Решение № 14290 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8561/2019 г.

Решение № 14290 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8561/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на З. Д., Л. Д. и В. П., чрез проц. им представител адв. Р. И. против решение № 2891/25 април 2019 г., постановено по адм. д. № 1770/2019 г. по описа на Административен съд С. град и по частна жалба от И. М. и В. Кенаров, чрез проц. им представител адв. Р. И. против решение № 2891/25 април 2019 г., постановено по адм. д. № 1770/2019 г. по описа на Административен съд С. град, в часта му, имаща характер на определение, с което частично е прекратено производството по делото. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната и частната жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба против заповед № РА-50-917/30.11.2018 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за "Изменение на план за регулация на м. "Дианабад", кв. 10, УПИ ІV за жилищно строителство, обществено обслужване и трафопост и УПИ ХІ-1844 за жилищно строителство, за привеждане на регулационните им граници в съответствие с имотните граници на поземлени имоти с идентификатори 68134.803.3951 и 68134.803.3950, за създаване на нови УПИ ІV-3951 за ж. с., обществено обслужване и трафопост и УПИ ХІ-3850 и свързаното с това изменение на общите граници на съседни УПИІІІ - "за ОДЗ" и УПИ Х-1647 - ж. с., изменение на уличната регулация от о. т. 26а до о. т. 26б по кафявите и зелени линии, текст, цифри, зачертавания и щрихи, съгласно приложения проект". Съдът е оставил жалбата на И. М. и В. Кенаров без разглеждане като недопустима и е отхвърлил жалбата на З. Д., Л. Д. и В. П. като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и е със съдържание, съответстващо на изискуемото по чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК. Заповедта е мотивирана и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно частната жалба на И. М. и В. Кенаров. Верни са изводите на решаващия съд, че нямат правен интерес. Д. са собственици на самостоятелни обекти в сграда в УПИ ІХ-1619. Този УПИ не е засегнат от оспорения административен акт, с който се одобрява ПР. Регулационната граница съвпада със съществуващата кадастрална такава, имотът не е включен в разработката за изменение на ПР, одобрен с оспорената заповед. Правилен е изведеният от съда извод, че имотът, от който Минчев и Кенаров притежават идеални части, не попада в хипотеза от разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ, поради което жалбата за всеки от тях е процесуално недопустима. Относно касационната жалба. В. е изводът на АССГ, че имотите на жалбоподателите не са засегнати, както и че имотните граници са изцяло запазени, преведени са регулационните граници към съществуващите вече безспорни имотни такива. Липсва каквото и да било увреждане на нечии права и интереси. Уличната регулация, включително създаването на задънена улица, не представлява промяна на предназначението на имота. Налице е съответствие между текстовата и графичната част на оспорената заповед. Неоснователни са доводите на касатора за неяснота относно позицията на съда за съответствие на оспорената заповед с разпоредбите на материалния закон. В мотивите са посочени относимите към издаване на заповедта в оспорената част норми от ЗУТ, като при извършения анализ не е установено противоречие с тях или с целта на закона. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Столична община следва да се присъдят 200 лв разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав