Решение № 465 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1556/2008 г.

Решение № 465 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1556/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). С решението си от 17.01.2008 г. по гр. д. № 411/2007 г. Видинският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 18.06.2007 г. по гр. д. № 257/2007 г. на В. районен съд, с което е постановено детето С. К. И., родено на 27.02.2006 г., да живее при баща си К. И. А., на когото са предоставени и родителските права по отношение на същото и е определен режим на лични отношения с майка му В. П. М., която да има право да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота в месеца от 9.00 ч. до 18 ч. в неделя, както и по един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. С решението е присъдена и издръжка на детето в размер на 60 лв., считано от 8.02.2007 г., която майката да му заплаща чрез неговия баща и законен представител, до отпадане или прекратяване на основанието за плащане, ведно със законната лихва при просрочие. Въззивното решение е обжалвано от майката В. П. М., чрез пълномощника й адвокат А, с касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.). Изложени са оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на въззивния съд с молба за неговата отмяна, като родителските права относно малолетното дете й бъдат предоставени за упражняване на нея, с оглед защита интересите на детето, да бъде постановено то да живее при нея, като бащата бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 60 лв. Претендира и направените по делото разноски. Ищецът и ответник по касационната жалба К. А. не е взел становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, в настоящият състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените от касаторката оплаквания, във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: За да предостави на бащата упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С, родено от фактическото съжителство на страните, въззивният съд е взел предвид, че от раждането му то живее при него, той се е грижел за отглеждането му от най-ранна възраст, включително и в периода след м. септември 2006 г., когато касаторката е напуснала дома и заминала в чужбина. Приел, че майката се е дезинтересирала от грижите за детето в един сравнително дълъг период от време - от м. септември 2006 г. до м. април 2007 г., включително не е осигурявала и издръжка, а за детето грижи са полагали неговия баща и бабите на детето по майчина и бащина линия. Въззивният съд е обсъдил задълбочено установените от събраните доказателства факти относно лошите отношения между страните, поведението на майката, вкл. и обстоятелството, че същата не е установила окончателно постоянното си местоживеене с оглед намерението да живее под наем в съжителство с друг мъж, и с оглед заключенията в представените социални доклади на Д. "С", отдел "З" е обосновал и изводите си. Оплакванията на касаторката са неоснователни. Действително, при решаване на спора за местоживеенето на малолетното дете и упражняването на родителските права по отношение на него, следва да се има предвид преди всичко закрилата на неговите интереси. При установените обстоятелства, че детето от раждането живее в собствено на бащата жилище, същият полага необходимите грижи по неговото отглеждане и възпитание, вкл. и в периода на отсъствието на майката, както и при липсата на данни за отсъствие на родителски качества у бащата, правилно и обосновано решаващият съд е заключил, че на този етап от развитието на детето и неговите интереси налагат запазване на съществуващото положение. Освен дезинтересирането на майката от грижите за детето, намерило израз в заминаване на работа в чужбина, когато детето е било само на 6 месеца, то същата към настоящия момент няма установено постоянно местоживеене, съжителствува с друг мъж, което неминуемо на настоящия етап би накърнило интересите на детето. Определящо за тях е непосредствената грижа по отглеждането му с оглед ниската му възраст и развитието му в спокойна семейна среда. Липсват данни по делото бащата да се е възползувал от отсъствието на касаторката, за да обсеби детето, както се поддържа в жалбата, както и да не притежава необходимите родителски качества, за да полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето, каквито всъщност е полагал до сега, както е установено от събраните доказателства. Поради това настоящият състав счита, че интересите на малолетното дете обуславят направените от въззивния съд изводи, поради което и обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, съдът