Решение № 3544 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9230/2013 г.

Решение № 3544 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9230/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП"- Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 220 от 9.05.2013 г., постановено по адм. дело № 578 по описа за 2012 г. на Административен съд Велико Търново, в частта с която е отменен Ревизионен акт № 071103170/17.02.2012 г., издаден от ТД на НАП гр. Велико Търново, в потвърдената част с Решение № 272/21.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, касаеща непризнато право на данъчен кредит на "Транслогистик" ООД по фактури, издадени от "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД, "Петрол" АД и "Авточойс" ООД. С решението АДмС - Велико Търново е присъдил в полза на "Транслогистик" ООД разноски по делото в размер на 750 лева. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба, като моли да бъде отменено съдебното решение и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - "Транслогистик" ООД оспорва, чрез адв. Павлова жалбата. По съображения подробно изложени в хода по същество на спора, както и в представени писмени бележки, моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима защото е подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационно обжалване пред настоящата инстанция е решение на Административен съд Велико Търново, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 071103170/17.02.2012 г., издаден от ТД на НАП гр. Велико Търново, в потвърдената част с Решение № 272/21.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Решението на административния съд в частта, с която е обявен за нищожен Ревизионен акт № 071103170/17.02.2012 г., издаден от ТД на НАП гр. Велико Търново, относно определените задължения по ЗДДС на "Транслогистик" ООД за месеците април, май, юни и юли 2007 г., не е обжалвано от Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново. За да отмени РА като материалнонезаконосъобразен, АДмС - Велико Търново е взел предвид следното: По отношение фактури, издадени от "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД с предмет - направени вноски за закупуване на лек автомобил "Фолксваген Пасат" - правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС (за данъчни периоди от 2007 г., 2008 г. и 2009 г.) и на чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС (отм.) за данъчни периоди от 2006 г. В тази връзка съдът е анализирал подробно предпоставките за отказ на данъчен кредит, както и изключенията при наличието на които следва да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Приел е за безспорно доказано, че основната дейност на дружеството, както през данъчни периоди м. 11 и м. 12.2006 г., така и през данъчни периоди м. 01- 12.2007 г., от м. 01-м. 12.2008 г. и м. 01, м. 03 и м. 04.2009 г. е транспортна дейност, като в тази насока е и заключението на допълнителната СИЕ. Счетено е за неоснователно възражението на приходния орган, че процесният автомобил не бил използван за икономическата дейност на дружеството. В подкрепа на този извод съдът се е позовал и на факта, че процесният автомобил е счетоводно отразен като актив на търговеца, поради което не е налице основание да се оспорва предназначението му, ( в този смисъл решение по дело C-118/11). Наред с това съдът е приел за доказано и използването на този автомобил за транспорти услуги или отдаването му под наем, предвид отразените показания в представените и необсъдени от приходната администрация пътни листи (л. 293 и сл. от папка 2 от ревизионната преписка), както и наличието на валидно наемно правоотношение между "Сигмар" ООД и "Транслогистик" ООД (л. 413, папка 2 от ревизионната преписка), което удостоверява отдаването под наем на този автомобил. Позовал се е и на заключението на СИЕ, което потвърждава факта на отчетени приходи от този актив, както и осчетоводени разходи от наемателя. По отношение на фактурите, издадени от "Петрол" АД гр. София, с предмет дизелово гориво, съдът е преценил като незаконосъобразен РА и в тази част, съобразявайки факта, че се касае за горива, предназначени за процесния лек автомобил и наети други два товарни автомобила, използвани от него по силата на договор за наем със "Сигмар" ООД от 20.09.2006 г. и анексите към него, както и неоспорените от ответника пътни листи, доколкото съдържат всички съществени реквизити - изминати километри, установен разход на гориво, движене по определен маршрут и др., като същите са били предмет и на икономическата експертиза по делото, която констатира редовно и навременно отразяване на разходите за гориво именно въз основа на тези пътни листи. По отношение на фактури, издадени от "Авточойс" ООД гр. В. Търново, с предмет - различни резервни части и услуги, свързани с техния монтаж, съдът е отменил РА и в тази част, както предвид изложените мотивите за предназначението и използването на автомобила, изложени по-горе, така и позовавайки се на Решението на СЕС от 16.02.2012 г. по дело C-118/11. След като дружеството изцяло е включило автомобила в активите (имуществото) на предприятието си, то същото има право на данъчен кредит за него и свързаните с експлоатацията и поддръжката му услуги, защото автомобилът - предмет на договор за наем е придобит с намерението да се използва за целите на облагаеми доставки. Решението е валидно, допустимо и правилно. С обжалваното пред ВАС решение, административният съд е отменил РА в частта относно непризнато право на данъчен кредит на "Транслогистик" ООД по фактури, издадени от "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД, с предмет - направени вноски за закупуване на лек автомобил "Фолксваген Пасат", по фактури с доставчик - "Петрол" АД гр. София, с предмет дизелово гориво, както и две фактури, издадени от "Авточойс" ООД, като е приел за незаконосъобразен изводът на приходните органи за наличието на хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4, 5 ЗДДС, а за данъчни периоди м. 11,12.2006 г. - основанието по чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). Този извод на съда е правилен, като не е налице твърдяното от касатора нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато: е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил; стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по т. 4. Ал. 2, т. 1 и 4 на текста въвежда следните изключения: Алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато: превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба; стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1. Въз основа на приложените по делото писмени доказателства, както и от заключението на СИЕ безспорно се установява, че основната дейност на "Транслогистик" ООД е свързана с предоставянето на транспортни услуги чрез собствени или наети превозни средства. Процесният автомобил "Фолксваген Пасат" е включен като ДМА, използван е от дружеството за отдаване под наем, съгласно приложения договор, сключен със "Сигмар" ООД. Изводът на съда, че за дружеството е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД е в съответствие и с практиката на СЕС и правилно в този смисъл съдът се е позовал на решение по дело С-118/11. Настоящият състав на касационната инстанция счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е обсъдил приложените по делото писмени доказателства, както и основното и допълнително заключение на СИЕ, неоспорени от страните, поотделно и в съвкупност, при спазване нормата на чл. 202 ГПК. В случая липсват данни за оспорване от органа по приходите по реда на чл. 193 от ГПК на представените пътни листи, същите са ценени наред с всички останали доказателства по делото и правилно съдът ги е кредитирал. Обоснован е изводът на съда, че за дружеството е налице право на данъчен кредит и по фактурите, издадени от "Петрол" АД и "Авточойс" ООД, предвид факта, че същите са използвани във връзка с основната дейност на дружеството, а именно транспортна дейност, което безспорно е установено и от допълнителната СИЕ, в която експертът е констатирал, че ревизираното лице е отчело разходи за горива обобщени за съответния месец на база на издадени пътни листи, и е заключил, че е налице съпоставимост между получените приходите и направените разходи, свързани с осъществените транспортни услуги, като счетоводните записвания, във връзка с отчетените приходи и разходи, отговарят на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗСч. С оглед изложеното, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: Съобразно резултата по спора, на касатора не се следват разноски по делото. На ответника следва да се присъдят разноски за адвокат в доказания размер 600 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 25.02.2014 г. По изложените съображения и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,