Решение № 9587 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1390/2009 г.

Решение № 9587 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1390/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Галина Василева Бочукова от гр. Велико Търново против решение от 30.06.2008 г., постановено от Софийския градски съд (СГС) по адм. д. № 3805/2006 г. с доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби с искане за отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът - директорът на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) чрез процесуалния си представител юрк. Йорданова оспорва жалбата, моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. По същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Софийският градски съд отхвърля жалбата на Бочукова срещу заповед № 820/24.07.2006 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (Здсл) във връзка с § 4, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), обн. ДВ, бр. 33/21.04.2006 г., § 1 от ПМС № 167 от 3.07.2006 г., обн. ДВ, бр. 56/11.07.2006 г. и влизането в сила на Устройствен правилник на Агенция за държавната финансова инспекция, както и утвърдено със заповед № ФК-09-110/26.07.2006 г. длъжностно разписание на АДФИ е прекратено служебното правоотношение с държавната служителка Галина Василева Бочукова, заемаща длъжност "началник отдел", с ранг V старши в отдел "Организация и координация на контролната дейност" - област Велико Търново при Териториална дирекция Велико Търново-области Велико Търново, Русе, Разград и Търговище на АДФИ. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че са налице всички основания за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (Здсл). Решението е правилно. Съдебноадминистративният спор е съсредоточен върху въпроса, дали съществуват всички елементи на фактическото състояние - "съкращаване на длъжност". Положителният отговор на въпроса намира опора в следните факти: с ПМС № 167/3.07.2006 г., обн. ДВ, бр. 56/11.07.2006 г., на основание чл. 6, ал. 2 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) е приет Устройствен правилник на АДФИ. В съответствие с тази нормативна уредба със заповед № ФК-09-110/21.07.2006 г. директорът на АДФИ утвърждава, считано от 26.07.2006 г. длъжностно разписание на агенцията, което не включва съкратената длъжност, а в длъжностната характеристика на "началник отдел" на новосъздадения втори отдел "северен централен район за планиране-области Русе, Габрово, Велико Търново, Плевен и Ловеч не са включени функции, припокриващи тези, извършвани от жалбоподателя преди прекратяване на правоотношението. Съкращаването на длъжността заемана от касатора е в резултат на структурните промени във ведомството. Длъжностите, утвърдени със съответната характеристика, като брой, йерархия и взаимодействие помежду им, установяват от една страна параметрите на персоналното участие, като отговорности и функции на всеки служител и от друга-реда на организация в системата. Тези два елемента са взаимосвързани, и доколкото основна водеща цел е дейността, за чието осъществяване са подчинени усилията на всички служители, в която и да е функционираща единица, структурата на нейното осъществяване обособява статуквото на служителя. Дейността се ръководи от съответния орган, в случая - директорът на АДФИ. При спазване на законните изисквания, в рамките на правомощията му той утвърждава щатно разписание, изключващо длъжността "началник отдел", изключващо и отдел "Организация и координация на контролната дейност" в ТД - Велико Търново в който Бочукова упражнява служебните си задължения до преструктурирането. При паралел между двете посочени по-горе длъжности, съгласно компетентно даденото заключение пред първоинстанционния съд се установява, че са налице съществени отграничения в целите, областите на дейност, преките задължения и взаимоотношенията с други структурни звена, обективирани в длъжностните характеристики за двете длъжности. Като най-важната отлика на съкратената длъжност се изразява в осъществяването на функции, свързани с планиране, ръководене и провеждане на единна политика по отношение на контролната дейност, тясно свързани с вътрешния одит, докато съпоставяната, тази на "началник отдел", втори отдел "северен централен район за планиране" се различава по обхвата на действие, по основната цел на длъжността, свързана с контрол и координация на инспекционната дейност на финансовите инспектори в отдела, в длъжностното ниво по ЕКДА и категорията администрация. В тази връзка неоснователно е основното касационно възражение на Бочукова, че с извършените структурни промени по същество няма нормативно намаляване на определената позиция. Определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност, тя е съвкупност от такива при определен ред на организация, като при промяната му те могат да бъдат извадени от длъжността и комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или да допълнят характеристиките на заварени такива, и съкращаване на старите. Това зависи от преценка за целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, и е свързана с оперативната самостоятелност на управляващият дейността, да я организира по най - ефикасен, според собственото му виждане начин. От друга страна защита на правата на служителя от произвола на назначаващия орган е основен акцент в уреждащите правоотношенията помежду им нормативни актове. Колизията в интересите им е предпоставена от позициите, които заемат, органът има интерес от най-ефикасно управление на дейността, служителят от запазване или подобряване на собственото си статукво. При субординативната връзка между тях, подчиненото положение на служителя го поставя в по-уязвима позиция. Здсл гарантира правата му, като поставя категорични условия при прекратяването на правоотношението с него, както и запазването им при определени обстоятелства. Тази защита не е безпределна. Границата е правото на органът по назначаване да ръководи дейността съобразно преценката си за целесъобразност. Закриването на определена длъжност, изваждането на част от дейностите, които покрива от едно звено и прехвърлянето им в друго, респективно напълно закриване на определена структура е вид преструктуриране, попадащо изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на органа. Нормативно длъжността не съществува, няма и нормативна идентичност с характеристиките на други длъжности, (най-малко с основната цел на длъжността, посочена от касаторката като еквивалентна). Неоснователно е и касационното възражение за нарушение на чл. 87а от Здсл. Както вече се посочи съгласно цитирания текст и в съответствие с § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДФИ служебните правоотношения на служителите в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол не се прекратяват, а преминават към АДФИ, т. е. цитираните разпоредби са спазени. Съкращаването на длъжността на касаторката не е свързано с нарушаване на горните норми, а е правнообосновано от последващите структурни и длъжностни промени в АДФИ, т. е. промени, настъпващи след като по силата на чл. 87а от Здсл касаторът вече е служител на АДФИ. При преценка на законосъобразността и правилността на атакуваното решение на Софийския градски съд, настоящата инстанция не намери пороци, налагащи отмяната му и предвид това на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение