Решение № 1630 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6474/2013 г.

Решение № 1630 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6474/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград срещу решение № 412 от 18.03.2013 г., постановено по адм. дело № 12/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 40/17.12.2012 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено, като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по същество, с което да отхвърли жалбата на ЕТ "Бац - Добринка Бацанова" срещу АУПДВ № 40/17.12.2012 г.

Ответникът, ЕТ "Бац - Добринка Бацанова" - гр. Петрич, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното съдебно решение АС-Благоевград е отменил горецитираният акт за установяване на публично държавно вземане, с който на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в", ал. 2 и ал. 3 от Закона за водите и § 9 от ПЗР на Закона за водите във вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 4 във вр. с чл. 6 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., приложима на основание § 29 от ПЗРЗВ по отношение на ЕТ "Бац - Добринка Бацанова" - гр. Петрич е установена по основание и размер дължима сума за водовземане по Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610234/17.08.2009 г. на министъра на околната среда и водите за периода: от 1.01.2011 г. до 28.07.2011 г. в размер на главницата: 9 028,80 лв.

За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че АУПДВ е постановен в нарушение на действащите материалноправни разпоредби. Административният орган незаконосъобразно е определил таксата за водоползване на минерална вода въз основа на формулата за това, посочена в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. Въпреки, че тази Тарифа в приложената й част не е изрично отменена, същата според съда е неприложима и следва да се счита за мълчаливо отменена на основание чл. 13 във вр. с чл. 15 от Закона за нормативните актове, доколкото противоречи на новата редакция на разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите / изменена със ЗИДЗВ - бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г./. След това изменение разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗВ предвижда, че таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Тъй като след изменението на чл. 194, ал. 3 от ЗВ не е приета нова тарифа, касаеща процесния период, за който в обжалвания АУПДВ се претендира таксата, нито е извършена промяна на действащата тарифа, определяща размера на тази такса съгласно изискванията на чл. 194, ал. 6 от ЗВ, приложена е формулата по старата Тарифа, утвърдена с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. Определеният по тази формула размер на таксата, обаче, не съответства на новоприетата разпоредба на чл. 194, ал. 3 от ЗВ, тъй като формулата не включва втория, кумулативно предвиден в чл. 194, ал. 3 от ЗВ параметър за определяне на таксата - температурата на минералната вода.

Като следващо основание за несъответствие на административния акт с материалноправните разпоредби, съдът е посочил обстоятелството, че формулата съгласно тарифата от 2000 г., по която е изчислена дължимата такса, съдържа компонент: категория на минералната вода като в случая за процесното находище на минерална вода "Рупите- м. Кожух " е определена I категория. Към датата на прилагане на формулата в сила е Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, с § 5 от ПЗР на която е отменена действалата преди това Наредба № 1/2000 г., определяща категориите на минералните води, послужили като основание за издаване на отменения АУПДВ. С новата Наредба № 1 от 10.10.2007 г. е въведена категоризация на лицата, ползващи подземни води, от която категоризация изрично са изключени минералните води - публична държавна собственост, посочени в Приложение № 2 към чл. 14, ал. 2 от Закона за водите, в което приложение под № 64 фигурира и процесното находище " Рупите- м. Кожух". Въз основа на горното съдът е констатирал, че така фиксираната в АУПДВ такса за водоползване е незаконосъобразно определена, тъй като при определянето й, освен че не е отчетен нововъведения с чл. 194, ал. 3 от ЗВ критерий "температура на минералната вода", е ползван и вече несъществуващ критерий- " категория на минералната вода".

Така постановеното решение е правилно.

Законосъобразен е изводът на съда, че за периода, за който в АУПДВ е определена дължимата такса за водовземане от минерална вода, приложима е била разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите в редакцията й след изменението на закона с § 107 от ЗИДЗВ /, обн. в ДВ, бр. 65/2006 г., в сила от 11.08.2006 г./, с която се въвеждат нови критерии за определяне размера на тази такса - разрешен обем вода и температура на минералната вода. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 6 от ЗВ размерът на таксата се определя с тарифа на МС. Към периода, за който е изчислена като дължима таксата в обжалвания АУПДВ, е действала приетата на основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ Тарифа за таксите за правото на водоползване и/ или разрешено ползване на воден обект, одобрена с ПМС № 154/28.07.2000 г., чийто чл. 3 не е променян след изменението на чл. 194, ал. 3 от ЗВ от 2006. Правилно съдът е приел, че посочената в чл. 3 от Тарифата от 2000 г. и приложена в АУПДВ формула за определяне таксата за водовземане от минерални води - изключителна държавна собственост /какъвто е изворът "Рупите - м. Кожух"/ противоречи на новата редакция на чл. 194, ал. 3 от ЗВ, тъй като не отчита новите критерии, определени в закона

• разрешен обем вода и температура на минералната вода. В приложената формула се използва критерий "ползван годишен воден обем" и липсва заложен критерий "температура на минералната вода". Правилно съдът е приел, че след 30.10.2007 г. тази формула противоречи и на Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, съгласно която няма определени категории на използваната минерална вода, а формулата по Тарифата от 2000 г. включва такъв критерий "категория на минералната вода" съгласно отменената с Наредба № 1 от 10.10.2007 г. предходна наредба, уреждаща същите правоотношения.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло становището на АС-Благоевград за това, че разпоредбата на чл. 3 от Тарифата, одобрена с ПМС № 154/28.07.2000г, по която е определен размерът на дължимата такса в АУПДВ, е неприложима като несъвместима с разпоредбите на новия закон, а именно: на чл. 194, ал. 3 от ЗВ и на Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води . Същата тарифа в относимата към спорния случай част следва да се счита мълчаливо отменена на основание чл. 13, ал. 2 във вр. с чл. 15 от Закона за нормативните актове.

Неоснователни в тази насока са развитите от касатора в касационната жалба доводи за това, че Тарифата от 2000 г. все още е действаща, тъй като не била отменена изрично, както разпореждал Законът за нормативните актове в своя чл. 11, ал. 3. Същият ЗНА обаче в своя чл. 13 предвижда задължителна мълчалива отмяна на неотменените изрично актове по прилагане на закон /каквато безспорно е Тарифата за таксите за водоползване/ или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/2000 г./, в случаите, в които същият акт е частично отменен съобразно обсега на отменяването или ако новият закон изрично не е разпоредил да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения/изменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон. Видно от развитите от първостепенния административен съд съображения, споделени изцяло от касационната инстанция, разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата противоречи на разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите в редакцията му след изменението в ДВ бр. 65 от 2006 г. Отделно от това Законът за изменение и допълнение на Закона за водите / ДВ бр. 65/2006 г./ не разпорежда изрично чл. 3 от Тарифата да остане временно в сила, което е допълнително основание да се приеме, че същият подзаконов текст е в противоречие с новоприетата законова разпоредба, която доразвива, поради което текстът от Тарифата се явява мълчаливо отменен на основание чл. 13, ал. 2 от ЗНА. Позоваването на § 29 от ПЗР от Закона за водите е некоректно, тъй като този § е приет към датата на първоначалното влизане на Закона за водите в сила и не се отнася към момента на изменението му с ДВ бр. 65 от 2006г, когато е изменена разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗВ.

Още по - неоснователно, с оглед разпоредбите на ЗНА, се явява твърдението на касатора за това, че съотношението между Закона за водите и Тарифата е като на общ към специален закон. Подобно разбиране противоречи същностно на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, определяща йерархията на нормативните актове .

Позоваването в касационната жалба на новоприетата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване / приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн. в ДВ бр. 50/2011 г. и в сила от 1.01.2012 г. / е неотносимо към настоящия спор. Периодът, цитиран в обжалвания АУПДВ, за който е начислена таксата от 9 028,80 лв предхожда влизането в сила на новоприетата тарифа, а Тарифата, видно от ПМС № 177 от 24.06.2011 г., няма обратно действие.

По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,