Решение № 14243 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8549/2019 г.

Решение № 14243 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8549/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Върбица представляван от председателя му чрез процесуален представител адв. Геронтиев от АК-Шумен, срещу решение № 85 от 16.05.2019 г., постановено от Административен съд - Шумен по адм. д. № 362/2018 г. Релевирани са доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради които претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата против Решение № 4 по Протокол № 7 от 26.06.2017 г. на Общински съвет - гр. Върбица. Ответникът С. Йорданов чрез процесуален представител адв. Недев и с представен по делото писмен отговор от процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Ю. Димитрова, И. Рачев, Р. Рачев, П. Цонева, Ю. Патранескова и К. Цонев, не ангажират становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване от С. Йорданов на Решение № 4 по Протокол № 7 от 26.06.2017 г. на Общински съвет - гр. Върбица, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 23 от ЗМСМА е отхвърлено Предложение вх. рег. № 04-04-13/22.03.2017 г. на Началника на Общинска служба "Земеделие", гр. Върбица, като неоснователно. С цитираното предложение на основание чл. 10 б, ал. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ и § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е предложено ОбС - гр. Върбица да вземе решение за обезщетяване със земеделска земя от Общинския поземлен фонд (земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ) в землището на с. Конево по съдебно решение по гр. д. № 315/2000 г. по описа на ВПРС на наследниците на С. Стаматов със следните имоти: 1. имот № 000037 - 16,273 дка, местност "Кара кору"; 2. имот № 023001 - 27,442 дка, местност "Кара кору"; 3. имот № 000098 - 26,181 дка в частта от 40,604 дка, местност "Кара кору". В протеклото съдебно производство по реда на чл. 145 и сл. АПК съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност съдът е приел, че в проведената процедура по чл. 45 ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, общинския съвет действа при условията на обвързана компетентност и при наличие на предпоставките по § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г. /. В случая е установено, че кумулативните предпоставки са налице, поради което няма основание за постановяване на отказ, какъвто е обективиран с оспореното решение. По тези решаващи мотиви съдът е отменил оспореното решение и е върнал преписката за произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. Въз основа данните от представената по делото преписка, обосновано първоинстанционният съд е приел, че административното производство е започнало по искане, предявено по реда на чл. 45 ж ППЗСПЗЗ от материално компетентен орган, общинският съвет да се произнесе с решение, с което да предостави за възстановяване на С. Йорданов правото на собственост върху конкретно посочени в поземлени имоти. Обоснован е изводът, че процедурата по вземане на решението от колективния орган е спазена, но същото е издадено в нарушение на приложимия материален закон. Настоящият съдебен състав възприема схващането, застъпено и в обжалваното решение - че в процесната хипотеза общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като с оглед разпоредбата на § 27 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г. / е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделски земи. Правилни са направените в тази връзка изводи, че решението на административния орган противоречи на приложимия материален закон и по-конкретно на § 27, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г. /. Според посочената разпоредба, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1 от от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г. /, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници, решение по чл. 18 ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие и скица-проект на имота, издадена от ОСЗ или от службата по геодезия, картография и кадастър. В този случай административният орган е бил длъжен да се съобрази с наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г. /, във връзка с чл. 45 ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, за предоставяне на процесните имоти на С. Йорданов, въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по възстановяване на правото на собственост на правоимащото лице. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че искането на Общинската служба по земеделие не е било мотивирано. Правилно е установено от пръвоинстанционния съд, че в отправеното от началника на ОЗС до ОбС предложение за обезщетяване на наследниците на С. Стаматов изрично са посочени земеделски земи от общинския поземлен фонд, като се е позовал на разпоредбите на чл. 10 б, ал. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ и § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Въпреки това административният орган ОбС – Върбица не е изложил каквито и да било аргументи защо счита, че не са налице предпоставките на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд. Т. е. същият изобщо не е подложил на обсъждане въпроса относно приложимостта на цитирания § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в конкретния случай, въпреки, че вносителят на предложението изрично се е позовал на него, като едновременно с това е обосновал искането си с факта на наличие на съдебно решение за признато право на собственост. Съдът е съобразил, че административният орган е обвързан с искането, с което е сезиран и след като в предложението изрично е посочено, че се иска обезщетяване с имоти от общинския поземлен фонд в изпълнение на съдебно решение по гр. д. № 315/2000 г. по описа на ВПРС, е следвало да изложи мотиви относно приложимостта на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в конкретния случай. Непосочването на конкретната хипотеза на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ не го освобождава от това задължение, тъй като в предложението са отразени фактите, въз основа на които Началникът на ОСЗ-гр. Върбица основава своето искане, от които е изводима и приложимата хипотеза на § 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. С оглед на това съдът е приел, че атакуваното решение не е надлежно мотивирано, което препятства възможността за съдебен контрол на същото, поради липса на изложени аргументи относно волята на неговия издател. Неоснователен е и доводът за допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно Административен съд - Шумен е констатирал, че оспореното решение не е мотивирано с оглед на установените факти и относимите нормативни разпоредби - чл. 106, ал. 2, т. 1 § 27, ал. 2 и др. ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че неправилно не е приложен чл. 30, ал. 2 АПК и не са изпълнени в цялост изискванията на чл. 35, чл. 36 и чл. 9 АПК. Като се има предвид заявлението от 04.04.2016 г. /л. 74, 81 от АД 123/18, т. 1, в които жалбоподателят е посочил телефонен номер, като не са приложени доказателства да е правен опит за уведомяването му за оспореното решение. Освен това адресът на жалбоподателя е посочен и в решението на ВРС /л. 65/, приложено към предложението на ОСЗ /м/у л. 64 и л. 65/, за който адрес също не са приложени доказателства за уведомяване. В този смисъл се явяват неоснователни оплакванията в касационната жалба за влизане в сила на решението на Общинския съвет, тъй като не са ангажирани доказателства, че са използвани законоустановените начини на уведомяване съгласно чл. 61, ал. 2 АПК /в приложимата му редакция/. Изводите на съда за нарушена процедура чл. 61 АПК ( в предишната й приложима редакция) по съобщаването на административния акт са правилни и кореспондират на релевантните по спора и са в съответствие с приложимото право, поради което не следва да бъдат обсъждани повторно поради липсата на основания за тяхната промяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК по тези доводи за неправилност в касационната жалба, съдът препраща към мотивите на първата инстанция. В хода на производството съдът е събрал всички относими и необходими доказателства, че процесните имот не са публична общинска собственост, а земеделска земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, които се възстановяват на собственици с признато право на възстановява в стари граници при спазване на процедурата по чл. 45 ж от ППЗСПЗЗ. С оглед установеното правилен и обоснован е извода на съда, че оспореното решение на ОбС-гр. Върбица е издадено при допуснато съществено нарушение на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и при нарушение на материалния закон и несъответствие с неговата цел, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а административната преписка по неговото постановяване - върната на административния орган за ново произнасяне по искането на Общинска служба "Земеделие", гр. Върбица, съобразно дадените указания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно -отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, от които е изведен законосъобразен извод, че е от една страна е нарушена процедурата по чл. 45 ж от ППЗСПЗЗ във вр. § 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, а от друга по в нарушение на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 9, ал. 1 и ал. 2, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, поради което касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение