Решение № 694 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6102/2012 г.
ВАСI отделение15.01.2013 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 382/13.03.2012 г. по адм. д. № 1781/2009 г. на Бургаския административен съд. ОСЪЖДА АМ - МП - Нефтопристанище - Бургас да заплати на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД 954,24 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 694 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6102/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Началникът на МП - Нефтопристанище - Бургас погрешно посочен в протокола от съдебно заседание на 18.12.2012 г. като заинтересувана страна, чрез пълномощника си старши юрисконсулт Кета Керенска-Гелова моли да бъде отменено решение № 382/13.03.2012 г. по адм. д. № 1781/2009 г. на Бургаския административен съд, с което е отменено решение № 2084/15.10.2009 г. на началника на МБ "НХК" като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Ответникът по касационната жалба - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД по съображения в писмен отговор и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Заинтересуваната страна - Началникът на Митница Бургас, погрешно посочена в протокола от съдебно заседание на 18.12.2012 г. като касатор, поддържа касационната жалба чрез представителя си старши юрисконсулт Кета Керенска-Гелова. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 2084/15.10.2009 г. на началника на МП "НХП" към Митница Бургас, потвърдено с решение № 4402-1291-Б/05.11.2009 г. на началника на Митница Бургас, с което е определена нова митническа стойност на внесен по ЕАД № 1005/4-593/16102006/26102006 на внесен суров нефт от Швейцария и дължим ДДС 25 212 лв. с лихви от датата на възникване на митническото задължение до окончателното му погасяване. Била е извършена проверка в процедура за последващ контрол по чл. 84 ЗМ, завършила с доклад № РД № 4402-1291/15.10.2009 г. на екип от отдел "Последващ контрол" на РМД - Бургас, в която е констатирано, че цената на нефта, декларирана в ЕАД е по-ниска от фактурната цена. При разтоварването на нефта е установено разтоварено количество по-малко от натовареното и върху разликата между тях е определен дължимият ДДС от 25 212 лв. Съдът е приел, че заплатената цена на доставчика е съответна на натовареното количество суров нефт в отправното пристанище. При разтоварването на танкера е разтоварено по-малко количество от натовареното и съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 69, ал. 1, изр. 2 ППЗМ, според който разпределяне на реално платената цена или подлежаща на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратката или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България. Обосновано съдът е приел, че административният орган незаконосъобразно не е приложил чл. 69, ал. 1 ППЗМ при определяне на митническата стойност и дължимия ДДС. Правилен е изводът на съда, че за извършването на корекция по чл. 69, ал. 1 ППЗМ не е поставено условие, свързано с причините за загубата на част от стоката. Съдът се е позовал на Митнически кодекс и ППМК, които не са приложими в случая предвид датата на вноса - 16.10.2006 г. Пропускът не е съществен, тъй като не опорочава правилния извод на съда за приложимост на чл. 69, ал. 1 ППЗМ. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Страните не спорят относно количеството натоварен и разтоварен суров нефт, което е установено по приложените акт - известие и генерален акт. Неоснователен е доводът на касатора, че за да се приложи чл. 69, ал. 1 ППЗМ следва да е извършена корекция на платената цена. Извършването на корекцията по чл. 69, ал. 1 ППЗМ не е поставено в зависимост от причините за възникване на частичната загуба, нито поради други условия. Правилно съдът е приложил чл. 69, ал. 1 ППЗМ. Изгубените количества при транспорта на нефта не са внесени в митническата територия на страната, поради което за тях не възниква вносно митническо задължение предвид цитирания чл. 69, ал. 1 ППЗМ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно в размер 954,24 лв. за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 69, ал. 1 ППЗМ