Решение № 6209 от 12.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. Гамишева, с [ЕГН] с ЕТ Б. Гамишева, предподписана от адв. Танева - Леви, против решение 1159 от 29.06.2022 г., постановено по адм. д. 653/2021 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта, с която е отхвърлена жалбата и срещу ревизионен акт /РА / Р-22000120003950-091-001/24.02.2021 г., издаден от Х. Марков - началник сектор Ревизии, дирекция Контрол при ТД на НАП, възложил ревизията, и Б. Стефанова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП, ръководител на ревизията, изменен с решение 860/07.06.2021 г. на директора на дирекция ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, и са установените задължения за дължим данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за доходи от дейност като ЕТ в размер, както следва: за 2016 г. на 1 807,15 лв. и съответните лихви в размер на 700,83 лв.; за 2017 г. в размер на 56,50 лв. и съответните лихви в размер на 16,18 лв. и за 2018 г. в размер на 125,79 лв., определя данък за внасяне в размер па 413,35 лв. и съответните лихви в размер на 76,48 лв.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и счита, че е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касатора счита за безспорно установено по делото, че за 2015 г. е декларирано финансов резултат данъчна загуба и навежда подробни доводи за наличие на всички предпоставки за приспадането и през следващите 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в които дружеството е на данъчна печалба. Иска решението да бъде отменено, като вместо него да бъде отменен РА. В писмени бележки претендира присъждане на разноски съобразно представен списък.

Ответникът - Дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика - София при Централно управление на Национална агенция по приходите, чрез юрк. Аврамова, оспорва касационна жалба в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 607 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

По време на ревизията е установено, че Б. Гамишева е местно физическо лице по смисъла на чл. 4. ал. 1 от ЗДДФЛ. За ревизирания период е упражнявала търговска дейност като ЕТ Б. Гамишева, вписан в Търговския регистър на 22.10.2012 г. и регистриран по Закона за данък върху добавената стойност на 16.07.2015 г., с основен предмет на дейност - хотели и подобни места за настаняване. Стопанисва къща за гости в [населено място], община Хаджидимово, изградена с финансово подпомагане съгласно сключен Договор 01/311/00597 с ДФ Земеделие за отпускане на финансова помощ от програмата за развитие на селските райони.

С оспореното решение административният съд е изменил по жалба на ревизираното лице ревизионен акт /РА / Р-22000120003950-091-001/24.02.2021 г., издаден от Х. Марков - началник сектор Ревизии, дирекция Контрол при ТД на НАП, възложил ревизията, и Б. Стефанова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП, ръководител на ревизията, изменен с решение 860/07.06.2021 г. на директора на дирекция ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, като установените задължения за дължим данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за доходи от дейност като ЕТ са намалени, както следва:

• за 2016 г. от установения данък за внасяне в размер на 1863,53 лв. и лихви за просрочие в размер на 722,69 лв., определя данък за внасяне в размер на 1 807,15 лв. и съответните лихви в размер на 700,83 лв.;

-за 2017 г. от установения данък за внасяне в размер на 2407,41 лв. и лихви за просрочие в размер на 689,51 лв., определя данък за внасяне в размер на 56,50 лв. и съответните лихви в размер на 16,18 лв,;

-за 2018 г. от установения данък за внасяне в размер на 679,88 лв. и лихви за просрочие в размер на 125,79 лв., определя данък за внасяне в размер па 413,35 лв. и съответните лихви в размер на 76,48 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са довели до незаконосъобразност на РА.

Първоинстанционният съд е приел за спорен въпросът правилно ли ревизиращият орган е определил размера на данъчните амортизации, които е следвало да участват при преобразуването на финансовия резултат на дружеството и правилно ли са извършени съответните увеличения и намаления, с оглед на правилното определяне на дължимият данък по ЗДДФЛ от търговеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства и съобразявайки констатациите на вещото лице по приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводната експертиза и въз основа на представените амортизационни планове на дружеството съдът е счел за установено, че счетоводните амортизационни планове на ЕТ Б. Гамишева за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., са разработени неправилно и поради това обстоятелство е налице несъответствие в осчетоводяването на амортизациите от търговеца, рефлектиращо върху декларирания финансов резултат. Съдът е счел, че е следвало да намери приложение счетоводния стандарт СС 20 и да бъдат разработени друг вид амортизационни планове поради характера на дълготрайните активи като придобити чрез финансиране от ДФЗ.

На следващо място, съдът е приел, че при изменението на РА от Директора на Дирекция ОДОП за ревизираните периоди 2017 г. и 2018 г. погрешно е посочено, че неотчетените приходи от финансирания са в размер на 11 797,24 лева, като съобразно заключението на вещото лице се установява, че това са отчетените приходи от ревизираното лице. В резултат на което административният съд е приел, че от приходния орган не са взети предвид всички ДМА, с които разполага търговеца.

Административният съд е приел за неоснователни възраженията, обосновани от ревизираното дружество за наличие на основания за пренасяне на загубата от 2015 г. през процесиите 2016 г., 2017 г. и 2018 г., приемайки това право на дружеството за погасено, тъй като не е упражнено през първата година с положителен ДФР 2016 г.

Така мотивиран първоинстанционният съд е кредитирал констатациите на вещо лице изложени в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета по делото, приемайки, че изчисленият финансов резултат за всяка отделна финансова година кореспондира с приетите по делото доказателства и съответства на счетоводните правила за определяне на данъчна амортизация и формиране на данъчен финансов резултат поради което е изменил оспорения РА съобразно изчисленията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

Решението е правилно.

При постановяването му съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон.

Страните не спорят по фактите, в частта относно приетия от съда размер на данъчните амортизации, които е следвало да участват при преобразуването на финансовия резултат на дружеството и извършените увеличения и намаления на същия, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Основните касационни възражения са по прилагането на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО и по конкретно налице ли са основанията за приспадане на установената данъчна загуба за 2015 г. през процесния ревизиран период 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл.70 и чл. 71 от ЗКПО данъчно задължените лица могат да пренасят данъчната загуба, формирана през минали периоди, като същата се приспада при определяне на данъчния финансов резултат през годината, в която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат. В процесния случай първата година, в която е реализирана печалба е 2016 г./годината в която са направени и амортизационните отчисления/ и лицето е следвало да приспадне данъчната загуба за тази и следващите години, доколкото съгласно нормата на чл. 70 ЗКПО тя следва задължително да се пренесе последователно до изчерпването и през следващите 5 години. Задълженото лице не е упражнило правото на избор да пренесе данъчната загуба. Съгласно чл.70 ал.2 от ЗКПО данъчно задълженото лице упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато до датата на данъчния контрол данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Националната агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 607 лв. за касационната инстанция, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,