Решение № 268 от 12.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 814/2026 г.

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на особения представител на Т. Д. Я. срещу решение №550 от 19.12.2025г. по в.гр.д. №846/2025г. на ОС-Пазарджик, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №27/27.03.2025 г.на Районен съд-Панагюрище, постановено по гр.дело №47/2022 г. В ЧАСТТА, с която Панагюрският районен съд е приел за установено по отношение на „Креди Йес” ООД, ЕИК[ЕИК], и Т. Д. Я., че между страните съществува облигационно правоотношение, съгласно което Т. Д. Я. дължи на „Креди Йес” ООД заплащането на сумата от 8 987,82 лв.- неизплатено задължение по Договор за паричен заем № 328854 от 28.02.2019 г., сключен между щата и „Креди Йес“ ООД. В КЖ са изложени основания за незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната част и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на иска изцяло. Оплакванията се свеждат до това, че след като съдът е приел, че договорът за кредит е нищожен, неправилно е счел, че се дължи от касатора чистата стойност на получения актив, при положение, че искът е бил предявен за установяване на задължение, представляващо сумата от сбора на 3499,27 лева- неустойка и 5 488,55 лева- договорна лихва за периода 28.10.2020 г. до 20.08.2021 г. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор е изразил становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и е постановено по потребителски спор, т.е. по грожданско дело и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: Съгласно приложения по делото договор за паричен заем № 328854, на 28.02.2019 г. между „Креди Йес“ ООД и ответника по иска Я. е сключен договор за заем, обезпечен с ипотека върху недвижим имот в размер на 18 000 лв., като заемната сума е усвоена от заемателя еднократно след изповядване и вписване по законоустановения ред на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Заемът се олихвява с фиксиран анюитетен лихвен процент в размер на 3,430 % месечно на оставащата главница до окончателното изплащане. Годишният процент на разходите /ГПР/ по заема възлиза на 49,852%, като е включена само договорената лихва. Погасяването на заема, съгласно чл. 6 от договора, е за срок от 60 месеца на равни вноски всяка в размер на 711,45 лв., като е уговорена датата на първата погасителна вноска – 28.03.2019 г. и датата на последната погасителна вноска – 28.02.2021 г. (която,според съда, се явява очевидно погрешена, защото договорът е със срок на действие 5 години и 60 месечни вноски), като падежът е уговорен до 28 число на месеца. Съгласно договора общата дължима от заемополучателя сума възлиза на 42 686,83 лв. Уговорено е, че изпълнението на задълженията към дружеството - ищец е обезпечено с ипотека върху недвижим и че заемателят дължи неустойка в размер на 20% от оставащата дължима главница, ако е налице основание заемодателят „Креди Йес“ ООД да упражни правото си да обяви вземането по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Съдът е изложил съображения, че съгласно приложения по делото погасителен план всяка месечна погасителна вноска възлиза на 711,45 лв. и само 60-та погасителна вноска е в размер на 711,28 лв. По делото е приложен анекс № 1 от 28.02.2019 г. към договор за паричен заем от същата дата, като в този анекс е уговорено, че се учредява ипотека върху описания недвижим имот. Видно от приложените по делото общи условия по договора, предсрочната изискуемост може да се обяви от заемодателя ведно с дължими изискуеми по договора задължения – останалата дължима главница, дължимите до момента на обявяване на предсрочната изискуемост остатък от неустойка, ако има такава и начислени наказателни лихви, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно погасяване на договора за заем. Заемодателят се е задължил да информира заемателя за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията с изрично писмено уведомление на телефона за контакт или на електронен адрес. В случай, че заемодателят по вина на заемателя упражни правото си да обяви за предсрочно изискуем договора за заем, длъжникът дължи на дружеството- ищец еднократна неустойка в размер на 20% от непогасената главница по договора за заем. Съгласно приложената по делото нотариална покана рег № 5766/20.10.2020 г. по регистъра за нотариални покани на нотариус № 352 – К. Войнска с район на действие – Районен съд Хасково, ответницата Я. е била уведомена, че закъснява с плащането на общо 13 броя дължими изцяло и неплатени падежирали погасителни вноски и една частично неплатена вноска, което представлява неизпълнение на задължението за изплащане на кредита. Същата е била уведомена още, че „Креди Йес“ ООД счита непогасения остатък по сключения на 28.02.2019 г. договор за заем за предсрочно изискуем в неговия пълен остатъчен размер, като главница, договорна лихва, неустойки и обезщетения. Нотариалната покана е връчена на Я. на 21.10.2020 г. от Нотариус № 753 с район на действие Районен съд Панагюрище. За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е била назначена и приета счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че внесените от Я. суми за погасяване на кредита възлизат на 4145,52 лв., от които лихва в размер на 3632,11 лв., главница в размер на 503,63 лв. и наказателни лихви в размер на 9,78 лв. След направените от страна на ответницата плащания за погасяване на задълженията по кредита, остават дължими суми в размер на 38 551,09 лв., от които неплатена главница в размер на 17 496,37 лв. и неплатена лихва по кредита е в размер на 21 054,72 лв. От клаузите на договора за паричен заем, според съда се установява, че той е сключен между страните за сумата от 18 000 лв., с фиксиран анюитетен лихвен процент в размер на 3,430 % при годишен процент на разходите по заема – 49,852% за срок от 60 месеца, погасяван на равни месечни вноски в размер на 711,45 лв. всяка и последна месечна вноска в размер на 711,28 лв. В договора изрично е посочено, че в ГПР е включена само годишната лихва. В същото време изпълнението на договора е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, като нотариалните такси и разноските по сключването на договора не са включени в ГПР. В ГПР не е включена и договорената между страните неустойка в размер на 20% от размера на непратената главница, която сума при неплащане на нито една месечна вноска може да възлезе на сума в размер на 3600 лв. Според съда така договорените обезпечения представляват разход, свързан с договора за кредит, защото възможността за избор между заплащане на неустойка или обезпечаване на договора с ипотека върху недвижим имот е недопустимо ограничена и напълно изключена от договорните клаузи на чл.13 и чл.14 от същия, което ги прави неравноправни на основание чл. 143, ал.2, т.3 от ЗЗП и практически е елиминирана възможността кредитополучателят да сключи договор, без да направи разход за сключването на договор за ипотека и без да има предвид сумата от 3600 лв., която допълнително би платил, ако по някаква причина изначално се окаже във временна невъзможност да заплаща месечните вноски по кредита. В случая се касае за ясен, дължим разход, който е трябвало да се вземе предвид при изчисляването на ГПР по формулата, посочена в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, където се включва общият брой на погасителните вноски и плащания на разходи. Включването на този разход към размера на ГПР,според съда, с висока степен на вероятност би надвишил фиксирания в договора размер от 49,852%, в който е включен само размерът на дължимата лихва, респ. действителният размер на ГПР ще надвиши максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като към 28.02.2019 г. – датата на сключване на договора за кредит, ОЛП, определен от БНБ е 0.00%, което означава, че законната лихва е в размер на 10%, а максималният размер на ГПР е 50%. Това, според съда, прави договора за потребителски кредит нищожен на основание чл.22 от ЗПК поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В заключение, въззивният съд е приел, че тъй като, съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, то потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Установено е било от приетата експертиза, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост жалбоподателката е платила главница в размер на 503,63 лв., договорна лихва в размер на 3632,11 лв. и наказателна лихва в размер на 9.78 лв., а дължимата главница е в размер на 17 496,37 лв. При тези данни, според съда, следвало да се приеме, че Я. недължимо е платила договорна лихва в размер на 3632.11 лв. и наказателна лихва в размер на 9.78 лв. и тези суми следва да бъдат приспаднати от остатъчната главница в размер на 17 496,37 лв., което означавало, че неплатената чиста стойност на кредита е в размер на 13 854.48 лв. Тъй като обаче искът е бил предявен за сумата от 8 987,82 лв., исковата претенция следвало да бъде уважена до този размер /независимо от това, че искът е бил предявен за установяване на задължение, представляващо сумата от сбора на 3499,27 лева- неустойка и 5 488,55 лева- договорна лихва за периода 28.10.2020 г. до 20.08.2021 г./Ето защо, според съда, уважаването от страна на първоинстанционния съд на иска за съществуването на облигационно правоотношение, съгласно което Я. дължи на „Креди Йес” ООД, заплащането на сумата от 8 987,82 лв.- неизплатено задължение по Договор за паричен заем № 328854 от 28.02.2019 г., сключен между ответницата и „Креди Йес“ ООД се явява правилно и като такова е потвърдено от въззивния съд. С определение, постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на разпоредбата на чл.280 ал.2,предл.последно от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: В настоящия случай съдът е бил сезиран със спора между страните за това, дали между същите съществува облигационно правоотношение, съгласно което Т. Д. Я. дължи на „Креди Йес” ООД заплащането на сумата от 8 987,82 лв.- неизплатено задължение по Договор за паричен заем № 328854 от 28.02.2019 г., сключен между щата и „Креди Йес“ ООД представляващо сумата от сбора на 3499,27 лева- неустойка и 5 488,55 лева- договорна лихва за периода 28.10.2020 г. до 20.08.2021 г., без в претенцията да фигурира остатъка от неизплатената главница. Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Разпоредбата е израз на транспонирането на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредит, действаща към датата на сключването на процесния договор за потребителски кредит, която изисква държавите-членки да установят санкции при нарушаване на националните разпоредби, приети в изпълнение на тази директива, които следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Следователно, след като въззивният съд е приел договора за потребителски кредит за недействителен на основание чл.22 от ЗПК поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то не е налице основание съдът да приеме за дължими вземанията за неустойка и договорна лихва за периода 28.10.2020 г. до 20.08.2021 г., третирайки ги като вземания по договора за кредит, приет за недействителен и на това основание, признавайки ги за дължими на основание чл.23 ЗПК в качеството им на чиста стойност на активите. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон /чл.23 от ЗПК/ в тази част.Доколкото липсва основание делото, съгласно чл.293 ал.3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане, то ВКС следва да се произнесе по същество на спора като отхвърли иска като неоснователен. Внесената по сметка на ВКС сума от 200-двеста евро –възнаграждение за особения представител на касатора адв.П. А.-А. следва да й бъде изплатена. Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т.о.