Решение № 1326 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3210/2010 г.

Решение № 1326 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3210/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационни жалби на СД "Итали - Трифонови С-ие" и ЕТ "Водолей - Тотка Трифонова", и двамата от с. Ведраре, област Пловдив против решение № 45 от 11.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1474/2009 г. от Административен съд - град Пловдив. Касационният жалбоподател СД "Итали - Трифонови С-ие" оспорва решението в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № 335/12.08.2009 г. на директора на Държавно горско стопанство - Карлово и е прекратено производството по делото, с доводи за неправилност на определението. Касационният жалбоподател ЕТ "Водолей - Тотка Трифонова" оспорва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 335/12.08.2009 г. на директора на Държавно горско стопанство - Карлово с оплаквания за неправилност на същото поради, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Държавно горско стопанство /ДГС/ град Карлово, чрез пълномощника си оспорва касационните жалба и поддържа становище за правилност на решението. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, пето отделение при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от активно легитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалби на СД "Итали - Трифонови и С-ие" и ЕТ "Водолей - Тотка Трифонова" срещу заповед № 335/12.08.2009 г. на директора на Държавно горско стопанство - Карлово. С нея на основание чл. 112, ал. 4 във връзка с чл. 80, ал. 8 от ЗГ е забранено ползването и е запечатана дърводелска работилница, находяща се в с. Ведраре и стопанисвана от ЕТ "Водолей - Тотка Трифонова" за срок от шест месеца. Възраженията на жалбоподателите са били, че не са налице законовите условия за налагане на принудителните административни мерки; че заповедта не е мотивирана и на трето място, че собственик на обекта е търговското дружество, а физическото лице е само наемател. От писмените доказателства по приложената административна преписка е било установено пред съда, че жалбоподателя СД "Итали - Трифонови и С-ие" е направило искане от 1.05.2007 г. до директора на ДГС Карлово за прекратяване на дървообработващата дейност на дружеството и прехвърляне на същата на ЕТ "Водолей - Тотка Трифонова". Между двамата жалбоподатели е сключен наемен договор от 1.02.2007 г. със срок до 31.12.2007 г., продължен с анекс до 31.12.2009 г. Налице е разрешение за ползване на обект "Дърводелски цех" в с. Ведраре. При извършена проверка на 10.08.2009 г. в дърводелската работилница е констатирано, че в нея се съхранява 6,24 куб. м едра строителна дървесина и 3,68 куб. м ОЗП от смърч и 5 куб. м ОЗП без документи за произход. За проверката са съставени два броя актове за нарушения и са съставени констативни протоколи № 1001 и 1004 от 10.08.2009 г. Установено е също така, че са иззети дневник за постъпили, преработени и експедирани дървени материали и превозни билети, подробно описани в констативните протоколи. При тези данни по делото, съдът е приел, че заповедта е мотивирана, тъй в нея са конкретизирани извършените нарушения, установен е нарушителя и са налице нарушения по чл. 80, ал. 8, 9 и 10 от Закона за горите, поради което оспорената заповед е приета за законосъобразна, като издадена от компетентен орган и в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. След изпълнение на задълженията по чл. 236, ал. 2 от ГПК правилно решаващият състав е приел, че по надлежния ред чрез съставяне на АУАН от длъжностно лице по чл. 113, ал. 1 от ЗГ е установено нарушение по чл. 80, ал. 8 от ЗГ, изразяващо се в неводене на дневник по образец за постъпилия, преработен и експедиран дървен материал, което е достатъчно основание за приложение на чл. 112, ал. 4 от ЗГ и е отхвърлил оспорването. Изискванията на чл. 80, ал. 8 от ЗГ са свързани с точно регистриране на дървения материал в обекта, с което законодателят цели предотвратяване на неправомерно поведение, свързано с добив и разпореждания с дървения материал. Ето защо е неоснователно възражението в касационната жалба, че наличието на дневник, без същият да се води по надлежния ред изпълва състава на чл. 80, ал. 8 от ЗГ. Такъв извод не може да се направи нито от граматическото, нито от систематическото тълкуване на нормата. Целта на тази норма е незабавно да бъдат отразени полученият и експедираният дървен материал за да е възможен действителен контрол и за предотвратяване на преработката на незаконно добит такъв материал. Обосновано е посочено, че задължението по чл. 80, ал. 8 от ЗГ е на касационния жалбоподател, предвид характера на извършваната дейност и свързаното с нея разрешение и предоставяне на дневника. Основателно е отбелязано, че в хода на производството не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а касационния жалбоподател не е ангажирал доказателства опровергаващи събраните такива, даващи основание за категоричен извод относно допуснато нарушение по чл. 80, ал. 8 от ЗГ. При подробен анализ на доказателствата относно уведомяването на ДЛ - Карлово с молба за прекратяване на дървообработващата дейност от 1.05.2007 г. от СД - частен жалбоподател и уведомяването, че същата ще се поеме от касационния жалбоподател (л. 108) и договорите между СД и ЕТ и регистъра на дневниците в ДЛ - Карлово, обосновано Административния съд е приел, че частния жалбоподател не е упражнявал дейност в процесния обект към момента на констатиране на нарушението и приложението на ПАМ и не се явява непосредствено засегнат и са налице основанията по чл. 159, т. 4 от АПК. Изводите се в съответствие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ и чл. 147, ал. 1 от АПК, предвид Решение № 21/95 г. на КС. Заповедта отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в нея са изложени правните и фактически основания за издаването й. Описано е нарушението, както правните норми, приложими по отношение на него. За да постанови принудителните административни мерки, директорът на ДГС е приел, че наемателя на дърводелската работилница е допуснал нарушения на разпоредбите на чл. 80, ал. 8 от ЗГ, която задължава собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва или от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, водят дневник по образец за постъпилия, преработен и експедиран дървен материал. При неизпълнение на това законово задължение се прилага нормата на чл. 112, ал. 4 ЗГ, в която е постановено, че при констатиране на нарушения по чл. 80, ал. 8, 9 и 10 от ЗГ, в обектите по същия текст, какъвто представлява дърводелската работилница, те се запечатват за срок до шест месеца. В чл. 80, ал. 8 от ЗГ е забранено преработването на дървени материали, непридружени с документи, доказващи законния им произход. С двата констативни протокола са установени такива нарушения, допуснати от ползвателя на работилницата /наемател на същата/. Това е било достатъчно правно основание за издаване на обжалваната заповед, с която е запечатан обектът. Установените нарушения са били законен повод за налагане на административната мярка, без да бъдат обвързани с издаване на отделни наказателни постановления на основата на издадените два акта за установяване на административни нарушения, поради което не е необходимо да се изчака влизане в сила на наказателни постановления. Предвид на изложеното се налага извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната и частната жалби се оставят без уважение като неоснователни. Касационният ответник претендира разноски по делото пред настоящата инстанция, но не е представил доказателства за направени такива, поради което разноски не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,