Решение № 848 от 26.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е касационно, образувано е по реда на чл.209 и сл. от Адмнистративнопроцесуалния кодекс ( АПК). Подадени са касационни жалби от Националната агенция за приходите и от Г. Колев срещу Решение 2197/01.04.2022г., постановено по адм.д. 6001/18 година по описа на Административния съд София град. С обжалваното решение Националната агенция за приходите (НАП) е осъдена да заплати на Г. Колев обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 178 000 лева, съставляващи платена неустойка на Ганчев ЕООД вследствие на неизпълнение на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.04.2015г. в резултат на отменено като незаконосъобразно Постановление изх.6089/19.06.2015г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки, ведно със законната лихва за забава върху сумата на обезщетението от 24.02.2018г. до окончателното изплащане и е отхвърлен иска над тази сума до пълния предявен размер от 309747,85 лева и лихвите върху отхвърлената част. Със същото решение са отхвърлени исковете на Г. Колев за пропуснати ползи поради несключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на предварителния договор от 09.04.2015г. и лихвите за забава върху тази сума, а така също НАП е осъдена да заплати на Г. Колев разноски по делото в размер на 6535 лева. Касационната жалба на НАП е срещу осъдителната част на съдебното решение. Наведените касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, необоснованост, които се извеждат от обстоятелствената част на касационната жалба. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска изцяло. Претендират се разноски като се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от другата страна. Ответникът по тази касационна жалба Г. Колев я оспорва по съображения, развити в писмен отговор, постъпил по делото на 10.06.2022 година. Касационната жалба, подадена от Г. Колев е срещу отхвърлителната част на съдебното решение. Поддържа се необоснованост и неправилност на съдебното решение в оспорената част. Иска се отмяната му в същата част и уважаване на исковете. Претендират се разноски. Ответникът по тази касационна жалба Националната агенция за приходите чрез процесуалния си представител я оспорва. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост на касационните жалби. По съществото им, прокурорът преценява като основателна касационната жалба на Г. Колев. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са подадени от страни по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акат, като всеки един от касаторите обжалва съответната неблагоприятна част от съдебното решение. По съществото на касационните жалби настоящият съдебен състав преценява касационната жалба на НАП като основателна, респективно като неоснователна касационната жалба на Г. Колев. Съображенията на касационния състав за този извод се свеждат до следното: Пред първоинстанционния съд са предявени при условията на обективно съединяване на искове, иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от загуба и иск за обезщетение за претърпени вреди от пропусната полза, за които се твърди, че са резултат от постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на орган по приходите, което е отменено от съда като незаконосъобразно. Поддържа се, че загубите са от платена неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а пропуснатата полза е резултат от липсата на окончателна сделка по този договор. За да уважи частично иска и да присъди частично обезщетение за претърпяна вреда, административният съд е приел, че е налице отменен незаконосъобразен административен акт, вреда за ищеца, изразяваща се в платена от него неустойка по договор и причинна връзка между акта и вредата. Съдът не е присъдил в цялост претендираното обезщетение за претърпяната загуба, приемайки, че е налице съпричиняване от страна на ищеца предвид уговорения размер на неустойката. Съдът е посочил също така, че в арбитражното производство, с решението, по което ищецът е осъден за въпросната неустойка, последният не е оспорил размера й и не е поискал намаляването й . Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че по този начин ищецът не е действал в защита на своя интерес. По тези съображения е намалил присъденото обезщетение до двойния размер на платеното по договора капаро, а за разликата до пълния претендиран размер е отхвърлил иска. Първоинстанционният съд е преценил като недоказан и неоснователен иска за заплащане на обезщетение за пропусната полза поради несключване на окончателния договор за покупко-продажба. Съображенията му са, че ищецът не се е лишил от имота си, не е доказано, че този имот не може да бъде продаден занапред, както и не е доказана пазарната цена на имота към момента на уговорената и неслучилата се сделка. Съдът е посочил също така, че общоизвестно е, че цените на имотите в София непрекъснато се повишават, а от друга страна не било доказано обезценяване на имота. Съдът не е намерил пряка причинна връзка между заплатените от ищеца арбитражни разноски и възбраната от НАП, поради което е преценил, че ищецът не може да търси отговорност за разноски по арбитражното дело пряко от НАП. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява като частично неправилно обжалваното решение. То е неправилно в частта, в която частично е уважен иска за присъждане на обезщетение за претърпени загуби. В тази част решението на АССГ е резултат на необосновани изводи и неправилно приложение на материалния закон. Необоснован и неправилен е изводът на АССГ, че е налице ПРЯКА причинно-следствена връзка между процесното постановление на публичния изпълнител и платената от ищеца неустойка на "Ганчев" ЕООД. В конкретния случай, плащането на неустойката не е резултат директно от издаденото постановление от публичния изпълнител. Плащането й произтича от предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 09.04.2015г. между ищеца и "Ганчев" ЕООД. Публичният изпълнител е нарушил задължението си за издаване на законосъобразен акт, но с този акт не е създадено задължение за ищеца за плащане на неустойка. Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки на осн.чл.121, ал.1 ДОПК има за предмет наред с други имоти на ищеца и имота, който е предмет на предварителния договор, но неустойката, предвидена с този договор е изцяло резултат от изразената воля на Г. Колев при сключването на този договор. От данните по делото (Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх. 6089/19.06.2015, решение 961/17.02.2017г., постановено по адм.д. 9473/16г. от АССГ) се установява, че в периода от подписването на предварителния договор 09.04.2015г. до момента, в който той е породил действие 04.05.2015г. ищецът е бил информиран от органите на НАП чрез връчване ( на 23.04.2015г.) на заповед за възлагане на ревизия Р-22221015002666-020-001/14.04.2015г., че спрямо него е започнала ревизия по чл.19, ал.1 и ал.2 ДОПК за задължения на Мултиелектроникс АД. От данните по делото се установява също така, че Г. Колев за периода от 01.01.2008г. до 27.01.2014г. от акционер и член на Съвета на директорите на Мултиелектроникс АД е станал негов ипотекарен кредитор и взискател, в резултат на което е придобил чрез възлагане от частен съдебен изпълнител ипотекирания имот, собственост на дружеството, находящ се в гр. София, [улица] ( въпросният имот, предмет на предварителния договор за покупко-продажба). Извършените от Г. Колев правни действия, имащи за резултат придобиването на въпросния имот доказват, че той е бил и е добре информиран относно правото. Съвкупната преценка на горепосочените две обстоятелства - че на 23.04.2015г. ищецът е бил известен за започналата спрямо него ревизия, както и че може да бъде добре информиран относно правото, дава основание за обосновано предположение, че Г. Колев е допускал или е следвало да допусне с голяма степен на вероятност, спрямо имуществото му да се предприемат от органите на НАП предварителни обезпечителни мерки във връзка с започналата ревизия. Това от своя страна е следвало да го мотивира да предприеме действия с цел избягване на неблагоприятните последици за него от неизпълнението на предварителния - договор като или предоговори условията по предварителния договор за покупко-продажба в случай, че за това е била налице воля и в насрещната страна по този договор, или предотврати плащането на аванса по този договор от купувача, с който факт се свързва пораждането на действието му. Като не се е възползвал от съществуващата възможност, ищецът сам се е поставил в положение да търпи косвените последици от постановената възбрана. По изложените съображения, настоящият касационен състав преценява, че връзката между незаконосъобразното Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх. 6089/19.06.2015 г. и платената от ищеца неустойка не е пряка, а е опосредена от сключения от ищеца договор с "Ганчев" ЕООД. След като вредата за ищеца произлиза от друг източник, а не директно от административня деликт, държавата в лицето на НАП, не дължи обезвреда за тази вреда. Този извод е достатъчен за отхвърляне на предявения иск за обезвреда на претърпяната вреда. Само за изчерпателност ( без това да е решаващият мотив на касационния състав) следва да се посочи, че по делото е останало недоказано обстоятелството, че възбраната, постановена с въпросното постановление на публичния изпълнител е вписана на 24.06.2015 година. Първоинстанционният съд не е направил категорична констатация, кога ( на коя дата) е наложена възбраната върху въпросния имот по силата на въпросното постановление на публичния изпълнител. По логичен път е стигнал до заключението, че именно възбраната, наложена върху имота по силата на постановлението на длъжностното лице при ответника е станала причина за прекратяване на предварителния договор между ищеца и Ганчев ЕООД, респективно за плащане на неустойката по него, тъй като през този период м.05-07 на 2015г. не се установяват данни за други тежести върху имота, освен процесната възбрана от ответника ( справка по лице, Службата по вписванията л.29 по делото). Заключението на съда по този въпрос е необосновано, поради което не може да се прецени като вярно. , От данните в справка по лице от Службата по вписванията л.29 и сл. по делото на АССГ, за пореден 11 от нея е отбелязано, че налагането на възбрана върху недвижим имот или вещно право е по ГПК, НПК, а не по ДОПК, както е отбелязано в пореден 9 и 10 от същата справка, които отбелязвания са с дати от 2016 година . При тези данни, необосновано е прието от съда, че наложената възбрана върху имота от 24.06.2015г. е именно тази, постановена с Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх. 6089/19.06.2015 г. Това обстоятелство е подлежало на доказване с официални писмени документи и след като първоинстанционният съд го е преценил като относимо за спора, той е следвало да укаже на станите или да изиска удостоверяването му по делото с допустимите за това писмени доказателства, след което да констатира кога точно, на коя дата е наложена възбраната чрез вписване на въпросното постановление от съдията по вписванията. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като необоснован и неправилен решаващия извод на първоинстанционния съд за наличието на пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразното постановление на публичния изпълнител и твърдените от ищеца като произтекли за него вреди във връзка с предварителния договор, сключен с Ганчев ЕООД. Решението в частта, в която съдът е присъдил частично обезщетение на Г. Колев следва да се отмени като неправилно, а вместо това искът се отхвърли изцяло. По същите съображения, обосноваващи липсата на един от елементите от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ - причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и вредата, касационната инстанция преценява като правилно като краен резултат решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част. С оглед изхода на спора следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която се присъждат разноски в полза на ищеца, а вместо това се присъдят такива в полза на ответника в размер на 12,50 лева държавна така за касационно производство. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2, вр. с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд