Решение № 12720 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10486/2017 г.

Решение № 12720 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10486/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на "Изпълнителна агенция по горите" (ИАГ) срещу решение № 3769 от 06.06.2017 г., постановено по административно дело № 1580/2017 г. от Административен съд София- град (АССг), с което е отменена негова заповед № К-76/25.01.2017 г. за прекратяване на служебно правоотношение с държавен служител поради получена най-ниска оценка на изпълнение на длъжността. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и при необсъждане на всички събрани по делото доказателства се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против административния акт бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба – В. П. чрез процесуален представител и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено след надлежно сезиране на компетентния съд с жалба против индивидуален административен акт. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е заповед на Изпълнителния директор на ИАГ, с която служебното правоотношение на П. е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) – поради поставена най-ниска годишна оценка на изпълнение на длъжността – неприемливо изпълнение. За да отмени заповедта АССг след извършена проверка за законосъобразност приема, че тя е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, както и на материалния закон и неговата цел. Прието е, че за да е налице хипотезата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл е необходимо наличието на две кумулативно предвидени предпоставки – поставена най-ниска оценка на изпълнение на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяването. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съда, че в случая втората предпоставка не е налице. Правилно, въз основа на приложените доказателства е установено, че процедурата по оценяване на П. в качеството му на държавен служител, заемащ ръководна длъжност – директор на дирекция в ИАГ е опорочена още при започването ?, тъй като описаните в индивидуалния план цели са общо формулирани и без определени конкретни срокове за изпълнението им. Например още първата цел е формулирана като "ръководи, контролира и отчита дейността на дирекцията във връзка с прилагането на политиката на ИАГ", която следва да се изпълнява ежедневно при критерии на изпълнението "ежедневни указания, относно работата на служителите", като формулировката навежда на извод, че служителите в дирекцията не са запознати със задълженията си и е налице необходимост от даване на ежедневни указания от страна на ръководителя за изпълнение на служебните им задължения, които следват от длъжностната им характеристика и отговорността за изпълнението им е лична за всеки от служителите. Отделно от това посочените в т. т. 3 и 5 срокове на изпълнение – "периодично" не могат да доведат до реална и пълноценна оценка на изпълнение на поставените цели още повече, че последните отново са формулирани по начин, изключващ конкретност и проверимост на изпълнението на същите. Следва да бъде посочено, че доколкото при проведената междинна среща е установено от оценяващия ръководител, че дейностите и целите, определени с работния план на служителя са изпълнени в срок, качествено и компетентно, като е отбелязано и възлагането на допълнителни задачи, извън преките за дейността, поставената крайна оценка неприемливо изпълнени правилно е приета от първоинстанционния съд за определена в нарушение на изискванията за безпристрастност и обективност. Приетият като основание за тази оценка конкретен случай на неизпълнение на конкретна задача възникнала в хода на работата не може да бъде прието като неизпълнение на поставените цели по т. 3 и т. 5 от индивидуалния работен план, свързани с функциите на служителя да ръководи и контролира дейността на дирекцията и да доведе до извод за цялостно неизпълнение на целите. Цитираното като неизпълнение грубо и неуважително отношение към служители, което свързано с лидерската компетентност на служителя, представлява нарушение на етичните норми на поведение на държавния служител, но доколкото не е залегнало в целите в индивидуалния работен план не може да бъде възприето като нарушение на същия. Правилен е изводът в обжалваното решение, че приетите от оценяващия и контролиращия ръководител липса на компетентности при извършеното оценяване е установено само за част от необходимите такива, но като цяло от доказателствата е установено, че доколкото ръководената от П. дирекция е осъществявала успешно своите функции под негово ръководство, при което не може да се приеме, че в случая е налице липса на необходимите за изпълнение на длъжността компетентности. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение