Решение № 6276 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8317/2008 г.

Решение № 6276 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8317/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 80 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по касационната жалба на сдружение "Български туристически съюз" (БТС), представлявано от своя председател Костадин Паскалев, против решение № 172/26.03.2008 г., постановено по адм. дело № 681 по описа за 2008 г. на Административен съд - София-град, с което е отменена заповед на областния управител на област София с № РД-15-131/20.06.2007 г. В жалбата се поддържа искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество, аргументирано с наличието на противоречие с материалния закон и необоснованост на съдебните изводи - касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - областния управител на област София не прави възражения и не се представлява по делото. Ответникът - Национален институт по метеорология и хидрология, представляван от адв. Андреева, в писмено становище и в хода на съдебните прения пледира за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия си състав приема жалбата за процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. С обжалваната съдебното решение, Административен съд - София-град е отменил заповед № РД-15-131/20.06.2007 г. на областния управител на област София, с която се отказва да се издаде заповед по чл. 80, ал. 1 от ЗДС за изземване на имот - публична държавна собственост, държан от БТС и представляващ "Чайна", част от база за метеорологични изследвания, намираща се в Национален парк "Витоша", местността "Черни връх". За да постанови своето решение, съдът е приел, че областния управител не е доказал твърдения от него факт, послужил като основание за издаването на процесната заповед, а именно че, БТС държи имота на годно правно основание. Съдът се е позовал на обстоятелството, че посоченото от страна на административния орган и БТС, ПМС № 171/1957 г. като правопораждащ факт относно правното основание за държането на имота - публична държавна собственост от страна на БТС, макар и да не е отменено изрично, то същото е загубил своето значение с оглед действащата уредба на собствеността. Посочил е също така, че доказателствената сила на констатираните в АДС № 00435/2005 г., обстоятелства относно правото на НИМХ да държи на процесния имот, не е оборена, въпреки представеното удостоверение, изходящо от спортния министър, че БТС стопанисва и управлява туристически заслон "Черни връх", и че обекта е вписан в публичния регистър по чл. 48а от Закона за физическото възпитание и спорта. Решението е неправилно и като такова следва да се отмени. Отказът на областния управител да издаде заповед за изземване на процесния имот от БТС е мотивиран с наличието на годно правно основание за ползването на имота от страна на съюза, породено от ПМС № 171 от 23.05.2007 г. Видно от представеното постановление и т. 34 от приложения към него списък, в полза на съюза Министерския съвет е учредил безвъзмездно безсрочно право на ползване върху туристическата спалня при наблюдателница Черни връх, находяща се в планината Витоша. По делото липсват данни, които да обосноват извод за настъпила промяна в така възникналото правоотношение между ползвателя и праводателя в лицето на държавата, представлявана от Министерски съвет или друг овластен за това субект, в резултат на постигнато съгласие или едностранна му промяна от страните. От друга страна в АДС № 04435 от 11.03.2005 г. и с предходен АДС № 11089 от 16.06.1987 г. процесния имот е предоставен за ползване на НИМХ. В чл. 80 от ЗДС е уредена възможността имот държавна собственост да бъде иззет по административен ред със заповед на областния управител от този, който го владее или държи без основание. Административния ред за защита на държавната собственост обаче не изключва общия ред за съдебна защита, тъй като в конкретния случай основния спор е относно правото на ползване и коя от двете институции разполага с това право. В това производство административния орган действа при условията на обвързана компетентност - когато са налице изброените в хипотезата на посочената правна норма предпоставки, за последния възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. В конкретния случай тези предпоставки не са били налице с оглед съществуващата конкуренция на права. Правото на ползване е ограничено вещно право и административния орган не е в правомощията си да се произнася даденото право на ползване на коя от двете организации е валидно и затова поради липса на предпоставките на чл. 80 от ЗДС правилно е постановил и отказа. При съдебното обжалване на един административен акт не могат да се поставят въпроси (спорове), които биха довели до изместване на административния процес от неговите рамки. Ето защо решението следва да се отмени и жалбата да се отхвърли, като неоснователна. Твърденията на касатора, че съда неправилно е приел, че БТС "не бил държавен орган" са голословни. Видното от представеното удостоверение за актуално състояние (л. 11) към настоящия момент касатора е юридическо лице с нестопанска цел, действащо под формата на сдружение и създадено за осъществяване на дейност в обществена полза. Обсъждане в тази връзка на отношенията му в миналото с държавни органи и структури е неотносимо. Що са касае до повдигнатия въпрос за правния интерес на директора на НИМХ да сезира областния управител с искане по чл. 80, ал. 1 от ЗДС, като се навеждат доводи за неотносимост на Разпореждане № 15/02.11.1989 г. на МС и ПМС № 148/25.07.1991 г. към правата на института, отразени в актовете за държавна собственост, спрямо цялата сграда, представляваща база за метеорологични изследвания, част от която е процесната туристическа спалня, наричана още заслон и чайна, следва да се отговори, че правния интерес е налице. НИМХ доказва правоприемство в правото да ползва и управлява базата съотв. правния си интерес, чрез представените АДС и актове на МС, в следната последователност: в АДС № 11089/5795 от 1987 г. се посочва, че цялата цялата сграда на базата за метеорологични изследвания е предоставена за оперативно управление на Главно управление "Хидрология и метеорология" при БАН; с разпореждане № 15/02.11.1989 г. на МС, управлението се закрива от 31.12.1989 г. и от 01.01.1990 г. се образува Институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките, които поема активите и пасивите на закритото управление; с Постановление № 148/25.07.1991 г. на МС, Институт по метеорология и хидрология се преименува на Национален институт по метеорология и хидрология; в АДС № 04435/11.03.2005 г. НИМХ е посочено като титуляр с предоставени права върху имота. С оглед на гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение.