Решение № 5344 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 656/2021 г.

Решение № 5344 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 656/2021 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт С. М. срещу решение № 1570/16.10.2020 г., постановено по адм. дело № 410/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград, с което Д. Х. от гр. Разлог е отменен РА №Р-22000118006562-091-М. И. К.001 от 20.12.2019 г., издаден от С. К. - орган възложил ревизията и Д. Т. - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 628/16.04.2020 г. на директора на посочената по-горе дирекция за ангажиране на отговорността му на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК за задължения на "П. К." ЕООД за ДДС за периода от 21.02.2014 г. до 31.03.2014 г. в размер на 18 344, 65 лв. главница и 10, 595, 70 лв. лихви. В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че съдът не е изложил правилно фактическата обстановка, установена от събраните доказателства, неправилно е преценил обстоятелствата по делото, а оттам и правната им квалификация, което е довело до погрешни изводи по съществото на спора. С касационната жалба се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция и платената държавна такса за касационното обжалване. Ответникът по касация Д. Х. от гр. Разлог, чрез адв. Б. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че Д. Х. е бил управител на "П. К." ЕООД за периода от 21.02.2014 г. до 31.03.2014 г. Установено е, че търговското дружеството е издаден ревизионен акт РА №Р-22221714003371-091-001/29.07.2015 г., с който са определени задължения на дружеството за периода от 21.02.2014 г. до 31.03.2014 г. в общ размер на 29 194, 82 лв., в т. ч. за ДДС в размер на 25 801, 99 лв. и за лихви в размер на 3 392, 83 лв. Органите по прихода са установили при извършената ревизия на дружеството, че на 28.03.2014 г. са получени парични средства по банковите сметки на "П. К." ЕООД в размер на 24 777, 00 лв. и 432, 00 лв. от "А. К." ЕООД, в размер на 15 178, 45 лв. от "М. И. К." ЕООД и в размер на 21 580, 00 лв. от "К." ЕООД. Според ревизиращите органи, не може да се установи, че представляват предоставени средства по силата на сключени договори за заем между дружеството и съответните заемодатели. Прието е, че средствата представляват получени плащания във връзка с извършени облагаеми доставки от "П. К." ЕООД. Същите са изводите и по отношение на представените парични средства на "П. К." ЕООД, внесени по банковите сметки на дружеството от Е.П. Съдът е изложил подробни мотиви за условията, при които се реализира отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК и е посочил, че доказателствената тежест за установяването им е на органите по приходите съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. От доказателствата по делото е приел, че са установени първата предпоставка – ревизираното лице има качеството управител на задълженото юридическо лице в процесния период. По отношение на останалите, съдът е посочил, че от доказателствата по делото не се установява и наличието на втория елемент за ангажиране на отговорността на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Това е така, тъй като несъбираемостта не е доказана. Според обжалвания ревизионен акт е изготвена Справка за проучено имуществено състояние на категоризация на задължено лице. Такава справка по делото нито е представена, нито се цитира в съставения опис на документите към ревизионния акт (л. 74-75) или в раздел VI Доказателства от съставения ревизионен доклад. Относно другите две кумулативни условия, съдът е обосновал извод, че поведението на ревизираното лице не може да се възприеме, като целящо възпрепятстване събирането на данъчни задължения и не е установена причинно – следствена връзка между извършените действия от управителя и невъзможността да бъдат събрани или погасени задълженията на дружеството. Обжалваното решение е правилно постановено. Отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК съдържа четири кумулативно дадени предпоставки, за да се реализира отговорността на лице, което е орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК и това е първата предпоставка, а останалите три са да е налице действие или бездействие, чрез което да са укрити факти и обстоятелства, които по закон съответното лице е длъжен да обяви пред органите по приходите или пред публичния изпълнител и въз основа на това да не могат да бъдат събрани задълженията за данъци и/или осигурителни вноски, както и невъзможността тези задължения да бъдат събрани. Следователно, касае се за лична имуществена отговорност, като доказателствената тежест за установяване на тази отговорност е на приходните органи. Тази отговорност е на лице, което в случая е съдружник и управител на субект по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че първата предпоставка за ангажиране отговорността на Д. Х. като управител на "П. К." ЕООД за ревизирания период, е налице. Относно възможността за събиране на непогасените публични задължения на "П. К." ЕООД за ДДС, правилно съдът е приел, че няма мотиви в тази част на ревизионния акт. Задълженията на "П. К." ЕООД за ДДС за периода от 21.02.2014 г. до 31.03.2014 г. са установени в влязъл в сила ревизионен акт, с който е прието че дружеството дължи ДДС в общ размер на 25 801. 99 лв. и лихви в размер на 3 392. 83 лв. Задълженията са следствие на установено в хода на ревизията постъпване по банковите сметки на дружеството на суми, за които не може да се определи основанието им за плащане и които е прието, че представляват получени плащания във връзка с извършени облагаеми доставки от ревизираното дружество, както и следствие на неправомерно начислен данъчен кредит. Подаването на справки-декларации по ЗДДС с неверни данни за осъществени доставки, за които в ревизионното производство е установено, че не са реални, както неподаването на декларация за осъществени облагаеми доставки с цел невнасяне на дължимите задължения за ДДС не представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Това е така, тъй като е налице разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За да бъде реализирана отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантната е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка в случая не е установена. Правилно е посочено от съда, че в обжалвания ревизионния акт липсва какъвто и е анализ на твърдяната причинно - следствена връзка между поведението на управителя на дружеството и невъзможността да бъдат събрани задълженията на последното за данъци, поради което следва да се приеме, че и последния елемент от отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК не е налице. Не е налице причинно-следствена връзка с оглед предприетите действия за продажбата на дружествените дялове на "П. К." ЕООД, доколкото дяловете са продадени на 30.04.2014 г., към която дата все още не е била възложена ревизия на дружеството за установяване на процесиите публични задължения. От доказателствата по делото не се установява и наличието на третия елемент за ангажиране на отговорността на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Това е така, тъй като несъбираемостта не е доказана. Според обжалвания ревизионен акт е изготвена Справка за проучено имуществено състояние на категоризация на задължено лице. Такава справка както е посочил първоинстанционния съд, нито е представена, нито се цитира в съставения опис на документите към ревизионния акт. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото разноски на Д. Х. не се присъждат, тъй като такива не са поискани и няма данни да са направени за касационното производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение