Решение № 12202 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5169/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение 725/22.02.2024г., постановено по адм. дело 90/2023г. на Административен съд Пазарджик, в частта в която по жалба на "Непо-Транс" EООД гр. Батак е отменен РА Р-16001322001412-091-001/05.10.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, в частта потвърден с решение 629/22.12.2022г. на същия директор в частта за установени в тежест на дружеството задължения за ДДС в размер на 1 867.71лв., за данъчни периоди март, април и юни 2018г. и април 2019г., по фактури издадени от Долис 2008 ЕООД и в размер на 3 354.67лв. за данъчни периоди април, юни, юли, август и септември 2017г., март, май, юни, юли и август 2018г., юни и декември 2019г. и март 2020г., по фактури издадени от ЕТ Т. Г. , Кими 1 ЕООД, ЕТ Елан-ГН , Константин 07 ЕООД, Мак 92 ЕООД, Енитекс ЕООД, Технополис България ЕАД, ведно със съответните лихви и в частта за установени допълнително задължения за корпоративен данък главница в размер на 1 963.78лв. и лихви в размер на 789.38лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че РА е издаден в производство по особения ред, тъй като са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ДОПК. Неправилно съдът е приел, че РЛ е ползвало законосъобразно ДК по фактури издадени от Долис 2008 ЕООД с предмет ремонтни услуги, тъй като са налице несъответствия между периодите в които би следвало да са извършени ремонтните услуги и тяхното местоположение по данни от пътните книжки към датите на ремонтите. Неправилно са възприятията и на съда по отношение изводите за наличие на предпоставки за ползване на ДК от РЛ по отношение на фактури издадени от ЕТ Т. Г. , Кими 1 ЕООД, ЕТ Елан-ГН , Константин 07 ЕООД, Мак 92 ЕООД, Енитекс ЕООД, Технополис България ЕАД касаещи доставка на строителни материали, ламинат, плот и др., тъй като не са събрани доказателства, че тези строителни материали са използвани за икономическата дейността на дружеството. Договора за наем на имота е сключен на 20.06.2020г. и има действие занапред, а фактурите са издадени през 2017г., 2018г. и 2019г. т.е. преди своенето на имота. По отношение офис и паркинг, собственост на дружеството, не е ясно какви точно количества материали са вложени там от закупените, отговарят ли по предмет на тези посочени в процесните фактури, как са придобити, къде са съхранявани и др. По отношение корпоративния данък за 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. данъчната основа е формирана като разликата между декларираните общо приходи и установените от органа разходи, включващи такива несвързани с дейността на РЛ и недокументално обосновани разходи за 2018г. и 2019г. по фактури издадени от Долис 2008 ЕООД. По подробно изложени доводи в касационната жалба се моли за отмяна на съдебното решение в оспорваната му част и за отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и д.т. Ответникът по касационната жалба "Непо Транс" EООД гр. Батак, чрез депозирани по делото писмен отговор чрез процесуален представител, я оспорва с твърдения за неоснователност. Моли за оставяне на решението в оспорваната част в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила като правилно обжалваното решение. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт, в съответните части, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за признаване на данъчен кредит на РЛ по отношение издадени фактури от Долис 2008 ЕООД. Приел е, че доставчика е извършил реално фактурираните авторемонтни услуги, тъй като данъчното събитие по тези фактури е настъпило в момента на изпълнение на облигационното задължение по възникналото между страните правоотношение. Счетено е от съда, че след приключване на ремонтните дейности и приемане на работата може да се индивидуализира предмета и стойността на договора, като е издадена и поръчка от 19.06.2018г. Именно въз основа на нея са издадени и процесните фактури, удостоверяващи, че автомобилите са били отремонтирани и годни за експлоатация. По отношение отказаното право на ДК по фактури издадени от ЕТ Т. Г. , Кими 1 ЕООД, ЕТ Елан-ГН , Константин 07 ЕООД, Мак 92 ЕООД, Енитекс ЕООД, Технополис България ЕАД, АС Пазарджик е посочил, че РЛ е ползвало офис, находящ се в гр. Батак и е експлоатирало къща за гости в м. Беглика . Именно за да се приведе във вид годен за експлоатация къщата за гости, РЛ е извършило СМР в обекта, което обуславя и закупуването на строителни материали от посочените по-горе доставчици. Това е свързано с дейността на дружеството така, че не са налице предпоставките на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за отказ от право на ползване на ДК. Първоинстанционния съд е приел, че РЛ е използвало част от доставките и за нуждите