Решение № 13078 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7971/2016 г.

Решение № 13078 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7971/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" Г. против решение № 32 от 28.04.2016 г. на Административен съд Г. по адм. дело № 188/2015 г. с което се отменя заповедта му № ЗД-ЗД 0101/263 от 18.09.2015 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извличат основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответникът, А. Ю. Х. не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, К. А. К. не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Х. Т. Х. взема становище в писмен вид лично и чрез процесуален представител адвокат за неоснователност на жалбата. Ответникът, Ф. Л. А. не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, В. С. Й., чрез особен представител адвокат Д. Ц. - ГАК взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Ю. Х. в качеството й на приемен родител на В. С. Й. срещу заповед № ЗД-ЗД 0101/263 от 18.09.2015 г. издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" Г. С тази заповед се настанява В. С. Й. на основание чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. в доброволно приемно семейство на Ф. Л. А. и се прекратява настаняването в досегашното приемно семейство на А. Ю. Х. и Х. Т. Х. Възраженията са били за незаконосъобразност на тази заповед с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установено е от приложената административна преписка, че детето е било настанено с предходна заповед в приемно семейство с приемни родители - А. Ю. Х. и Х. Т. Х., което настаняване е прекратено с настоящата оспорена заповед. Установени по делото са фактите обусловили настаняването в приемното семейство на семейство Х. както и че детето В. има брат и сестра настанени в други приемни семейства, като целта на административния орган с настоящата заповед е била да се съберат заедно трите деца в едно приемно семейство. Съдът е обсъдил социалният доклад послужил като основание за издаване на заповедта в който са открити неточности компрометирали датата на издаването му и задълбочеността на изследването на интересите на детето. Установено е от фактическа страна, че детето В. се е адаптирало много добре в приемното семейство и се развива комплексно в какъвто смисъл е заключението на психологическата експертиза назначена по делото. При установеното от фактическа страна е изведен извод за нарушение на материалния закон относно закрилата на интересите на детето съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. и заповедта като незаконосъобразна е отменена. Решението е правилно. Оспорената заповед е мотивирана с чл. 29, т. 9 от ЗЗдет. Според нея настаняването се прекратява при промяна на обстоятелствата свързани с детето ако е в негов интерес. В настоящият случай съдът е обсъдил и изложил убедителни мотиви относно обстоятелството защо оставането в досегашното приемно семейство на детето В. е в негов по добър интерес отколкото да бъде в ново приемно семейство с брат си и сестра си. Това заключение е изведено от анализ на събраните по делото доказателства, данните от административното производство и от заключение на съдебно психологическа експертиза. В касационната жалба не се сочат касационни основания, но извлечените от съдържанието й необоснованост и нарушение на материалния закон не се констатират при проверката за правилността на решението. Събраните по делото доказателства водят до несъмнен и еднозначен извод, направен и от административния съд, че интересите на детето най пълно ще бъдат съхранени и защитени ако то остане в досегашното приемно семейство с приемни родители А. и Х. Х. В това приемно семейство според заключението на експертизата е направено много за емоционалното и физическото състояние на детето, развити са неговите потенциали в поведението му и промените в психоемоционалното му състояние при извеждането му от приемното семейство крие риск от проява на емоционални кризи. При тези данни съдът правилно е приел, че административният орган е извършил формално оценката която е длъжен да направи относно интересите на детето като прецени съотношението на различните фактори съставляващи материални предпоставки за издаване на обжалваната заповед. При липса на такава сериозна оценка заповедта се явява незаконосъобразна и правилно е била отменена като незаконосъобразна. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото възнаграждението на особения представител следва да бъде определено съгласно Закона за правната помощ, а в полза на Х. Т. Х. жалбоподателят следва да заплати разноски в размер на 200 лева за настоящата инстанция. Размерът на разноските, присъдени с обжалваното решение не са предмет на настоящето решение а следва да се разгледат по реда на чл. 248 ГПК от Административен съд Г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение