Решение № 10640 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6457/2025 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрисконсулт Д. Петрова, срещу решение 10601 от 26.03.2025 г. постановено по адм. д. 12676/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено по жалба на "Атлас Травелс" ЕООД, решение за изплащане на финансова помощ 22/1/1/0/00012/2/01/03/01 от 03.06.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която е отказано изплащането на финансова помощ в рамер на 40 678,52 лв. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението, като несъобразено с материален закон и необоснованост основания по чл. 209, т. 3 АПК. При изложени съображения се иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу частта от оспорения административен акт. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции и е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Ответникът "Атлас Травелс" ЕООД, представлявано от управителя Е. М. чрез процесуалния си представител адв. П. Абровски, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи по същество и прави искане за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а съдебното решение е правилно и обосновано. С обжалваното решение, съдът е отменил административния акт в оспорената част, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът приел, че липсва надлежно мотивиране и анализ на събраните факти и доказателства, което е в противоречие с правилата за намаляване и отказване на плащанията, което е уредено в Наредба 4 от 30.05.2018г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Съдът констатирал, че в акта са посочени съответни нарушени точки от Условия за кандидатстване (имат се предвид вероятно Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на БФП по Процедура чрез подбор BG-06 RDNP001-1=001 по подмярка "Професионално обучение и придобиване на умения" от мярка 1 "Трансфер на знания и действия за осведомяване"), но не става ясно как този административен акт предопределя правни изисквания към направените разходи и проверка на тяхната допустимост при направено искане за заплащане. Установил, че за разхода в размер на 169,36 лв. (т.1 от решението), отбелязан като недопустим за финансиране, административният орган само е посочил, че е извършена проверка от служителите на ДФЗ на 25.03.2022г., която установила, че осем лице липсвали. Съдът съобразил реда за извършването на проверката на място съгласно разпоредбата на чл.17 от Наредба 4 от 30.05.20218г. и приел, че органът не е посочил обстоятелствата, при които и къде е извършена проверката, както и не е представено доказателство за такава извършена проверка. За разходите в размер на 1 048 лв., 11 820 лв. и 6 812 лв. (т.1, т.2 и т.3 от решението) съдът е счел, че от направената формулировка в административният акт не става ясно каква професия или специалност вече са придобили посочените обучаеми лица и как тя се съотнася към курса, в който те са се включили като вид "повторяемост". Липсата на фактическа и правна обоснованост на решението в оспорената част и по отношение на горепосочените суми, съдът стигнал до извода за незаконосъобразност и на т. 4 от решението, която е за редуциране на разходи в размер на 20 339,26 лева на основание чл. 63 от Регламент за изпълнение ( EС) 809/2014 г. на Комисията от 17 юли 2014 за определяне на правила за прилагане на Регламент ЕС 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета, защото не е установено законосъобразно намаляване на субсидията по т. 1, 2 и 3, липсва нормативно основание за намаляване на субсидията още веднъж със същия размер. При така изложените мотиви административният съд е приел, че решението за изплащане на финансовата помощ, в обжалваната му част, с която е отказано изплащането на финансовата помощ е незаконосъобразно. Решението е правилно. Административният съд е достигнал до обоснован и съответен на закона извод за незаконосъобразност на оспореният административен акт. Наведеният в касационната жалба довод, че оспореното решение за изплащане на финансова помощ отговаря на законовите изисквания е необоснован. Правилно съдът е приел, че липсва надлежно квалифициране, което да обоснове причинно-следствената връзка между установените действия на бенефициента по неизпълнение на задължения по административния договор и постановеният отказ от заплащане на поисканата финансов помощ. Административният орган не е спазил императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт, в обжалваната част от оспорения административен акт. Проверката на съдържанието на същия сочи за липса на фактически основания за издаването му. Изброяването в мотивите на решението на различните основания от Условията за кандидатстване, за отказа от плащане по депозираното искане без същите да са обвързани от фактическа обосновка е довело до нарушение на административнопроизводствените правила. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде постановения отказ. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма. Тук е мястото да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС на Република България, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, но за да е спазено това изискване, следва тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което да е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издадения административен акт, видно от доказателствата по делото така заложеното изискване не е спазено в настоящия случай. Неизпълнението на това задължение съставлява отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Касационната жалба не излага никакви различни доводи или прави твърдения, на които да не е даден отговор от първата инстанция. Поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК и да се направи препращане към мотивите на първата инстанция. Предвид описаното, настоящия съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, не са налице описаните в жалбата касационния основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което последната следва да се остави без уважение. С оглед изхода на производството, искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател е неоснователно и следва да се остави без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно и доказано, предвид данните в представените на л. 24, л. 30, л. 31 установяващи действително плащане на договореното в размер на 2500 лева адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази направеното в касационната жалба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение и счита същото неоснователно, тъй като определения хонорар е в съответствие с предвиденото в чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че същия кореспондира на действителната фактическата и правна сложност на делото и упражнената процесуална активност на ответника. На основание горното и във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение