Решение № 14509 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16249/2011 г.
ВАСV отделение20.11.2012 г.докладчик т Илияна Дойчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 604 от 08.11.2011 г., постановено по адм. д. № 501/2011 г. по описа на Административен съд гр. Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № РД 26-062/15.06.2011 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково. ОСЪЖДА Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково да заплати на Валентина Костова Делчева, ЕГН **********, живуща в гр. Хасково, ул. "Булаир" № 29, ап. 12 сумата 700 лв. (седемстотин лева), представляваща направени по делото разноски. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14509 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16249/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Валентина Костова Делчева, от гр. Хасково, против решение № 604 от 08.11.2011 г., постановено по адм. д. № 501/2011 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Валентина Костова Делчева против заповед № РД 26-062/15.06.2011 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково, с която служебното правоотношение на касаторката е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съдът е приел, че в резултата на промяна в длъжностното разписание на дирекцията, считано от 17.05.2011 г. длъжността заемана от държавната служителка - "главен експерт" в дирекция "АПФСДЧР" е престанала да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Направен е извод, че по отношение на жалбоподателката е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е незаконосъобразен и необоснован. От събраните по делото доказателства е установено, че с влязло в сила решение на 14.06.2011 г. са отменени заповедите от 25.11.2010 г. за дисциплинарно уволнение на Валентина Костова Делчева и за прекратяване на служебното й правоотношение. Със заявление от същата дата държавната служителка е поискала от органа по назначаването да бъде възстановена на длъжността, заемана до уволнението, а именно "главен експерт" в дирекция "АПФСДЧР" на Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково. Със заповед от 15.06.2011 г. директорът на областната дирекция е възстановил Делчева на длъжността "главен експерт" в дирекция "АПФСДЧР" и с оспорената заповед, издадена на същата дата е прекратил служебното правоотношение със служителката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено утвърдено длъжностно разписание в сила от 17.05.2011 г. Видно от приложените по делото длъжностни разписания в сила от 05.02.2010 г. и от 10.01.2011 г. е, че съгласно първото дирекцията се е състояла от 8 щатни бр., в т. ч. и длъжността "главен експерт", заемана от Делчева. Съгласно второто цитирано длъжностно разписание дирекцията е с 6 щатни бройки като длъжността "главен експерт" не фигурира. С длъжностното разписание в сила от 17.05.2011 г. за дирекцията са предвидени 7 щатни бройки като отново длъжността "главен експерт" липсва. При тези данни неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в съответствие със закона. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателката има за последица възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателката отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителката фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната заповедта за уволнение. По отношение на Делчева не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателката съгласно утвърденото от 10.01.2011 г. ново длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителката и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили на 15.06.2011 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на органа не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавната служителка не е била на работа поради незаконното й уволнение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент - в случая шест месеца преди постановяване на заповедта (длъжностно разписание в сила от 10.01.2011 г., когато длъжността "главен експерт" престава да фигурира в разписанието). Ето защо настоящият състав на Върховния административен съд приема, че по отношение на жалбоподателката не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното правоотношение. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, като се постанови ново решение, с което оспорената заповед следва да се отмени. Предвид изхода на спора следва да се осъди Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково да заплати на Валентина Костова Делчева направените по делото разноски в размер на 700 лв., от които 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 200 лв. възнаграждение за вещо лице. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2