Решение № 80 от 16.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 824/2010 г.

Решение № 80 от 16.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 824/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на чнд № 646/2010 г. на П. окръжен съд, отмяна на постановеното по това дело определение в сила от 11.Х.2010 г. и връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане. Посоченото в искането касационно основание е по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание искането се поддържа от представител на ВКПр, а основателността му се споделя и от служебният защитник на осъдения М. М. М., представил съображенията си и в писмено становище. Върховният касационен съд също намира искането за основателно. С определението си от 23.IХ.2010 г., постановено в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, окръжният съд е определил на М. М. общо наказание по правилата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК от 2 години лишаване от свобода измежду наказанията, наложени на М. с влезлите в сила присъди по нохд № 172/2004 г. на Кнежанския районен съд, нохд № 555/2006 г. на Старозагорския районен съд и нохд № 394/2006 г. на П. окръжен съд, присъединил е към това наказание глобата от 100 лева, наложена с присъдата по нохд № 172/2004 г., и е отложил изтърпяването на лишаването от свобода за срок от 3 години и 6 месеца. Определил е на М. М. и общо наказание от 1 г. и 10 месеца лишаване от свобода за втора съвкупност от престъпления, санкционирани с влезлите в сила присъда по нохд № 544/2008 г. на П. окръжен съд и определение, с което е одобрено постигнато споразумение по нохд № 5/2009 г. на Кнежанския районен съд, към което общо наказание е присъединил глобата от 5 000 лева, наложена на М. по нохд № 544/2008 г. /след изменяване на присъдата по това дело с решението по внохд № 216/2009 г. на В. апелативен съд/ и е постановил лишаването от свобода да се изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип с приспадане от наказанието на изтърпяното лишаване от свобода по нохд № 544/2008 г. за времето от 22.VI. 2010 г. до 23.IХ. с. г., както и на още 3 месеца и 25 дни, представляващи редуцираната пробация по нохд № 5/2009 г., изтърпяна от М. за времето от 28.Х. 2009 г. в до 3.VI. 2010 г. Това определение съдът е постановил в нарушение на процесуалните изисквания и при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Обявявайки, че предложеното от направилия го окръжен прокурор групиране на наложените на М. наказания е "най-благоприятното" за осъдения, окръжният съд не е изложил каквито и да било съображения, защо счита така при съществуването и на другата възможност, посочена в искането за възобновяване: определяне на общо наказание измежду наказанията, наложени с присъдите по нохд № 172/2004 г., 555/2006 г., 394/2006 г. и 544/2008 г., санкционираните с които престъпления са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да било от тях, което общо наказание ще бъде в размер също на 2 години лишаване от свобода, и изтърпяване отделно от него на пробацията, наложена по нохд № 5/2009 г. В подкрепа на тази възможност като по-благоприятна за осъдения са изтъкнати убедителни доводи, включително при вземане на решение по чл. 25, ал. 4 НК за ефективно изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода. Обсъжданото определение е процесуално незаконосъобразно и с оглед на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Определяне на общо наказание измежду наказанията, наложени на М. М. с присъдите по нохд № 172/2004 г., 555/2006 г. и 394/2006 г., вече е било направено с влязлото в сила на 28.IХ.2007 г. определение по чнд № 470/2007 г., също на П. окръжен съд, постановил отлагане от изтърпяване на 2-те години лишаване от свобода за срок от 5 години. Като е счел, че това групиране не се влияе от осъжданията по останалите две дела, съдът не е следвало да уважава предложението, отнасящо се до осъжданията с изброените три дела, вместо повторно да го решава, а още повече да приеме, също немотивирано, че общото наказание следва да се отлага от изтърпяване с по-кратък изпитателен срок. Липсата на мотиви не дава възможност да се провери правилността на вътрешното убеждение на съда за взетото решение и относно неговата материална законосъобразност, което при всички случаи налага отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение