Решение № 12847 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 260/2012 г.

Решение № 12847 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 260/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени: 1/ от Любомир Великов Неделчев, в качеството му на ЕТ "Любомир Неделчев-АБА", против Решение № 2344/17.10.2011 г. по адм. дело № 3369/2010 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му, като на негово място бъде обявена нищожността на Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 1016330/25.06.2010 г. на на ТД на НАП - Варна, офис - гр. Русе; и 2/ от Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, чрез пълномощника й - ст. юрисконсулт Пламен Кръстев, против същото Решение на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание жалбоподателят Любомир Неделчев поддържа касационната си жалба и оспорва, като неоснователна, касационната жалба на Дирекция "ОУИ" - Варна. Представя писмени доказателства, по опис. Жалбоподателят - Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на първата касационна жалба, на основание чл. 210, ал. 1 от АПК и за неоснователност на втората. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, при извършената служебна проверка за допустимост на касационните жалби, установи: I. Касационната жалба на Любомир Великов Неделчев, действащ като ЕТ "Любомир Неделчев-АБА", е процесуално недопустима, с оглед постановеното от съда решение по оспорването на АПВ № 1016330/25.06.2010 г. на ТД на НАП - Варна, офис - Русе, което е благоприятно за оспорващия. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая с обжалваното от Неделчев решение, съдът е уважил жалбата му, като е отменил оспорения от него АПВ № 1016330/25.06.2010 г. на ТД на НАП - Варна, офис - Русе, в частта, с която е извършено прихващане със задължения в размер на 1 403.10 лева по СД по ЗДДС за д. п. м. 07.1998 г., признал му е правото на възстановяване на недължимо внесен данък в размер на 1113.51 лева, ведно със съответните лихви за забава и е върнал преписката на органа по приходите за ново произнасяне, съобразно постановеното. Поради това за същия липсва правен интерес и законова възможност да обжалва това решение, тъй като по своя резултат е позитивно за него, а не негативно. Само при наличие на негативни /неблагоприятни/ правни последици за оспорващия, същия би имал правен интерес от касационното му обжалване пред по-горната съдебна инстанция. Тъй като случаят не е такъв и на основание чл. 210, ал. 1 от АПК, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство подлежи на прекратяване. В тази връзка неоснователно се поддържа, че съдът не се е произнесъл по искането за обявяване нищожността на оспорения АПВ. Видно от мотивите към обжалваното решение, съдът е изложил доводи за валидността на АПВ, с което е спазил разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК за служебна проверка за нищожност на акта и същевременно е отговорил на искането на жалбоподателя. II. Касационната жалба на Дирекция "ОУИ" - Варна е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество обаче е неоснователна. За да отмени оспорения АПВ, Административен съд - Варна, е приел, че същия е незаконосъобразен, тъй като не е обсъдено за приложението института на абсолютната погасителна давност за публичните държавни вземания по СД, по ЗДДС, за д. п. м. 07.1998 г. спрямо длъжника Любомир Неделчев, като собственик на ЕТ "Любомир Неделчев-АБА", както и поради неправилното приложение на чл. 128, ал. 1, изр. 2 от ДОПК, чиито предпоставки липсват. Решението е правилно. С оспорения АПВ, по реда на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, е извършено прихващане на задължение по СД за ДДС на ЕТ "Любомир Неделчев-АБА" гр. Русе, за д. п. м. 07.1998 г., в размер на 1 403.10 лв. главница, с подлежащ на възстановяване ДДС по отменен ДРА № 3-Р-141/03.07.2002 г. на ТД на НАП - Русе, в размер на 1113,51 лева. За извършване на процесното прихващане е било необходимо установяване наличието на публично държавно вземане срещу ответника, както и наличието на такова вземане от последния към фиска, в резултат на надвнесени по ДДС суми от описания по-горе ДРА. които подлежат на възстановяване, т. е наличието на две насрещни вземания, които са изискуеми и ликвидни. Това следва от общата разпоредба на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, която допуска прихващането между две насрещни вземания, ако те са изискуеми и ликвидни. Ако едното вземане не съществува, прихващане не може да бъде извършено. В случая от данните по делото и с оглед на направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност на публичното държавно вземане към него, съдът е бил задължен да извърши анализ за приложението на този институт и съществуване на вземането. При преценката за приложението на по-дългата, абсолютна 10 г. давност за погасяване на вземането на държавата от ДДС към ответника, по СД за м. 07.1998 г., в размер на 1403.10 лв. главница, съдът се е съобразил с разпоредбите на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, респ. чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.). относно началния момент на давността, при което законосъобразно е установил, че това публично вземане е погасено по давност с изтичане на 10 г. от 01.01.1999 г., или на 31.12.2008 г., поради което към датата на издаване на АПВ - 25.06.2010 г. не са били налице предпоставките на чл. 128, ал. 1 от ДОПК за извършване на прихващане с несъществуващо вземане. Законосъобразни са и другите изводи на съда относно отсъствие на основания за приложението на чл. 128, ал. 1, изр. 2 от ДОПК, за извършване на прихващането, доколкото вземането на ответника от надвнесени по ДДС суми е станало изискуемо, след погасяване по давност на публичното му задължение, т. е след 31.12.2008 г. По спорния въпрос относно момента на настъпване изискуемостта на вземането на ответника към фиска - преди или след погасяване по давност на публичното му задължение, настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд, а не доводите на касатора в жалбата. Вземането на длъжника става изискуемо, когато е установено по основание и размер, а в случая, както правилно е прието и от първоинстанционния съд, това е момента на издаване на процесния АПВ, с който се установява това вземане по основание и размер. Този момент неправилно се визира от касатора с датите на плащане на недължимо внесените суми, което е станало през 2003 г., на основание невлязъл в сила ДРА, тъй като впоследствие същия е отменен и за вносителя им възниква субективното материално право да поиска връщането им, като недължимо платено. Когато това право бъде упражнено и е налице признаването му, чрез нарочен съдебен акт, или акт на органа по приходите, както е в случая, тогава и вземането става изискуемо. Този момент в случая е след погасяване на публичното задължение, поради което възможността за прихващане, уредена в чл. 128, ал. 1, изр. 2 от ДОПК не е налице. От изложеното следва, че касационната жалба на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, и чл. 210, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение