Решение № 3140 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13325/2020 г.

Решение № 3140 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13325/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от С. Йорданова от [населено място] срещу Решение № 5142/6.10.2020 г. постановено по адм. д. № 5511/2020 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 2 АПК. Твърди се, че заповедта не е издадена от компетентен орган и в нея не са описани конкретните действия, които адресатът следва да предприеме за премахване на незаконното строителство. Излагат се аргументи, че приобщените части не са общи, а са нейна собственост, като с административния акт се нарушава разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което заповедта на Началникът на РДНСК София да бъде отменена. В с. з. касационната жалбоподателка не се явява, но се представлява от адв. Порязов, който моли оспореното решение да бъде отменено и претендира разноски. Ответната страна - Началникът на РДНСК София в писмен отговор и в проведеното съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Младенова развива подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответната страна Етажна собственост на сграда с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] вх. "Б", не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, в настоящия си състав, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Административен съд София-град е сезиран с жалба от С. Йорданова срещу Заповед № ДК-02-С-4/21.05.2020 г. издадена от Началникът на РДНСК София, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж, трета категория, съставляващ "Преустройство на апартамент № 67 с промяна на предназначението на общо помещение и приобщаване на същото към апартамент № 67 с конструктивна намеса", находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] като изпълнено без строителни книжа и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 56 ЗТСУ (отм.);. Адресат на заповедта е жалбоподателката М. Атанасова. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповедта като е приел, че е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По оплакванията в жалбата са изложени подробни мотиви за тяхната неоснователност. По съществото на спора е прието, че извършеното преустройство съставлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който според характеристиките си е от трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗУТ - жилищна сграда високоетажно застрояване, извършено без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Обосновани са изводи за наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване, поради отсъствие на предпоставките за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Извършеното преустройство представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 и ал. 4, изр. първо ЗУТ строежите се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, след издаване на разрешение за строеж въз основа на одобрен инвестиционен проект. Констатираното строителство представлява изпълнен отвор с размери 0, 80/2, 00 м в носещ конструктивен елемент между помещение за сметосъбиране с балкон и апартамент № 67, като вратата на това помещение е зазидана и е премахната стената към неговия балкон и на мястото на парапета на балкона е изградена тухлена стена с прозорец. Приобщеното към жилището помещение е обща етажна собственост, като за извършването на преустройството липсва съгласие на етажната собственост или издавани строителни книжа. Твърденията за наличие на строителни книжа не се подкрепят от представените по делото доказателства, доколкото и нито приложения проект по част "Архитектурна" от м. 12/1993 г., нито обяснителната записка по част конструктивна (неподписана и без чертежи), нито изготвеното конструктивно становище не могат да заместят строително разрешение издадено от компетентните органи. При това положение е осъществен съставът на посочената в заповедта за премахване като правно основание разпоредба на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Настоящият състав не приема възраженията в касационната жалба за липса на компетентност на органа издал оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ЗУТ заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части се издава Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. Процесният строеж притежава характеристиките на трета категория строеж по чл. 137, ал. 1, т. 3, пр. първо ЗУТ - жилищна сграда с високо застрояване. Посочената от касатора хипотеза на чл. 137, ал. 1, т. 4, пр. второ ЗУТ действително е приложима за вътрешно преустройство на сгради от трета категория, но втората част на разпоредбата определя и задължителна предпоставка - с промяната да не се засяга конструкцията на сградата. Видно от събраните доказателства и заключението на вещото лице с преустройството безспорно се засяга конструкцията на сградата, доколкото е изпълнен отвор в конструктивен елемент и се премахват съществуващи стени. Законосъобразен е извода на съда, че строежът не е търпим. Видно от възражението на жалбоподателката, че строежът е осъществен съгласно проект от 1993 г. и свидетелските показания на неин съсед, преустройството е извършено през 1994 г. Предвид установения момент, приложение намира единствено разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, тъй като останалите алинеи по § 16 ПЗР ЗУТ и нормата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ са относими за различни времеви периоди. По приложимата разпоредба, строежът не е деклариран пред одобряващите органи и следователно не са налице предпоставките за прилагане на режима за търпимост. Съдът преценява като неоснователно и възражението на касационната жалбоподателка, че са неясни параметрите на разпореденото за премахване незаконно строителство. Както в Заповед № ДК-02-С-4/21.05.2020 г., така и в Констативен акт № С17-3644-2/29.01.2020 г. е установено точното местоположение и характеристики на процесния строеж, като с констативния акт е изготвена и схема (Приложение № 1), в която графично са отбелязани извършените промени, изброени по-горе. Изпълнението на заповедта за премахване на незаконен строеж – преустройство на сграда представлява възстановяване на сградата в начално състояние, което съответства на проектираното и разрешеното по строителните книжа. Противно на оплакването в касационната жалба, разпореденото премахване на процесния обект не противоречи на чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС. В конкретния казус с премахването на незаконното строителство не се засяга жилището за касаторката, а се възстановяват приобщени общи части. Тълкуване на нормата в различен смисъл би означавало черпене на права от неправомерно поведение. В тази връзка е неприложима защитата оказвана на лица, срещу които е насочена заповед за премахване на единственото им жилище. Дори това премахване да се приеме за намеса в неприкосновеността на частната собственост на оспорващата, то тази намеса е законна и е необходима за функционирането на едно демократично общество във връзка с приложението на законовите норми за строителство, доколкото целта та такива актове е от една страна да се защита живота и здравето на обитателите, предвид установеното засягане на конструкцията на цялата сграда, а от друга страна, заповедта за премахването на този незаконен строеж има за цел да върне нещата в положението, в което те биха били ако не бяха пренебрегнати изискванията на закона. Отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение