Решение № 12581 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5760/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Септември, чрез процесуален представител адвокат П. Иванов, срещу решение 245 от 07.04.2022 г., постановено по адм. дело 1390/2021 г. от Административен съд Пазарджик. С касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател прави искане за обезсилване на обжалваното решение, алтернативно за отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител на област Пазарджик. Претендира се и присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - областен управител на област Пазарджик, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано във връзка с жалба, с която областният управител на област Пазарджик е оспорил решение 687, взето с протокол 35/30.11.2021 г., с което повторно е прието решение 647, взето с протокол 34/29.10.2021 г. на Общински съвет - Септември. С последното е дадено предварително съгласие за промяна на начина на трайно ползване на имот с идентификатор 10820.40.340 в м. Баталите от пасище в неизползваема нива. Съдът е преценил оспорването за процесуално допустимо, в която връзка се е позовал на Тълкувателно решение 5 от 10.12.2008г. по т. дело 20/2007 г. на ВАС. Приел е за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че обжалването е недопустимо, тъй като решението на Общински съвет - Септември не представлява административен акт и че не вменява задължения за кмета на общината, а е в неговата оперативна самостоятелност дали ще го изпълни или не. С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно решение 687, взето с протокол 35/30.11.2021 г. на Общински съвет - Септември. За да стигне до извод за незаконосъобразност на решение 647 от 30.11.2021 г., съдът е приел, че същото е прието в изискуемите съгласно чл. 45, ал. 10 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ кворум и мнозинство, но в нарушение на изискванията за излагане на фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Приел е, че видно от данните по преписката с решение 647, взето по протокол 34/29.10.2021 г., Общинският съвет е дал предварително съгласие за промяна на начина на трайно ползване от пасище в неизползваема нива, във връзка с предложение на кмета на Община Септември. Общинският съвет е взел предвид извършената проверка на място на имота от комисия при общинската администрация и е приел, че имотът не отговаря на характеристиките на земеделски имот с начин на трайно ползване /НТП/ пасище, тъй като липсва плътна тревна покривка, не е почистен от камъни, целият е обрасъл с дървесна растителност и няма условия за добив на сено и коситба. В случая на основание чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, областният управител е върнал решението за ново обсъждане поради липса на мотиви, обуславящи промяната на начина на трайно ползване на имота. Съдът е посочил, че с обжалвания акт / решение 687, взето с протокол 35/30.11.2021 г./, Общинският съвет е потвърдил решението си, като е посочил единствено, че подобни решения са приемани досега и същите не са връщани за ново обсъждане като незаконосъобразни. Това обаче според Административен съд Пазарджик не обуславя изискването за излагане на фактически основания, доколкото органът е длъжен да изясни пълно, всестранно и обективно фактическата обстановка и да установи всички факти и обстоятелства от значение за решаване на въпроса, предмет на производството. Приел е, че фактически основания не се съдържат нито в протоколите на Общинския съвет, нито в докладната записка на кмета на Община Септември, поради което не може да се извлече волята на административния орган и да се извърши проверка за наличието на установените в нормативния акт предпоставки за приемането му. Съдът е обсъдил и това, че с решение 647 Общински съвет-Септември е дал предварително съгласие за промяна НТП на имота и е делегирал права на кмета на Община Септември да предприеме действия по чл. 78а от ППЗСПЗЗ. Приел е, че доколкото решението е взето по предложение на кмета на общината, може да се приеме, че се касае за начало на процедура, целяща упражняване право на разпореждане по отношение на имот публична общинска собственост и въпреки, че конкретното производство е самостоятелно, от значение е яснотата на волята на Общинския съвет по отношение на това, за какво точно е дадено предварителното съгласие. Посочил е, че предварителното съгласие в случая изразява волята на собственика относно започване на процедура по реда на чл. 25, ал. 9 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ЗСПЗЗ/ във вр. чл. 78а от ППЗСПЗЗ, но и в тази процедура е необходима яснота във волята на собственика по отношение промяната на НТП, която промяна дължи съобразяване с целите на ЗОЗЗ и ЗСПЗЗ, респективно с правилата на чл. 2, ал. 2 и чл. 5, ал. 1 от ЗОЗЗ и чл. 4, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В случая според съда не може да се извлече волята на административния орган за необходимостта от промяна в НТП, която да съответства на целите на ЗОЗЗ и ЗСПЗЗ. Мотивирал е извод, че правилно областният управител е върнал решението на Общинския съвет за ново обсъждане поради липса на мотиви относно фактическите основания за даване на предварително съгласие за промяна на НТП, като в приетото повторно решение такива отново не са изложени. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение, предвид произнасянето на съда срещу повторно приетия акт /решение 687/30.11.2021 г./. Този извод следва от факта, че областният управител е действал в правомощията си по чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА и при повторно гледане на върнатото решение на Общинския съвет, съгласно чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА, на оспорване подлежи приетото ново решение. Това решение може да има изменено или същото съдържание като върнатото решение (в случая същото съдържание), но представлява самостоятелен акт, който, ако бъде оспорен, подлежи на проверка за законосъобразност. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение 3 от 25.07.2023 г. на ВАС по т. дело 5/2022 г., ОСС, І и ІІ колегия, с което се приема, че в производството по оспорване на решение на общински съвет по смисъла на чл. 45, ал. 11 във връзка с ал. 8 от ЗМСМА предмет на съдебен контрол е второто решение на общинския съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение. Общото събрание на ВАС, І и ІІ колегия, приема, че на оспорване подлежи именно вторият, повторно приетият акт. С тази повторност законодателят има предвид, че поставените въпроси се разглеждат за втори път от общинския съвет, той ги обсъжда и взема ново решение в същия смисъл и със същото съдържание. Именно това второ решение е било предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пазарджик. Във връзка с възражението за недопустимост на съдебното производство съдът правилно съдът е съобразил и Тълкувателно решение 5 от 10.12.2008 г. по т. дело 20/2007 г. на ОСС на ВАС че областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Съобразил е и чл. 8, ал. 11 от ЗОС - че актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА, освен в случаите по Закона концесиите. Следва да се посочи, че направените пред настоящата инстанция възражения за недопустимост на производството са идентични с направените и пред Административен съд Пазарджик, а съдът правилно ги е възприел за неоснователни. В подкрепа на твърденията си, касаторът отново се позовава на постановени от ВАС и Административен съд Пловдив съдебни актове. Позоваването му е некоректно и се отнася до различна от настоящата фактическа обстановка и правни основания, както правилно е приел и съдът. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че решението на съда е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид това, че съдът не е уважил искането му за назначаване на съдебно техническа експертиза. Съобразно чл. 171, ал. 2 от АПК и чл. 195, ал. 1 от ГПК, експертизата е допустима, но не е задължителна. Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания, каквито съдът няма. В случая се твърди, че назначаването на експертизата е било нужно с цел доказване, че са налице фактически основания за постановяване на оспореното решение на Общински съвет - Септември. Това не е въпрос, по който за изясняването му на съда са необходими специални знания. Административен съд - Пазарджик е преценил необходимостта от допускане на експертиза и е отхвърлил доказателственото искане с мотивирано протоколно определение. Като е отказал назначаване на експертиза, съдът по никакъв начин не е нарушил процесуалните правила. Неоснователно е и твърдението, че решението е неправилно тъй като в противоречие с доказателствата по делото административният съд е приел, че в решението на Общински съвет Септември не са посочени фактически основания. Предвид материалните предпоставки за постановяване на акт за даване на предварително съгласие за промяна на начина на трайно ползване на конкретен имот пасище в неизползваема нива, правилен е изводът на решаващия съд, че постановеното решение не е мотивирано, което съставлява съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите основания за постановяване на оспореното решение не са изложени в решението, а не могат да се изведат и от писмени доказателства, приложени по преписката. Както в протокола на Общински съвет Септември от 30.11.2021 г., така и в предложението на за кмет на община Септември от 18.11.2021 г. не се съдържа обосноваване на фактите, които да удостоверяват наличие на предпоставките за постановяване на решението. Не се съдържат данни за какви други общински земеделски нужди е необходимо да се промени начина на трайно ползване на съответния имот. Правилно съдът е приел, че мотивите за потвърждаване на Решение 647/29.10.2021 г. подобни решения са приемани досега и същите не са връщани за ново обсъждане като незаконосъобразни не са мотиви, въз основа на които да може да се разбере действителната воля на административния орган. С оглед на изложеното обжалваното решение не страда от пороците твърдени с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение