Решение № 2933 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12606/2008 г.

Решение № 2933 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12606/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Валентин Александров Трифонов и Мария Янкова Трифонова, и двамата от гр. Варна, чрез пълномощника им адвокат Николай Ташев от АК - Варна срещу решение № 1078 от 21.07.2008 г., постановено по адм. дело № 1052/2007 г. от Административен съд - Варна, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им против заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност "Акчелар", землище Варна, относно имот № 776. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменена заповедта на областния управител само в частта, в която НИ № 776 се отрежда на друго лице и да се постанови имотът да бъде записан на действителния му собственик. Ответникът - областният управител на Варна - не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Иванка Стойчева Стоименова - в съдебно заседание се представлява от адвокат Илиева, която моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. В представените по делото писмени бележки развива подробни доводи в тази насока. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мнение за неоснователност на жалбата. Издаденият административен акт отразявал съществуващото към момента на изготвянето на плана материално право на собственост, за което е имало първоначални данни. Правилно съдът бил приел, че е налице колизия за право на собственост между страните, тъй като видно от заключението на вещото лице, се сочела идентичност между имота на жалбоподателите, на заинтересованото лице и новообразувания имот № 776, както и идентичност на местностите "Белица" и "Акчелар". Съществуващият спор за материално право следвало да се реши по общия исков ред. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1078 от 21.07.2008 г. по адм. дело № 1052/2007 г. Административен съд - Варна в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Валентин Александров Трифонов и Мария Янкова Трифонова против заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти на селищно образувание местност "Акчелар", землище Варна, относно имот № 776. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че е налице колизия между правото на собственост на Валентин Александров Трифонов и Мария Янкова Трифонова от една страна и на Иванка Стойчева Стоименова от друга страна. Първите се легитимирали като собственици на недвижим имот, находящ се в м. "Акчелар" с площ от 1000 кв. м и представляващ поземлен имот № 152 по плана на местността, заедно с първи и втори етаж на масивна вилна сграда със застроена площ от 146,20 кв. м по силата на нотариален акт № 149, том IV, нот. дело № 641/2006 г. и нотариален акт № 150, том IV, нот. дело № 642/2006 г. Заинтересованата страна Иванка Стоименова от друга страна, в качеството й на наследник на Стоян Николов Алексиев, се легитимирала като собственик на лозе с обща площ от 2, 773 дка, находящо се в терен по § 4 от ЗСПЗЗ в м. "Акчелар", землище Варна и представляващо имот с пл. № 11336, 11335 по КП от 1956 г. на същата местност и имоти с пл. № 100 и 101 по план на стари имотни граници от 1999 г., по силата на решение № 685 от 23.03.2000 г. на ПК Варна. В регистъра към ПНИ като собственици на НИ № 776 с площ от 981 кв. м са записани наследниците на Стоян Николов Алексиев с правно основание решение № 685 от 23.03.2000 г. на ПК Варна. По делото е била назначена и изслушана основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, която е приета от съда като компетентно дадена и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице е налице идентичност между имот № 152 по КП на местност "Акчелар" от 1977 г., новообразуван имот № 776 по ПНИ и поземлен имот № 101 по помощния план, в регистъра към който като собственик бил записан Стоян Николов Алексиев. Поземлен имот № 101 по помощния план бил идентичен с поземлен имот 1135 по КП на местността "Крайбрежието", а поземлен имот № 152 по КП от 1977 бил записан в регистъра към него на Крастана Архондиева Костадинова. Според вещото лице била налице идентичност между новообразуван имот № 776 по ПНИ и поземлен имот № 527 по кадастралния план към помощния план, записан в регистъра към него на Крастана Архондиева Костадинова. В заключението, дадено от допълнителната съдебно-техническа експертиза се уточнява, че в община Варна не били открити графични материали, от които да се установи идентичност между местностите "Белица" и "Акчелар", но в съдебно заседание вещото лице е отбелязало, че по местонахождение местността "Белица" попада в местността "Акчелар". Поради всичко това, първоинстанционният съд е приел, че възникналият спор е за материално право, който следва да се разреши по общия исков ред, а административният орган при спазване на материалноправните разпоредби е вписал като собственици на имота наследниците на Стоян Николов Алексиев, които са се легитимирали с надлежен документ за собственост. Поради това е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на съда е правилно. Видно от данните по делото, жалбоподателите Валентин Александров Трифонов и Мария Янкова Трифонова се легитимират като собственици на поземлен имот № 152 по силата на нотариален акт № 149, том IV, нот. дело № 641/2006 г. и нотариален акт № 150, том IV, нот. дело № 642/2006 г. В регистъра към КП от 1977 г. същият ПИ № 152 е записан на Крастана Архондиева Костадинова. От своя страна заинтересованото лице Иванка Стоименова, в качеството си на наследник на Стоян Николов Алексиев, по силата на решение № 685 от 23.03.2000 г. на ПК Варна се легитимира като собственик на лозе с обща площ от 2, 773 дка, находящо се в терен по § 4 от ЗСПЗЗ в м. "Акчелар", землище Варна и представляващо имот с пл. № 11336, 11335 по КП от 1956 г. на същата местност и имоти с пл. № 100 и 101 по план на стари имотни граници от 1999 г. Според приетите от съда и неоспорени от страните по делото основна и допълнителна съдебно-технически експертизи тези имоти са идентични, а от приложената скица се установява и графично покритие между тях. Освен това вещото лице уточнява, че макар да не съществуват официални данни за идентичността между местностите "Акчелар" и "Белица", по местонахождение местност "Белица" попада в местността "Акчелар". От изложеното следва, че между касаторите и заинтересованата страна е възникнал спор за собственост върху процесния имот. Този извод следва и от наведените в касационната жалба доводи, които са неотносими към настоящото производство. С тях касационните жалбоподатели целят да оспорят признати права на заинтересованата страна, но в административното производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да се разглежда спор за материално право. В него съдът преценява законосъобразността на одобрения със заповедта на областния управител план на новообразуваните имоти, но не може да извърши преценка дали са били налице законоустановените предпоставки за придобиване на правото на собственост или да проверява дали ОСЗГ законосъобразно е признала за възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници на наследниците на бившия собственик. Това оспорване може да стане единствено в рамките на исковото производство по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, след което при успешно проведено оспорване на признатите права на бившия собственик, да се коригира одобрения план на новообразуваните имоти. От представените пред настоящата инстанция доказателства е видно, че спор за материално право вече е повдигнат пред гражданския съд. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, счита, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение