Решение № 10900 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14361/2015 г.

Решение № 10900 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14361/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Естетика" ЕООД, гр. Бургас, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1618 от 03.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1932 от 2015 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е направилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че дружеството не е извършило твърдяното нарушение, както и че продажбата на козметичния крем не е нанесла вреди и не е застрашила живота на трети лица. Счита, че е налице маловажен случай, който не би могъл да е основание за налагане на ПАМ. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата, представя писмени доказателства и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и на оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТД на НАП- Бургас не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд -Бургас е законосъобразността на Заповед № 999/23.07.2015 г. на Директора на ТД - Бургас на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект" за срок от един месец на търговски обект "козметичен салон", намиращ се в град Бургас, улица "Шар планина" № 36, стопанисван от "Естетика" ООД. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 22.05.2015 г. служител на ТД на НАП - Бургас е извършил проверка в козметичния салон, стопанисван от "Естетика" ЕООД, при която след контролна покупка на козметичен крем на стойност 65 лева, заплащане и получаване на стоката, не е издаден фискален бон от работещото в обекта фискално устройство, свързано дистанционно с НАП. След легитимация от страна на длъжностното лице, за покупката е издаден фискален бон, като впоследствие операцията по продажбата е сторнирана по нареждане на контролния орган. За констатациите при проверката е съставен протокол № 0139217/22.05.2015 г., а за установеното нарушение АУАН № F164031/25.05.2015 г. С наказателно постановление № 999/23.07.2015 г. е ангажирана административно- наказателната отговорност на дружеството за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, като на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. С оспорената заповед директорът на ТД на НАП - Бургас е наложил на "Естетика" ЕООД принудителната административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 3 и чл. 187 от ЗДДС. В хода на съдебното производство са като свидетел е разпитана Р. И. Х., чийто показания са кредитирани от съда и ценени в съвкупност с останалите събрани доказателства. Решаващият състав е преценил, че те не опровергават фактическите констатации, обосновали издаването на оспорената заповед. Приел е, че тя е издадена от компетентен орган съобразно чл. 186, ал. 3 ЗДДС и Заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП. Счел е, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите се задължителните реквизити по чл. 59 от АПК. Посочил е още, че за налагане на ПАМ е достатъчно констатирано с АУАН нарушение, предвид което и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Приел е, че чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предоставя възможност принудителната административна мярка "запечатване на обект" да се прилага за срок до един месец, а изложените мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ обосновават в достатъчна степен определената продължителност на наложената мярка. В обобщение е счел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, че случаят следва да се квалифицира като маловажен, тъй като институтът за освобождаване от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН е приложим единствено в производството по реда на чл. 59-63 ЗАНН. Настоящото производство по обжалване на заповедта за налагане на ПАМ е по реда на АПК, с оглед на което релевантни са основанията за оспорване, посочени в чл. 146 АПК. Последното от тях е несъответствието на акта с целта на закона, чиято преценка в частност е обусловена от изпълнението на предвидената в чл. 22 ЗАНН превантивна и преустановителна функция на наложената ПАМ. За всеки конкретен случай ПАМ следва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Тя се постига чрез спазване на основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради което релевантен е анализът на фактите, на пропорцията между намесата в правата и свободите на засегнатите лица и преследваната цел и на баланса между обществения интерес и интереса на индивида. В случая размерът на неотчетените от търговеца приходи, последващото издаване и сторниране на касовия бон и представените доказателства за заплащане на наложената имуществена санкция мотивират извода, че оспорената мярка е наложена в несъответствие с целите по чл. 22 от ЗАНН. Поради това, издадената заповед е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 5 от АПК, с оглед на което е следвало да бъде отменена. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата срещу акта, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което оспорената заповед бъде отменена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение