Решение № 11497 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4807/2010 г.

Решение № 11497 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4807/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Специализирана болница за рехабилитация "Здраве" ЕАД, гр. Банкя, ул. "Г. С. Раковски" № 15, представлявано от Георги Самуилов Василев, чрез адв. Емилия Димитрова, против Решение № 142 от 14.01.2010 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 6523 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 2000807632/09.03.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1204/28.08.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са определени ДДС в размер на 23 177,84 лв., от които 17 026,15 лв. главница и 6 151,69 лв. лихви за данъчни периоди 01.02-31.03, 01.07.-30.09.2006 г. по доставки на "Лео Комерс" ЕООД на строителни услуги. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за нереалност на фактурираните доставки, при доказано плащане на доставчика; при съществени нарушения на процедурата по документиране на констатациите на РА и по специално връчването на искане за представяне на документи по чл. 32 ДОПК на доставчика; не обсъждане на оплакванията за нарушения на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отменен РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мирчева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна поради следното: Основание за отказ на данъчен кредит по процесните 22 фактури за строителни услуги с издател "Лео Комерс" ЕООД е недоказано реално осъществяване на доставките и не отразяване на фактурите в справки-декларации и дневници за продажби от доставчика, който при ревизията, /макар и повторна/ не е открит на декларирания данъчен адрес и не е представил поискани му доказателства относно посочените факти. Констатациите на ревизията са потвърдени с неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което е потвърдило липсата на отразяване на част от фактурите в дневници за продажби и справки-декларации от доставчика. Вещото лице изрично е записало в заключението си, че прекият доставчик няма редовно счетоводство и ДДС по процесните фактури не е начислен от него. Вещото лице е установило също, че в касата на прекия доставчик не са отразявани парични постъпления по представените фискални бонове за плащане между ревизираното лице и доставчика. Относно реалността на доставките освен неоткриването на прекия доставчик на декларирания данъчен адрес е извършвана насрещна проверка и на предходен доставчик "Янмарк инженеринг" ООД, посочен като подизпълнител на СМР /в изпълнение на задължителните указания на отменителното Решение № 1263/20.08.2008 г. на директора на Д "ОУИ" София за отмяната на предходния РА/. Установено е, че по сключения между "Янмарк инженеринг" ООД и "Лео комерс" ЕООД договор не са представени никакви доказателства за изпълнение-фактури, приемо-предавателни протоколи, доказателства за плащане. С писмена декларация /на чл. 142 от делото/ управителят на предходния доставчик е декларирал, че не е получавал суми от прекия доставчик, нито му е извършвал строителни услуги през ревизираните периоди. Относно реалността на доставките с възражението против ревизионния доклад при първоначалната ревизия са представени протоколи за установяване на завършването на натурални видове строителни и монтажни работи, между прекия доставчик и ревизираното лице. В тези протоколи не е посочено от къде са превозвани посочените в протоколите строителни материали, с какви транспортни средства и от кого е извършен транспортът им. Доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на прекия доставчик не са представени и при двете ревизионни производства, нито пред съда. При тези факти, първоинстанционният съд с основание е приел, че е недоказана реалността на доставките, като при това и при неизпълнение на кумулативните изисквания на чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) за всички фактури, право на данъчен кредит законосъобразно е отказано на ревизираното лице. Не се оправдават оплакванията за неправилност на решението поради несъобразяване на съществени нарушения в процедурата по издаване на РА. Последният не би могъл да бъде отменен само на процесуално основание поради задължението на първоинстанционния съд като съд по същество да реши въпроса за данъчните задължения за ревизираните периоди. Отделно от това, тези оплаквания са и неоснователни, тъй като прекият доставчик не е бил открит и при двете ревизионни производства, като експертното заключение е потвърдило констатацията на ревизионния акт, че на декларирания адрес за кореспонденция няма и не е имало такава фирма. ВАС многократно се е произнасял, че само плащането на парична сума на доставчика не доказва реалното изпълнение на доставката, а в случая с неоспорено експертно заключение е установено и че документите за такива плащания не са отразени в касата на доставчика. Оплакванията за нарушения на ЕКПЧОС не са относими към претенция за право на данъчен кредит при недоказани облагаеми доставки. Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид присъждането на такова от първоинстанционния съд и разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение