Решение № 9243 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2009 г.

Решение № 9243 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Образувано е по касационна жалба, подадена от СД "ГИП 90- Караиванови" против решение № 68 от 19.01.09 г. на Административен съд - Варна постановено по адм. д. № 1538/2008 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 800626/26.03.2008 г. на ТД-Добрич, потвърден с решение № 244/29.05.2008 г. на директор на ДОУИ-Варна в частта, в която за дружеството са определени публични задължения по ЗДДС за данъчен период м. 07.2007 г. в размер на 27 512 лв. главница и лихва в размер на 2 485, 28 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като сочените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Претендират се разноски. Ответникът по касация- директорът на ДОУИ-Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, но неоснователна. Определените данъчни задължения в обжалваната част от РА са резултат на непризнат данъчен кредит по четири фактури, издадени през м. 07.2007 г. от "Инвест 2000" ЕООД. Фактурите са както следва №№№ 14/10.07.2007 г. с предмет -САС-100т. ; 15/10.07.2007 г. с предмет- комисионна- 200 т. пшеница; № 16 /10.07.2007 г.- пшеница 200т. и 17/30.07.2007 г. -пшеница-53т. В РА е прието, че по фактурите липсват реални доставки. До този извод, данъчните органи са стигнали в резултат на изискани, но непредставени от доставчика, документи вкл. и такива за заприходяване на стоките в склад, за тяхното съхранение, изписване, за транспортирането им и предаването им с оглед тяхната спецификация на родово определени вещи. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА с мотива, че жалбоподателят не е доказал наличието на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, данъкът не е станал изискуем и за дружеството не е възникнало правото за приспадане на данъчен кредит във връзка с тях от данъчните си задължения за периода. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Фактурите, по които е отказан данъчен кредит са с описание на стопанската операция за доставка на стоки, и по една от тях- доставка на услуга. Фактурите не са с предмет на стопанската операция- авансово плащане, поради което макар и такова да е извършено, само поради това за жалбоподателя не е възникнало право на данъчен кредит по фактурите. По аргумент от чл. 25, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличие на уговорки с контрагента му за извършване на авансови плащания във връзка с въпросните доставки, нито пък както се каза по-горе това е предмет на фактурите. Релевантно обстоятелство за случая е доколко в периода на издаване на фактурите, респективно до периода, в който във връзка с тях е упражнено от жалбоподателя право на данъчен кредит, реално са осъществени облагаемите доставки, описани в тях. След като доказателства за това не са ангажирани по делото, то съдът основателно е приел това обстоятелство за недоказано. Правилно не са кредитирани в тази насока представените с жалбата по административен ред, два броя договори и приемо- предавателен протокол. Тези документи не са представени по време на ревизията, а едва след съставянето на ревизионния доклад и ревизионния акт, поради което основателно са преценени, както от по-горестоящия административен орган, така и от съда, като неавтентични. Тези документи противоречат и на съдържанието на обяснението, дадено от управителя на ревизираното дружество в хода на ревизията, т. е те са негодни да докажат тезата на жалбоподателя за наличие на реално изпълнение по фактурите за доставка на пшеница. Неоснователно, касаторът поставя знак за равенство между плащането и данъчно събитие за целите на ЗДДС. Обект на облагане съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС са възмездните облагаеми доставки. В конкретния случай, плащането е първият момент, от който може да се твърди, че е налице или ще е налице облагаем оборот, т. е то е етап от осъществяването на облагаемата сделка, но ако такава не бъде осъществена за доставчика не възниква задължение за плащане на ДДС, респективно за получателя не възниква право за получаване на данъчен кредит във връзка се нея. В конкретния случай макар да е налице плащане след като не е установено да е осъществена насрещната престация от доставчика, основателно първоинстанционния съд е приел, че законосъобразно данъчните органи са отказали признаването на данъчен кредит по фактурите поради липса на осъществено данъчно събитие по тях. Решението като правилно следва да се потвърди. Воден от горното, Върховният административен съд