Решение № 5988 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11050/2015 г.

Решение № 5988 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11050/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на Христо Асенов Щерев от гр. Гоце Делчев против решение № 1223 от 21.07.2015 г. по адм. дело № 114/2015 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 141/23.01.2015 г. на кмета на община Гоце Делчев, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Едноетажна масивна постройка и тоалетна", находящи се в северозападна част на поземлен имот с идентификатор 17395.179.1 /номер по предходен план № 179001/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Гоце Делчев, община Гоце Делчев, област Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна кмет на община Гоце Делчев не изразява становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта за изцяло законосъобразна. Счетено е, че строежът е незаконен и че липсват основания за признаването му за търпим по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не е спорно и е установено със събраните доказателства, че процесният строеж представлява едноетажна масивна постройка от стоманобетонни колони, греди, плочи и ограждащи външни и преграждащи вътрешни тухлени зидове, който е извършен от жалбоподателя преди 2001 г. /по заявеното от жалбоподателя/ в земеделска земя, без разрешение за строеж, което го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Незаконният строеж е и нетърпим при липсата на действащ ПУП за територията, в която се намира имотът и без промяна предназначението на земеделската земя, в която е извършен. Не се установява строежът да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по време на извършването му и по действащите такива на ЗУТ, поради което не намира приложение нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както правилно и в съответствие с материалния закон приема първоинстанционният съд. От събраните по делото доказателства, не може да се направи категоричен извод, че предназначението на процесната сграда е свързано с използването на земеделската земя, в т. ч. за селскостопански нужди, складови, помощни, хидромелиоративни съоражения и др., което да е пречка за премахването им на основание ал. 4, § 28 ПР ЗИД ЗТСУ /ДВ, бр. 79/1998 г./. Заключението на вещото лице, че постройката е стопанска със селскостопанско предназначение не е обосновано и правилно не е кредитирано от решаващия съдебен състав. Ирелевантно към законосъобразността на заповедта за премахване на незаконния строеж е обстоятелството за собствеността върху земята, където е изградена сградата и за липсата на съгласия на собствениците за извършване на строежа. Последните не са сред изчерпателно изброените в чл. 225, ал. 2 ЗУТ, които квалифицират строежа като незаконен. Правилно и обосновано оспорването е отхвърлено с обжалваното решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,