Решение № 6374 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15332/2013 г.

Решение № 6374 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15332/2013 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светослав Тодоров Шишеджиев от гр. Варна, чрез пълномощник - адвокат Теодора Саркизова, гр. Варна, ул. Г. Бенковски № 51, ет. 2, ап. 5 срещу решение № 2285 от 25.09.2013 г., постановено по адм. д. № 2236/2013 г. на Административен съд - Варна. Изложени са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон. В съдебно заседание касаторът не се явява, с писмено становище, чрез пълномощник, поддържа жалбата и иска от съда да отмени решението на административния съд. Ответникът - кмета на район Владислав Варненчик при община Варна, чрез процесуален представител с писмено становище по делото, оспорва касационната жалба и иска от съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предлага обжалваното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението си Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № 062 от 17.05.2013 г. на кмета на район Владислав Варненчик при община Варна, с която на основание чл. 65, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 22 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища на Общински съвет - Варна, наричана Наредбата е наредено да се изземе от Светослав Шишеджиев общинско жилище "за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди", находящо се в жк Владислав Варненчик бл. 207, вх. 1, ет. 9, актувано с Акт за общинска собственост № 4738 от 09.11.2007 г. Мотивите на административния орган за изземване на общинското жилище са, че то се държи от касатора без да има основание за това, тъй като наемното правоотношение е прекратено със Заповед № 145 от 13.12.2012 г., която е влязла в законна сила. В мотивите си първостепенният съд е приел, че след като не е оспорил законосъобразността на заповед № 145 от 13.12.2012 г., с която е прекратено наемното правоотношение и след като не е поискал възстановяване на срока за оспорването й, поради здравословни причини и тя е станала стабилен административен акт, са налице предпоставките на чл. 65 от ЗОС за изземването на владения без правно основание имот - общинска собственост. Административният съд е приел, че представените по делото писмени доказателства за здравословното състояние на оспорващия и неговите сестри са обстоятелства, които не са относими към предмета на спора, тъй като не могат да обосноват извод, че не е отпаднало основанието да се владее общинското жилище. Съдът е установил, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, като не е уведомил Шишеджиев за започване на производството по издаване на оспорената заповед, но е приел, че това нарушение на процесуалните правила не е съществено, тъй като в противен случай не би обосновал друг правен извод. Приел е за неоснователен доводът на жалбоподателя, че не е получил уведомителното писмо за решение № 3.21, взето с протокол № 03 от 02.05.2012 г. от заседанието на комисията по чл. 6 от Наредбата, с което е предложила Шишеджиев да бъде пренастанен в общинско жилище, тъй като това решение е отменено с решение № 3.56, взето от заседание на 30.10.2012 г. с протокол № 06. Освен това, тези въпроси са релевантни към производството по издаване на заповед № 145 от 13.12.2012 г., с която е прекратено наемното правоотношение и която е влязла в сила. Изследването на нейната законосъобразност в това производство е недопустимо. При установените обстоятелства, правилно Административен съд - Варна е приел, че са налице предпоставките на хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС и оспорващият Шишеджиев владее общинско жилище без правно основание. За да се осъществи съставът на чл. 65, ал. 1, предложение първо от ЗОС е необходимо да е установено по делото, че имотът е общинска собственост, че се държи от друго лице и че това лице няма основание да извършва тези фактически действия по държане на имота. Всякакви други въпроси са неотносими и тяхното изследване е ирелевантно за преценката на законосъобразността на акт с правно основание чл. 65, ал. 1, предл. първо от ЗОС. По делото не се доказа оспорващият да има основание да държи описания общински имот. Като е издал оспорената заповед административния орган е постановил един законосъобразен акт и оспорването срещу него законосъобразно е отхвърлено от АС - Варна. По изложените съображения, решението на Административен съд - Варна следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно, тъй като не се установи да са налице касационните основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода от делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника се дължат съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд