Решение № 13164 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8421/2012 г.

Решение № 13164 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8421/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по молба на Тодор Георгиев Бойчев от град Хасково с искане за отмяна на влязло в сила решение № 324/13.06.2011 г. по адм. дело № 551/2010 г. на Административен съд град Хасково. В искането се твърди, че са налице предпоставките за отмяна по реда на чл. 239, т. 2 АПК, тъй като решението по делото представлява "несправедлив, необективен и пристрастен съдебен акт" съгласно чл. 3 от Закона за съдебната власт и в рамките на чл. 117, ал. 1 от Конституцията на Р България следва да бъде защитено правото му на обществена информация. Иска се отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване"- град Хасково не е взел становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд обсъди доводите в молбата за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНО. С решение от 13.06.2011 г. по адм. дело № 551/2010 г. Административен съд град Хасково е отхвърлил жалбата на Тодор Георгиев Бойчев против отказа на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - град Хасково да му предостави достъп до обществена информация, като е изложил мотиви, че поисканата от Бойчев информация не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, както и че директорът на РУСО - Хасково не е задължен субект да предостави същата. Решението е оставено в сила с решение от 04.06.2012 г. по адм. дело № 9688/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Според мотивите на ВАС Тодор Георгиев Бойчев е поискал достъп до обществена информация, като в заявлението е посочено, че иска да му бъде предоставена информация, свързана с издаването на решение № 72/05.12.2003 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Хасково, с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обсъдена е разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, според която обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти и е прието, че заявителят е поискала достъп до информация, която има частен характер. Находящите се в пенсионната преписка документи и свързаната с тях информация нямат обществен характер и не са относими към обществения живот в страната, а касаят единствено жалбоподателя. В оспорения административен акт изрично е посочено, че жалбоподателят може да се снабди с преписи от пенсионното му досие при заплащане на съответната такса, одобрена в Тарифа, утвърдена от Управителя на Националния осигурителен институт. Прието е също така, че информацията е от частен характер и се предоставя на гражданите по реда на административното обслужване, поради което и съгласно чл. 8, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация същата е изключена от приложното поле на закона. Находящите се в пенсионното досие на Тодор Бойчев документи в това число и начина на определяне и изчисляване на размера на личната му пенсия са неотносими към обществения живот в страна и не могат да дадат възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект. В молбата за отмяна молителят се позовава на основанието по чл. 239, т. 2 от АПК, без да сочи конкретни допуснати нарушения, които обосновават визираната хипотеза за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл. 239, т. 2 "актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключенията на вещите лица, върху които е обоснован актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. на състава на съда във връзка с решаването на делото". С молбата за отмяна не се представят доказателства, обосноваващи някоя от визираните хипотези, нито се правят оплаквания за конкретно нарушение. Твърденията за необективност и несправедливост на поставеното съдебно решение не са основания за отмяна, нито касационни основания по АПК. Поради това същите са ирелевантни в настоящето производство и не са предмет на обсъждане от състава на съда. Останалите оплаквания в молбата за отмяна и писменото становище на молителя са относими към предмета на спора по същество, но не и за производството по отмяна. Предвид изложеното, Върховният административен съд приема, че не са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 2 АПК. Посочената хипотеза изисква по надлежния съдебен ред да бъде установена неистинност на заключение на вещо лице, върху което е основан актът. Само твърдения за необективност на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска не е основание за отмяната му. Всяка от страните е могла да поиска отстраняване на чл. на състава на съда, ако са били налице основания за отвод съгласно чл. 22 от ГПК. Искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.