Решение № 6772 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2309/2021 г.

Решение № 6772 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2309/2021 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. П., чрез неговия процесуален представител, срещу решение № 6421 от 16.11.2020 г. по адм. дело № 3984/2020 г. на Административен съд – София-град. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му. Ответникът – главният архитект на Столична община чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РА-30-37/07.02.2020 г. на главният архитект на Столична община, с която е наредено премахване на незаконен строеж: "Реконструкция с пристрояване и надстрояване на втори етаж на жилищна сграда с КИ 68134.1106.261. 2", находящ се в град София, [район], [ж. к.], [улица], в ПИ с КИ 68134.1106.261 по Кадастрална карта и кадастралните регистри на град София. Строежът е изпълнен от касатора без строителни книжа, поради което е незаконен. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за валидност и материална и процесуална законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед времеизвършването на строежа, съдът е приел липсата на предпоставките за търпимост. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, включително и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Приетите от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такива са и фактическите констатации, че строежът е изграден от П. П. според представената по делото декларация. В нея касаторът декларира, че през м. април 2019 г. е започнал надстрояване на съществуващата към момента едноетажна жилищна сграда, изградена през 2004 г., поради което правилно съдът приема неприложимост на института на търпимост за процесния строеж. Безспорно е установено, че строежът е такъв от V-та категория, извършен без изискуемите по закон строителни книжа. Приетото заключение на вещото лице, по допуснатата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза потвърждава направените от органа констатации относно незаконния строеж, обективирани в констативен акт № 17 А от 25.09.2019 г. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Касае се за строеж, извършен без строителни книжа, което сочи на незаконен такъв. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица не може да бъде преодоляна, тъй като спрямо изграденото не са налице предпоставките на пар. 16 и пар. 127, ал. 1 ПЗРЗУТ. Строежът е извършен през 2019 г., а максималният период за изграждане на незаконен строеж, който може да бъде трактуван като търпим, е определен в закона - 31.03.2001 г. Правилно първоинстанционният съд приема за неоснователни доводите на касатора за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, тъй като нареденият за премахване строеж представлявал единствено жилище за семейството на касатора. В настоящия случай е наредено премахване единствено на извършената реконструкция с пристрояване и надстрояване на втори етаж на съществуващата едноетажна жилищна сграда. За касатора в настоящето производство остава за ползване първия етаж на сградата, като вещото лице е изложило подробни съображения относно това, че премахването процесната надстройка, може да се извърши без това да засегне първия етаж на сградата. Освен това премахването е въпрос на изпълнение на влезлия в сила административен акт, а не на неговата валидност и законосъобразност. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валидна и законосъобразна, съдът е постановил обосновано и в съотвествие с материалния закон решение. При постановяването му не са допуснати нарушения на съществени процесуални норми, поради което касационната жалба е неоснователна. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция, касационният жалбоподател следва да бъдат осъден да заплати такива на Столична община в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, второ отделение