна на оспорения административен акт.

Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенцията за разноски от ответника Риъл Естейт Ентърпрайсис АД, гр. София, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лв., съгласно Договор за правна защита и съдействие 0000021357 от 06.03.2023 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,