Решение № 8326 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3136/2019 г.

Решение № 8326 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3136/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Йорданова от [населено място], подадена чрез адв. Бодева, против решение № 2225 от 19.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2427 по описа за 2017 г. на Административен съд Варна, с която е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № Р-03000316004008/091-001/3.05.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 239/31.07.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП в частта, с която са установени задължения за върху данък добавена стойност в размер на главница и лихви до 43700 лева. С акта е възложена отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на Йорданова за задължения на управляваното от нея дружество "Алдо Маркет" ЕООД за данъчни периоди от 1.01.2012 г. до 31.05.2013 г. за ДДС в размер на 32264, 89 лева и лихви 16339, 77 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за порочност на ревизионното производство, свързана със съдържанието на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000316004008-020-001/10.06.2016 година. Твърди, че посоченото в нея правно основание не е съобразено с изискванията на чл. 113, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК. Счита, че отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК на управителя възниква към момента на реализиране на разпоредителната сделка, удостоверено с фактура №.. 77 от 26.08.2013 г., а не за минало време, включително в рамките на ревизирания период. Посочва, че не е налице причинно-следствена връзка между разпоредителните действия на управителя и намалението на имущественото състояние на задълженото дружество. Претендира, че пазарните цени на стоките по спорната фактура не са определени съгласно метода и реда на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. Възразява срещу изводите на съда за възникване на отговорността на управителя по чл. 19, ал. 2 ДОПК и за задълженията за лихви и разноски по събиране на главното задължение на дружеството. Счита, че същите не попадат в обхвата на нормата във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение, да постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на лицето и да се отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" – Варна оспорва КЖ с доводи, съдържащи се в писмен отговор на юрк. Йовкова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Счита, че мотивите на съда по отношение на начислените лихви за забава са погрешни. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд Варна е била законосъобразността на Ревизионен акт № Р-03000316004008/091-001/03.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 239/31.07.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Варна, с който на Д. Йорданова са определени задължения за данък добавена стойност в размер на 32264, 89 лева и лихви 16339, 77 лева. За да обоснове формирания краен правен извод и за законосъобразност на процесния РА съдът е анализирал относимите правни норми, приемайки, че Йорданова в качеството й на управител на, "Алдо Маркет" ЕООД е представила на органите по приходите по повод образуваното ревизионно производство срещу "Алдо Маркет" ЕООД справки № 1, 2, 3, 4 и 5, изготвени на 29.10.2013 г. с неверни данни за налични активи на продадените такива с договор от 26.08.2013 г. Посочил е, че към момента на транслативната правна сделка от 26.08.2013 г. Д. Йорданова е била управител и на двете страни по договора - на "Алдо Маркет" ЕООД й на "Алдо Златни писъци 64" ЕООД и поради тази причина тя е подписала договора и издадената данъчна фактура от името на продавача и на купувача. Търговската продажба е извършена на 26.08.2013 г., след като на 11.07.2013 г. е образувано ревизионно производство срещу "Алдо Маркет" ЕООД и след като на 11.07.2013 г. е връчена заповедта по възлагане на ревизия. За да обоснове извод за ангажиране на отговорността на Йорданова по чл. 19, ал. 2 ДОПК съдът е счел за доказано наличието на всички кумулативно необходими предпоставки от фактическия състав, както и че изложените факти потвърждават нейната недобросъвестност, тъй като действията ? преследват неправомерната цел по намаляване на имуществото на дружеството, което да послужи като обезпечение на всички евентуални бъдещи задължения. Позовавайки се на фактите по делото първоинстанционният съд е отбелязал в решението си, че съставената данъчна фактура от 26.08.2013 г. и най-вече описа към нея сочи за продадени общо 70 вещи, част от активите на търговеца "Алдо Маркет" ЕООД на цена, значително по-ниска от тяхната пазарна стойност. Цитираната фактура обективира договорена продажна цена от 61 400 лв. като извършената търговска продажба между свързаните търговски дружества е на цена, различна от пазарната такава между независими търговци. Този юридически факт съдът е счел за доказан, базирайки се на заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза, според което пазарната стойност на продадените вещи е 105 100 лв. В тази връзка и позовавайки се на предписанието на чл. 19, ал. 2 ДОПК, че управителят на задължено юридическо лице отговаря за задължението до размера на намалението на имуществото, първоинстанционният съд е приел, че солидарната отговорност на управителя е ограничена до размера на намалението на имуществото като в конкретния случай Д. Йорданова следва да бъде носител на правното задължение за данъци по обжалвания акт до сумата от 43 700 лева (105 100 лв. - 61 400 лв.). Решението на АДмС - Варна е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Оплакванията на касатора, аналогични с тези, заявени пред административния съд са свързани с неправилно тълкуване на материалния закон и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че оплакването, свързано с конкретната хипотеза на чл. 19 ДОПК е неоснователно, т. к. в акта на горестоящия орган е посочено за какво е ангажирана отговорността е на жалбоподателя. Поради това не е нарушено правото на защита на оспорващия, който е направил своите възражения, включително и в настоящото производство. По съществото на спора, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема за неналични сочените от касатора нарушения на материалния закон. Въз основа на установените факти съдът е формулирал правилен извод за законосъобразно възлагане на отговорност на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК на Йорданова. Обоснован е първоинстанционния мотив, че условията за възлагане на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК следва да са налице кумулативно и в случая те са доказани по делото. Настоящата касационна инстанция преценява като аргументиран извода на административния съд, че недобросъвестността е свързана със знанието за определени факти, като в обсъждания казус е установено знание за възникнали данъчни задължения, както и за наличие на причинно-следствена връзка между разпоредителните действия и намалението на имущественото състояние на дружеството, а оттам и невъзможността да бъдат събрани негови публични задължения. Възражението на касатора, че разпоредителното действие от 26.08.2013 г. не е извършено в периода, за който са установени задълженията за ДДС, за данъчни периоди от 1.01.2012 г. - 30.05.2013 г., не се подкрепя от съдържанието на правната норма, а нейното разширително тълкуване е недопустимо. Разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 1, пр. 2 ДОПК не съдържа подобно условие. Обстоятелството, че отговорността на управителя възниква от момента на извършване на разпоредителното действие, с което съзнателно и значително се намалява имущественото състояние на дружеството, с цел да се избегне плащането на данъци, не означава, че същият не отговаря за задължения на дружеството, установени за минало време. Необходимо е само тези задължения да се отнасят за период, през който лицето не е преставало да бъде управител. Противното разбиране би лишило правната норма от действително съдържание. За да се ангажира отговорността на управителя по чл. 19, ал. 2, т. 1, пр. 2 ДОПК е достатъчно към датата на разпоредителното действие да са налице задължения за публични вземания и към тази дата лицето да продължава да има качеството на управител или член на управителен орган. Началният момент на отговорността на управителя би имал значение само за формиране на задължението за лихви, респективно за прилагане института на погасителната давност, но не и за размера на главното задължение. Касационната инстанция не възприема за основателни останалите твърдения от КЖ. Съдът правилно се е позовал на заключението на съдебно-оценителна експертиза, което е определило реална пазарна цена на дълготрайните материални активи и движими вещи по метода на увеличената стойност, като надбавката е определена в размер на 25 на сто, представляваща обичайната в такива случаи печалба. Безспорно по делото е установено, че липсват приложими пазарни аналози, които да послужат като съпоставими неконтролирани сделки, при определяне на пазарните цени, поради което е било обективно невъзможно прилагането на метода на сравнимите неконтролирани цени. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗДДС във връзка с т. 8 от ДР на ДОПК, "пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Доколкото именно касаторът оспорва така установените пазарни цени, негова е била доказателствената тежест за опровергаване на установените факти, включително и чрез назначаване на допълнителна или повторна експертиза. Съгласно чл. 116, ал. 2 ДОПК, когато ревизираното лице извършва сделка със свързани лица, то е длъжно ла докаже и съответствието ? с пазарната цена и причините за отклоняване от нея, включително чрез представяне на относими доказателства. Съгласно ал. 4 на същата норма, когато задълженото лице не изпълни това си задължение, органът по приходи има право да установи пазарните цени въз основа на достъпна информация или доказателства. В практика си ВАС безпротиворечиво приема, че различни фактически установявания са недопустими в касационната фаза на съдебното производство, поради което следва да се възприеме за обективна определената пазарна стойност на продадените активи, съгласно необореното експертно заключение. Противно на застъпеното от прокурора разбиране, касационната инстанция преценява, че задължението за лихви е в обхвата на отговорността по чл. 19 ДОПК. Според текста на чл. 16, ал. 3 ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Цитираната правна уредба в чл. 14 и чл. 16 ДОПК определя нормите в чл. 16 ДОПК като общи спрямо конкретните хипотези, предвидени в текста на чл. 18 и на чл. 19 ДОПК за отговорност на третите лица по чл. 14, т. 3 ДОПК. Отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК изрично е посочена като отговорност на трето лице и за нея е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 – 3 ДОПК. Съдът законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу РА и в тази му част. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, поради което го оставя в сила. Разноски: При този резултат по спора, на ответната страна се дължат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1841 лева. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,