Решение № 13681 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5253/2011 г.

Решение № 13681 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5253/2011 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мюжгян Али Халил от гр. Кубрат срещу решение № 10 от 14.03.2011 г. по адм. дело № 6/2011 г. на Административен съд - гр. Разград. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Разградският административен съд е отхвърлил жалбата на Мюжгян Али Халил срещу решение № 67 от 11.12.2010 г. на ръководителя на Териториално поделение на НОИ (директора на Районно управление "Социално осигуряване") - гр. Разград. За да постанови този резултат административният съд е приел от фактическа страна, че детето Есра Хюсеин Хасан, за чието отглеждане майката Мюжгян Али Халил е била в отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и е получавала парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), е било записано на 15.09.2008 г. и е посещавало детска ясла "Мир" в гр. Кубрат до навършване на двегодишна възраст и след това, поради което майката не е имала право на обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за този период и дължи възстановяване на неоснователно полученото от нея през посочения период парично обезщетение. Първият довод в касационната жалба е, че жалбоподателката Мюжгян Али Халил била подала декларация по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в която е декларирала, че детето Есра Хасан не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка и промяна в така заявеното от нея обстоятелство няма. Този довод е неоснователен. Оспорените от Мюжгян Али Халил актове (решение № 67 от 11.12.2010 г. на директора на РУСО - Разград и потвърденото с него разпореждане № 94 М-4057-2986 от 05.11.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото РУСО) са актове на орган и длъжностно лице по държавното обществено осигуряване, а пред тях Мюжгян Али Халил е подала "Молба - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО", с т. 5 на която е декларирала: "Детето не е настанено в детско заведение", а в края на декларацията е заявила: "Известно ми е, че в срок от 3 работни дни от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства се задължавам да подам декларация за промяната. Ако не изпълня това задължение ... Следва да възстановя неправомерно полученото обезщетение ...". Вторият довод в касационната жалба - че детската ясла не е детско заведение - е също неоснователен. Съдържанието на понятието "детско заведение" се извлича: а) от разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП); б) от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от действащата до м. ноември 2008 г. Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отменена с § 2 от преходните и заключителни разпоредби на сега действащата Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях), според която детските ясли са здравно - профилактични и възпитателни заведения, в които се отглеждат и възпитават деца на възраст от 10 месеца до 3 години, т. е. детските ясли са здравно-профилактични и възпитателни детски заведения. Това съдържание е придобило обществена известност. До изменението на чл. 53, ал. 4 КСО (с § 4 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обн. ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.) обстоятелството, изключващо правото на майката на обезщетение за отглеждане на малко дете, е било "настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка", а в резултат на посоченото изменение на чл. 53, ал. 4 КСО думите "на пълна държавна издръжка" са отпаднали и правоизключващото обстоятелство вече настаняването на детето в детско заведение без оглед на това дали детското заведение е на пълна държавна издръжка. Новата редакция на чл. 53, ал. 4 КСО сочи на волята на законодателя да ограничи изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете само за случаите, когато майката или лицето, ползващо това право, лично и постоянно полагат грижи за детето. Що се касае до лихвите, дължими от жалбоподателката върху подлежащата на възстановяване сума, следва да бъде посочено, че според § 21, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г.), ако задължението, в размер на установената главница, бъде изпълнено от жалбоподателката в 6-месечен срок от датата на това решение (т. е. от влизането в сила на разпореждане № РВ-ПОВН-405 от 31.08.2010 г.), тя се освобождава по силата на посочения закон от задължението за лихви. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,