на ползвания от него офис в гр. Батак, и паркинга към него, което е свързано с дейността му по предоставяне на транспортни услуги. Счетено е, че следва за разход да се приеме и договора за наем, макар в него да е посочено, че имота се наема безвъзмездно, тъй като за ползването му са заплащани консумативи. По отношение допълнителните задължения по ЗКПО съдът е посочил, че с оглед установеното в частта по ЗДДС наличие на предпоставките за ползване на ДК по издадените фактури, поради реалност на фактурираните услуги и доставки на стоки, то изводите на органите по приходите за липса на документална обоснованост не кореспондира със събраните доказателства и с изводите на съда в частта по ЗДДС. Налице са реално извършени стопански операции, намерили счетоводното си отразяване при РЛ, което води и до извод за липса на предпоставки за допълнително начислени задължения за корпоративен данък. Предвид горните изводи АС Пазарджик е отменил оспорения РА в съответните му части. Решението е правилно, но само като краен резултат. Видно от представения РА е, че ревизията на Непо-Транс ЕООД е проведена по особения ред, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 3 когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи и т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Безспорно възприето в съдебната практика е разбирането, че целта на разпоредбата на чл. 122 от ДОПК е да даде възможност да се извърши облагане и тогава, когато необходимите данни за установяването на данъчните задължения съобразно приложимите норми на материалния закон не са налице. За да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия и определяне на данъчната основа и размера на данъка по общия ред. Тези случаи са уредени изчерпателно в чл. 122, ал. 1 от ДОПК и като положителни процесуални предпоставки за провеждане на ревизии по този ред следва да са доказани от органа по приходите в условията на пълно доказване и да са налице по отношение основата за облагане с данък съобразно приложимия материален закон и за съответния данъчен период т.е следва данъчния орган по безспорен начин да докаже съществуването на едната и/или на двете предпоставки за да проведе ревизия по особения ред. В конкретния случай това не е сторено. На първо място в РА липсват данни за наличие на нередовно водено счетоводство от страна на дружеството, като част от счетоводните му документи, свързани с ползване право на ДК по издадените му процесни фактури да са неистински т.е. удостоверени са неверни факти и обстоятелства или счетоводните документи са с невярно съдържание т.е. да твърдят неверни обстоятелства. Липсват данни издадените фактури да удостоверяват неверни факти и обстоятелства свързани с издателят им или с фактурирания предмет. Тези първични счетоводни документи не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК от данъчния орган, което води до извод за тяхната истинност по отношение удостоверените с тях вписани факти и обстоятелства. Горното води до недоказване на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 3 от ДОПК. На второ място за да е налице основанието по т. 4 от с.з. е необходимо да е установена липса или да не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и че документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, са унищожени не по установения ред. В конкретния случай с оглед наведените в РА факти непредставяне в пълен вид на ведомости за заплати, което води до неточности в установяването на трудовата дейност на РЛ от наетите от дружеството лица, изводите на ревизиращия орган за наличието на хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК не се доказва. Тези непредставени доказателства имат отношение към установяване на дължимите задължителни осигурителни вноски, но не и към отказаното право на ДК. По отношение на това претендирано право са представени съответните фактури, банкови документи, оборотни ведомости, главни книги за съответните периоди. Представените доказателства от счетоводството на дружеството не попадат в обхвата на хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК не е оспорено от страна на данъчния орган редовното водене на счетоводството на дружеството, което по аргумент на противното следва да се приеме като водено според изискванията на ЗСч. и съответните счетоводни стандарти. Отсъствието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ДОПК изключва възможността определянето на основата за облагане с данъци по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, да е правомерно. В тази връзка издадения РА е незаконосъобразен и като такъв правилно е отменен от първоинстанционния съд, макар и по мотиви различаващи се от изложените от настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, в състав на Осмо отделение