Решение № 13077 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2010 г.

Решение № 13077 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2010 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център гр. Варна срещу решение № 2046/1.12.2009 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2078/2007 г. Навеждат се доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Ответницата е представила писмено възражение, с което оспорва жалбата. Заинтересованите страни не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Според него решението на съда е съобразено с разпоредбата на чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗЗ противно на твърдяното в жалбата. Счита, че административният орган при проектиране на имот № 43 с размери, надхвърлящи посочените в § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ не е установил действителните носители на правото на собственост по отношение на процесните новообразувани имоти, което е ограничило възможността за обособяване на самостоятелен имот или имоти за ответницата в настоящето/жалбоподателка в първоначалното/производство. Съдът според него правилно е приел, че са налице нарушения при изготвяне на ПНИ. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е допустима процесуално. По същество, преценявайки касационните доводи за неправилност, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение установи от правна и фактическа страна следното: Производството пред административния съд в гр. Варна е инициирано по жалба на Николина Петрова, ответница в касацията, срещу заповед № РД-07-7706-204 от 8.08.2007 г. на Областния управител на Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28, ал. 8 ППЗСПЗЗ и чл. 32ал. 1 от ЗА е одобрен ПНИ на селищно образование местн. "Сотира", землище Варна . Заповедта е оспорена относно имоти № 42 и 43 от ПНИ с твърдения, че в регистъра към него като собственици на тези имоти са вписани трети лица, които не се легитимират като такива. Конкретно се твърдяло неправилно приложение нормата на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ за разликите над 600 кв. м. от тези два новообразувани имота. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ и върнал делото като преписка на административния орган със съответните указания относно двата имота и прилагането на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ. За да постанови този резултат съдът е изслушал и приел единична и тройна експертизи, но е кредитирал само допълнителната единична, относно констатациите за присъединяване на разликата над 600 кв. м. от имот № 42.Приел е, че изградените стопански постройки и тоалетна с лятна баня не са съоръжения - сгради по смисъла на § 1в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, поради което и местоположението на имот № 42 не следвало да се съобразява с тях. Взета е предвид възможността, предвидена в закона да бъдат заплатени. Имайки предвид ограничената възможност за трансформация правото на ползуване в право на собственост до 600 кв. м. съдът е приел, че при проектирането на имот № 42 е допусната материална незаконосъобразност в оспорената заповед на областния управител. Спрямо имот № 43 е прието, че административният орган не е проявил нужната процесуална активност по установяване на действителните носители на правото на собственост на н процесните два новообразувани имота, което е довело до проектирането му в размери, надхвърлящи ограничението в § 4з, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Процесуалното бездействие било предопределило отсъствието на проверка по чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ за възможност за обособяване на самостоятелен имот или имоти на жалбоподателката. Касаторът оспорва констатациите и изводите на съда. Счита, че същият е излязъл извън предмета на спора, като е обсъждал друг имот. В тази връзка и дадените от него указания били неизпълними. Върховният административен съд не възприема доводите на касатора. Видно от първоначалната жалба, предмет на оспорване е заповедта на областния управител в частта, касаеща двата новообразувани имота - № 42 и № 43. В мотивите си съдът е обсъждал възможността за обособяване на части от тях, надхвърлящи ограничените от закона 600 кв. м. в нов имот или имоти за жалбоподателката, като собственик с възстановено право на собственост. В хода на производството е установено, че административният орган не е извършил проверка относно прилагането на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ въпреки факта, че двата новообразувани имота - № 42 и 43 надхвърлят по размер предвидените по закон 600 кв. м.. Върховният административен съд възприема приетото от административния относно имот № 42 що се касае до характера на намиращите се в него сгради и подпорните стени, поради което и факта, че е налице площ в повече от допустимата. Що се касае до имот № 43 статута на същия по отношение собствеността е останал неизяснен, поради което и проектирането му като новообразуван такъв е останало с неизяснена собственост и граници. Именно от това се е водел съдът, за да приеме, че е налице пасивност от страна на административния орган при изготвяне на плана по отношение двата имота, които са предмет на жалбата. След връщане на делото като преписка, за преработка на плана с оглед наличните данни, в това число помощния план и регистъра на собствениците, ще следва да се установи налице ли е възможност за прилагане на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, нещо, което не е сторено при издаване на заповедта. При тези съображения, споделяйки приетото в мотивите на административния съд, Върховният административен намира обжалваното решение за правилно, съобразено с приложимите материално правни норми, в тази връзка и обосновано. Не може да се приеме, че са нарушени процесуални норми, като не са взети предвид констатациите на тройната експертиза. Право на съда е да прецени приетите заключения в съответствие с всички събрани по делото доказателства. При липса на твърдяните нарушения не са налице отменителни основания и обжалваното решение като правилно ще следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение