Решение № 10017 от 23.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2584/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - гр. Благоевград против решение 57 от 13.01.2023 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. 869/2022 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01/06/3/0/05340/3/01/04/01 от 30.08.2022 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ - гр. Благоевград, с който на Р. Костова е отказано изплащане на второ плащане по договор BG06RDNP001-6.007-0441-С01/07.04.2021 г. по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанска" по мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) /2014-2020 г./ и е определено публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., ведно със съответната лихва, получено като първо плащане по цитирания по-горе договор. С решението Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати разноски по делото в размер на 770 лева. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съгласно чл. 2 от сключения на 13.07.2021 г. aнекс към договора с ДФЗ, е предвидено инвестицията по закупуване на трактор да бъде извършена през 2021 г., а процесният втори трактор е закупен на 14.04.2022 г. Излага доводи, че бенефициентът е закупил фиктивно (само по документи) посочения трактор, което се доказва от извършената от административния орган проверка на място, при която се установява, че тракторът не се намира в стопанството на лицето. Счита, че неправилно съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, които били в пълно противоречие със заявените обстоятелства от кандидата в подадената жалба относно твърдяното местоположение на трактора. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност при претендирано от страна на ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - Р. Костова, чрез процесуалния си представител адв. Пешев, в писмено възражение по делото оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждането на разноски като представя списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ 01/06/3/0/05340/3/01/04/01 от 30.08.2022 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ - гр. Благоевград, с който на Р. Костова е отказано изплащане на второ плащане по договор BG06RDNP001-6.007-0441-С01/07.04.2021 г. по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанска" по мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) /2014-2020 г./ и е определено публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., ведно със съответната лихва, получено като първо плащане по цитирания по-горе договор. Съдът е приел, че актът е издаден от директора на ОД на ДФЗ Благоевград, на когото правомощията са делегирани от директора на ДФЗ техен титуляр по закон, при разрешена от закона делегация чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, включително по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП (в редакцията към датата на издаване на акта ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК под формата на финансово подпомагане по подмярка 6.3 от мярка 6 по ПРСР 2014-2020 г. Обсъдена е Заповед 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. (л. 347-356 от първоинстанционното дело) раздел III, т.9 и раздел IV, т.9 (погрешно посочена т.1), съобразно която изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощия на директора на ОД на ДФ Земеделие Благоевград. Административният съд е приел, че със сключването на Договор BG06RDNP001-6.007-0441-С01/07.04.2021 г. жалбоподателката се е задължила да изпълни разписания в него проект изцяло и в срока на договора, изменен с анекса от 13.07.2021 г. до 01.05.2022 г., в съответствие с одобрения бизнес план (чл. 13, ал. 1 от договора), включително да извърши в срок заложените инвестиции закупуване на 1 бр. трактор през II стопанска година 2020/2021. Посочил е, че неизпълнението на бизнес плана в частта на заложените инвестиции е едно от основанията за връщане на полученото първо плащане по договора и отказ за второ плащате чл. 9, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 4 от договор BG06RDNP001-6.007-0441-С01/07.04.2021 г. Решаващият състав е установил, че Договорът за покупко-продажба на трактор (рег. [номер]), с нотариална заверка на подписите от 13.12.2021 г., е сключен с бащата на съпруга на жалбоподателката, т.е. инвестицията е придобита от роднина по сватовство от първа степен, което е основание по чл. 9, ал. 2, т. 4 от Административен договор BG06RDNP001-6.007-0441-С01/07.04.2021 г. (съответно чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредба 10/10.06.2016 г.) вр. чл. 27, ал. 7 ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г.) за връщане на полученото първо плащане и отказ за второ плащане. Констатирал е също, че вторият договор за покупко-продажба на колесен трактор (рег. [номер]) от 14.04.2022 г. е сключен в обикновена писмена форма, но удостоверява реално изпълнение на задължението за извършване на инвестиции, доколкото към 14.04.2022 г. колесният трактор не е бил регистриран. Според съда, датата на първата му регистрация е 10.06.2022 г. и към 14.04.2022 г. приложимата форма за действителност на договора за прехвърляне на собствеността е обикновената писмена фирма, съгласно чл. 144, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Изложени са мотиви, че квалифицираната писмена форма по чл. 144, ал. 2 от ЗДвП е форма за действителност при прехвърляне на собствеността на регистрирани колесни трактори, като аналогично е и правилото на чл. 12 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ). Административният съд е приел, че без значение за изпълнението на задължението по чл. 13, ал. 1 от административния договор са обстоятелствата, че тракторът не се е намирал фактически в района на стопанството към момента на проверката на място на 11.05.2022 г., както и по-късната регистрация на закупения на 14.04.2022 г. трактор (на 10.06.2022 г.). Достигнал е до извод, че инвестицията чрез закупуване на колесен трактор със сключения на 14.04.2022 г. договор е в срока по чл. 6, ал. 1 от сключения административен договор, доколкото същият е изменен с анекс от 13.07.2021 г. и срокът е удължен до 01.05.2022 г. Въз основа на изложеното съставът на АС Благоевград е отменил обжалваният АУПДВ поради противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Не е спорно по делото, че закупеният на 13.12.2021 г. трактор (рег. [номер]) е придобит от страна на бенефициента от негови роднини по сватовство от първа степен (свекър), което обстоятелство представлява нарушение на т.32 във вр. с т.32.18 буква а от Раздел 2 Финансово изпълнение на проектите и плащане от Условията за изпълнение, респективно чл. 9, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 4, буква а , във вр. с чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 13 от договора с ДФЗ. Спорът по делото се концентрира върху въпроса изпълнено ли е задължението по чл. 13, ал. 1 от сключения административния договор между бенефициента и ДФЗ в частта на заложените в бизнес плана инвестиции (закупуване на 1 бр. трактор) и в предвидения в договора срок, със закупуването на втория колесен трактор (рег. [номер]). Не може да бъде споделена тезата на касатора за фиктивно (само по документи) закупуване на посочения трактор. От съвкупния анализ на приетите доказателства, съдът е направил правилен извод, че бенефициентът действително е придобил правото на собственост на машината. По делото са представени договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника от 14.04.2022 г. и приемо-предавателен протокол за покупко-продажба на земеделска и горска техника от 14.04.2022 г. Според договора, на 14.04.2022 г. Р. Костова е закупила от Б. Томанов колесен трактор YANMAR, рама [номер], за сумата от 4 800 лв., като за заплащането на сумата е представила квитанция към приходен касов ордер 05/14.04.2022 г. Тракторът е регистриран от Костова като собственик на 10.06.2022 г. с рег. [номер], видно от приобщеното по делото свидетелство за регистрация. Противно на твърденията на касатора, съдът обосновано е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, които съответстват на останалите доказателства по делото. При разпита на продавача по договора за покупко-продажба на трактора свидетел Томанов, е изяснено, че тракторът е предаден на бенефициента Костова в деня на сключване на договора 14.04.2022 г., от който момент тя и съпругът й го ползват. Установява се, че самият св. Томанов не е регистрирал трактора до 14.04.2022 г., защото не го е управлявал по пътната мрежа. Изложеното се подкрепя и от показанията на свидетелката Пилева, която посещавала веднъж месечно градините с насаждения на Костова и помагала за различни селскостопански дейности, и която заявява, че за стопанисването им Костова закупила два трактора. Правилен е анализът на Административен съд - Благоевград по отношение на формата на договора за покупко-продажба на колесен трактор (с рег. [номер]). Съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗДвП собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор. Разпоредбата на ал. 2 на същия член регламентира, че при прехвърляне на собствеността на регистрирани колесни трактори, включително когато регистрацията на съответното превозно средство е прекратена, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. В тази връзка, договорът за покупко-продажба на колесен трактор от 14.04.2022 г., сключен в обикновена писмена форма, отговаря на изискванията за форма за действителност, доколкото към 14.04.2022 г. колесният трактор не е бил регистриран. Видно от удостоверение с изх. РД-10-645/12.12.2022 г., първата регистрация на закупения с договора колесен трактор по реда на чл. 11 ЗРКЗГТ е 10.06.2022 г. Предвид изложеното посоченият договор удостоверява реално изпълнение на задължението за извършване на инвестиции. На следващо място, неоснователно е възражението на касатора, че съгласно чл. 2 от сключения на 13.07.2021 г. анекс към договора с ДФЗ, инвестицията по закупуване на трактор следва да бъде извършена през 2021 г. Съгласно подписания анекс чл.1 и чл. 2, срокът за подаване на искане за второ плащане и срокът, в който бенефициентът следва да изпълни одобрения бизнес план, са удължени с една година, т.е. до 01.05.2022 г. В този смисъл правилен е изводът на съда, че инвестицията чрез закупуване на колесен трактор със сключения на 14.04.2022 г. договор е в срока по чл. 6, ал. 1 от административния договор и задължението по чл. 13, ал. 1 от договора е изпълнено своевременно. Предвид изложеното, като е отменил оспорения акт поради противоречие с материалноправните разпоредби, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния съдебен акт и изричната претенция на Р. Костова, Държавен фонд "Земеделие" следва да заплати сумата от 1000 лева, направени разноски за настоящата инстанция. Договореното и заплатено възнаграждение в случая не е прекомерно, с оглед разпоредбите на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение